Да извадим европейската отбранителна индустрия от законодателството за опазване на околната среда, казва евродепутатът Андрей Новаков, член на Комисията по сигурност и отбрана на ЕП
– Г-н Новаков, предстоят ли конкретни стъпки на европейско ниво след приемане на плана „Да превъоръжим Европа?
– Тази седмица финансовите министри на ЕС одобриха едно от предложенията от пакета на Европейската комисия за превъоръжаване – разхлабване на Пакта за стабилност и растеж. В идните месеци държавите ще могат да инвестират в персонал и поддръжка на оборудване, без тези публични разходи да се калкулират в бюджетния дефицит. Това означава, че ако инвестираме в отбрана, няма да има риск от наказателна процедура по свръхдефицит от страна на Европейската комисия (ЕК).
Много важна стъпка е изваждане на отбраната от черния списък за инвестиции по линия на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ). Дълги години беше немислимо банката да подпомага отбраната. Отчасти това се дължи на изключително високия рейтинг на нейните активи. От друга страна, това се дължи на историческото виждане, че европейските инвестиции трябва да са съсредоточени в мирновременни проекти. Тази парадигма се променя драстично и е важно институции като ЕИБ да направят такава крачка, защото така ще зададат тон на инвестиционните банки в държавите членки, което от своя страна ще отпуши инвестиции към множество малки и средни предприятия в отбранителната индустрия, включително и към такива, които създават продукти с двойна употреба – дронове, сателити и др.
– Какво трябва да знаят производителите от оръжейната ни индустрия за пътя на интеграция в европейската отбрана?
– Следващите две години ще са ключови за създаването на поредица от европейски инструменти за финансиране на военната индустрия. Вече имаме Европейския отбранителен фонд, а до лятото се надявам Европейският парламент (ЕП) и Съветът да се договорят по регламента за новата Европейска програма за подкрепа на отбранителната индустрия. Взети заедно, тези два инструмента имат 9,5 млрд. евро. Към това като прибавим 150-те млрд. евро по линия на новия заемен инструмент и средствата по линия на ЕИБ, европейската отбранителна индустрия ще разполага с безпрецедентен за нейната история европейски ресурс. А като към това прибавим и националните инвестиции в закупуване на отбранителна продукция, това ще е златното десетилетие за сектора. България трябва да е готова да поеме колкото се може по-голяма част от този ресурс.
Другата страна на уравнението са регулациите на европейско и национално ниво, които не трябва да пречат на сектора, а да ускоряват разрастването му. Например вече имаме пакт за чиста промишленост, нека държавите да възложат на Европейската комисия да направи и пакт за военната промишленост. Време е да извадим европейската отбранителна индустрия от законодателството за опазването на околната среда, което ще помогне много, защото ако искаме да разширяваме производство, трябва да строим бързо, за да можем да разполагаме с произведеното по-скоро.
– Какви въпроси ви зададоха представителите на оръжейната ни промишленост при срещата в Комисията по отбрана в българския парламент, какви са потребностите му?
– Българската отбранителна индустрия е един от най-големите активи в страната ни. Тази индустрия е повод за гордост. Заетост, износ като процент от брутния вътрешен продукт (БВП), приходи и стратегическо за ЕС производство.
Най-важното за представителите на тази индустрия е да имат колкото се може по-малки пречки пред работата си. Нуждите им и проблемите им трябва да бъдат задоволявани и решавани по най-бърз начин, за да може чрез тази индустрия страната ни да е на конкурентна позиция сред останалите държави членки.
Ще е от изключително значение в идните години държавата да изиграе ролята на платформа за защита на интересите на нашия отбранителен сектор в процесите по съвместни европейски поръчки за отбранителна продукция.
– Какви са по-подробно идеите за разпределение на средствата от заема (до 150 млрд. евро), които се предвиждат по превъоръжаването на европейската отбрана – за производство или за закупуване на въоръжение?
– Най-иновативният елемент в предложението на ЕК е новият европейски заемен инструмент в размер на 150 млрд. евро за отпускане на заеми към държавите членки. ЕС ще излезе на международните финансови пазари и ще заеме ресурс от името на държавите членки. Самият заем ще е много по-евтин, отколкото, ако отделна държава може да договори сама поради изключително високия кредитен рейтинг на ЕС.
Осигурените средства ще бъдат изцяло инвестирани в отбранителната индустрия. Ще може да инвестираме в Противовъздушна отбрана, артилерия, ракети, дронове и анти-дрон системи, киберсигурност и военна мобилност. В огромна част от така изброената отбранителна продукция страната ни или има традиции, или има огромен потенциал.
Тепърва европейските лидери ще трябва да работят по детайлите на предложението – продължителност на инструмента, допустими разходи, разпределение на ресурса по държави и сектори и други елементи.
Що се касае до широко тиражираните 800 млрд. евро, трябва да сме внимателни в очакванията. По същество това е прогнозният общ мобилизационен потенциал на пакета – европейски средства, публичен ресурс от държавите и привлечени частни инвестиции. Моделът наподобява инструменти като InvestEU, EFSI (план „Юнкер”) и дори следващо поколение Европейски съюз.
– Какви актуални теми предстои да обсъждате в Комисията по сигурност и отбрана на Европейския парламент?
– Моите приоритети в Комисията по сигурност и отбрана на ЕП (СЕДЕ) са в четири направления: Европейски отбранителен съюз (боеспособност, съвместимост, координация и общи поръчки на оборудване); Военна мобилност (транспортна инфраструктура, включително военният пласт на TEN-T мрежата; военен Шенген – административните пречки пред придвижването на войскови части и оборудване през граница); Финансова подкрепа за Военнопромишления комплекс (традиционни производители и високотехнологични компании, големи и микропредприятия); Защита на критична инфраструктура (транспортна, енергийна, цифрова).
До лятото ЕП и Съветът на ЕС трябва да си стиснат ръцете, за да може да имаме налице новата Програма за европейската отбранителна индустрия, която е възможност и за българския военнопромишлен комплекс: милиард и половина евро бюджет за модернизация и увеличаване на производствения капацитет на тази индустрия. Именно това предложение за нов европейски регламент се работи в Комисията по сигурност и отбрана. В момента съм се концентрирал върху формулирането на изменения, които ще подам, за да защитим интереса на българската отбранителна индустрия. Надявам се колегите ми от българската делегация евродепутати да подкрепят тази инициатива. И се радвам, че по тези теми работя интензивно с представители на отбранителната ни индустрия.
– Възможно ли е да се изгради самостоятелна от САЩ европейска отбрана и за колко време реално това може да се случи?
– Със сигурност настъпи време на отрезвяване и няма връщане назад. Ще отнеме десетилетие, за да сме готови за военен конфликт на континента. Това означава финансиране и разрастване на отбранителната индустрия, създаване на кадри за нея, подобрения на регулаторната среда и систематични, планирани и организирани усилия.
– Защо е илюзия създаването на обща европейска армия?
– На този етап това не стои на дневен ред, защото имаме командни структури на ниво ЕС и НАТО, имаме координация и ясен механизъм. По-важното е отделните национални армии да не страдат от некомплект, недостиг на оборудване и бойни учения. По-важното е да имаме стратегически запаси от боеприпаси, да имаме бойни машини по земя, въздух и море.
