– Г-н полковник, разбрах, че имате лабораторна част, която сте открили миналата година. Какви нови възможности ви дава новият изпитателен изследователски комплекс? Какво все още предстои да бъде направено при обновяването на материално-техническата база?
– Осъществили сме малка част от проекта. Създаването на такъв изследователски и изпитателен комплекс изисква значителен финансов ресурс и за ново оборудване, и за обновяване на инфраструктурата. В новооткритата сграда имаме лаборатория за изпитване на средства за индивидуална балистична защита. Освен това сертифицираме газ сигнални и предупредителни средства. Сертифицирането на газ сигнални и предупредителни средства е важен проблем от национална гледна точка. Беше забавено имплементирането на директива 2019/69 на Европейския съюз. Справихме се максимално бързо и успяхме да отговорим на изискванията на европейските директиви и приложенията им с високо качество на техническите средства с подготвен персонал.
– Кога ще изнесете лабораторната дейност изцяло в новата сграда?
– Това е последователен процес, изпитателните лаборатории са акредитирани и не трябва да се създават проблеми, свързани с преакредитацията им. Отделно трябва да бъде съобразена и натовареността им с изпитвания. Част от лабораториите на този комплекс са в идеен проект. Проектът за лабораторията за електромагнитни въздействия и съвместимост се оценява между 27 и 32 млн. лв., което изисква външно финансиране. Този на лабораторията за оптични технологии и изпитвания ще струва около 10 млн. лв. Поради необходимостта от бързо превъоръжаване такъв тип проекти няма как да са приоритетни за бюджета на Министерството на отбраната. Търсим подходяща програма на национално ниво. Ще бъде заложено оборудване, което позволява и научни изследвания и изпитвания по стандарти.
За оптичната лаборатория сме стартирали предпроектно проучване, но ни е необходим квалифициран човек, около когото да се развива това направление, както разполагаме с такъв за електромагнитните въздействия и съвместимост. Финансови ресурси ще се намират, но трябва да е наличен поне един подготвен служител. Този служител трябва да бъде създаден от системата на средното образование, след това – от висшето образование, а ние да го доразвием за придобиване на образователна и научна степен доктор. Това са продължителни цикли, а връзката между тези образователни системи в някои специалности е загубена. Имаме положителен случай – в Института по отбрана в редовна форма на обучение се подготвя военнослужещ редовен докторант в областта на „текстилните технологии“.
– Кога във времето този лабораторен комплекс може да влезе в действие?
– Не мога да се ангажирам с конкретни срокове, тъй като първоначалните разчети показват сериозна сума за инвестиции. Търсим механизми за финансиране, извън МО. В Института изследваме всеки възможен механизъм, който позволява привличане на средства, и ще кандидатстваме. По такъв начин спечелихме проект от програмата за енергийна ефективност на Министерство на регионалното развитие. По-бавно вървят нещата, отколкото ми се иска.
– Ще направите панели, за да си осигурите електричество?
– Това ще бъде друг проект, по който търсим инвеститор. Ако бяхме надхвърлили 2,5 млн. лв., вероятно проектът ни няма да бъде финансиран, ресурсът на тази програма е ограничен. Затова изграждането на фотоволтаичната инсталация го оставихме за следващия етап. Не е и наша работа, ако трябва да съм обективен, а ни трябва инвеститор. Но се надявам проектът да върви паралелно с проекта за енергийна ефективност.
– Какъв е проектът, който осъществявате?
– Да се повиши енергийната ефективност на сградата – топлоизолация, подмяна на дограмата, рехабилитиране на заварки и ремонт на покрива. Намерението ни е процесът да бъде завършен тази година, но реализмът изисква да кажа, че ще бъде една година след приключване на обществената поръчка, предвид опита, който имаме с предходния инфраструктурен проект.
– Как се предава опитът от по-възрастното поколение? Имате ли новопостъпили кадри от гражданските технически университети?
– Засега нямаме, но имаме желание да ги привлечем. Кадрите, които подготвят техническите университети, са на сравнително добро ниво, но за продуктите и системите, необходими за отбраната, им липсват познания – от техническа, от оперативна и тактическа гледна точка. Обучението за образователна и научна степен доктор, което Институтът по отбрана предлага, е подходящата форма за това. Идеалният вариант в научноизследователско или експертно направление е да работят поне двама – единият предава опита на по-младия. Но при нас предвид голямата натовареност и многото на брой функции в много направления имаме по един специалист. И освобождаването на тоя експерт или академичен кадър автоматично отваря празнина. Очакваме ново щатно разписание. След като то влезе в сила – след цялостен анализ ще се мисли как да консолидираме някои от направленията и да привлечем повече от един човек в тях. Но това е трудна задача.
С увеличението на заплатите на военнослужещите проблемът с привлекателността на професията може би ще се реши. За военнослужещи, които се занимават с научноизследователска дейност, следва да бъдат търсени и допълнителни стимули. Не сме достатъчно конкурентни, сравнени със заплатите на цивилните хабилитирани лица засега. Ако хабилитиран преподавател във висше учебно заведение се изявява в някакво направление и преподава две или повече дисциплини, той носи предимно морална отговорност – доколко е подготвен и доколко ще подготви тези, които са пред него. В Института по отбрана хабилитираното лице освен с научноизследователска дейност е ангажиран с разработване на документи като технически спецификации, военно-икономически анализи и различни становища, които подпомагат процеса на вземане на решения за придобиване на отбранителни продукти и системи. Та този доцент или професор едновременно трябва да се развива като учен, да разработва технически спецификации и да участва в разработването на военно-икономически анализи. За натовареността ще направя едно сравнение с Военния институт в Република Сърбия, който е насочен само към научноизследователска и развойна дейност (НИРД), което като обем е около 1/3 от нашите функционални задължения, а има около 400 човека личен състав. А ние сме около една четвърт от това.
– Необходимо ви е разширяване на щата?
– Да, ако искаме завършен продукт от развойна дейност. Заедно с това има и други възможности, както е при академичните организации. Бихме могли да използваме кадри на четвърт или половин щат – да имаме двама или повече служители, макар и с една и съща научна специалност, но ще имат различен тип опит, различен тип експертиза и макар да работят в едно направление, ще бъдат коректив един за друг и най-вече задачите ще се изпълняват по-ефективно. Разширяваме партньорската мрежа. С повечето технически висши учебни заведения в България вече сме или ще бъдем партньори по един или друг проект. Например с всички висши военни учебни заведения сме партньори в Национална научна програма „Сигурност и отбрана“, която е в третата си година. Институтът по отбрана е координатор.
– Какво конкретно разработвате?
– Част от задачите на националната научна програма „Сигурност и отбрана“ са насочени към отбраната, други са в сферата на сигурността. Най-ценното, което се очаква, са не толкова конкретните резултати, а да ни помогне да работим заедно в екип, за да сме конкурентни. Това ни липсва, работата самостоятелно или в ограничен екип ни се отдава, но работата в големи екипи – недотам успешно, особено ако е в продължителен срок. Необходимо е да има изграден координиращ механизъм и на национално ниво, който да обедини националните усилия по различните програми в министерствата. Но това е тема на друг разговор.
