Храна извън сезона стимулира заболявания, рядкост преди 2-3 десетилетия, казва майор д-р Цветан Станимиров, хирург в Първа клиника по коремна хирургия на ВМА
Майор д-р Цветан Станимиров ръководи хирургичен екип в Първа клиника по коремна хирургия, участвал е в три задгранични мисии в Афганистан. Научните му интереси са в областта на конвенционалната и лапароскопска хирургия, колопроктология и онкология, хирургия на щитовидната жлеза, на ануса и перианалното пространство, спешна хирургия, огнестрелни и взривни наранявания
Преди три години майор д-р Цветан Станимиров оглави екипа на ВМА, който бе изпратен по спешност в епицентъра на най-тежките поражения от голямото земетресение в Турция. Зад гърба си тогава той има работа още като студент доброволец в Спешния хирургичен екип на Военномедицинската академия, а от години е част от екипа на нейната Първа клиника по коремна хирургия. За него и днес планираната хирургия всекидневно се пресича със спешността. Започваме разговора с д-р Станимиров точно за теста, но и за опита, който му дават дните в Турция, на него и колегите му. „В тази командировка по спешност това, което видяхме, беше къде се намираме ние, казва хирургът, и смея да твърдя, че като знание и клиничен опит, който може да се приложи на терен в такива ситуации, сме на високо ниво”.
Но днес, след нощното дежурство и една операция, разговорът тръгва към една от новините за ВМА в началото на годината, която „засегна” и колегите му хирурзи от Първа клиника по коремна хирургия с началник проф. Ивелин Такоров. И това е възможността за роботизирана хирургия, която ВМА придоби.
В Първа клиника по коремна хирургия има вече два екипа, сертифицирани роботски хирурзи – на проф. Такоров и на доц. Луканова с колеги. Те вече започват да работят активно роботизирана хирургия. Смисълът е в това по-големи и сериозни и тежки операции да се случват миниинвазивно, без да се причинява допълнителна травма на пациента от големия разрез. Като предимството на робота е, че елиминира донякъде човешкия фактор, като тремора на ръцете. Той „изчиства” тези движения. Има и много добра артикулация на инструментите, което позволява да се правят сложни и прецизни операции. В клиниката вече има направени лапароскопски големи диафрагмални хернии, роботска чернодробна резекция, резекция на ректума на трудно и неудобно тясно място. Във времето д-р Станимиров
очаква да се случи и роботизирана резекция на панкреас
Това „върви” и с подбор на подходящите за такава операция пациенти, доколкото не всеки пациент е подходящ за всяка операция. Средното време на роботизираната операция е по-дълго, отколкото на конвенционалната лапароскопска. Но пациентите трябва да знаят, че възрастта не е основният клиничен фактор като условие за извършване на такава операция, а анатомичните особености, както и големината на тумора.
Днес д-р Станимиров казва, че работата в Спешния хирургичен екип, в който минават тежки, а напоследък – и много запуснати случаи с авансирали заболявания от най-различно естество, подлага лекаря на трудности да постави правилна диагноза. И това е свързано с доста изследвания, за да се намери най-правилния подход за съставяне план за лечение. С днешна дата хирургът отчита, че
Спешният център е добро място за школуване
в много неща, доколкото практиката е различна от тази в плановата хирургия. И че човек, свикнал да работи в спешна хирургия, където се налагат и непопулярни и трудни решения, после по-лесно работи в планова хирургия.
Д-р Станимиров е убеден, че капацитетът на човека се развива. Както и че за това има значение и добрият екип, където във всеки момент колегите могат да се заменят. Хирургът очаква нарастващото присъствие на новите технологии и изкуственият интелект в своята професия, но смята, че са много важни знанието и опитът на хирурга, тъй като все още хирургът управлява робота. Все още роботите са машини, контролирани от човека, те не са самостоятелно действащи, не вземат сами решение и не извършват манипулациите сами.
Д-р Станимиров приема, че изкуственият интелект е бързо набираща сила и скорост ниша в науката, която се развива и в медицината. И на въпроса за съществуващото притеснение, че роботите ще изместят хората, вижда решението така: човешкото присъствие в медицината е важно, но подпомогнато от изкуствения интелект, може много по-бързо да оцени състоянието на един пациент и да подпомогне лекаря в диагностично-лечебния процес. Става въпрос не роботът да лекува, а да постави диагнозата с по-голяма степен на вероятност, както и по-бързо. Това облекчава лекарската работа и предстои да видим може би новата научно-техническа революция в идващите години, казва д-р Станимиров.
Разговаряме за развитието на ВМА, тя на първо място си остава военна болница, в която приоритетно се лекуват военнослужещи. „В моята работа аз няма да пренебрегна военнослужещ, който има нужда от лечение, това е приоритетът ни,” казва хирургът. Неговото мото е да върши работата си така, че да остава удовлетворен. На въпрос как се издържа напрежението, отговаря, че е въпрос на навик и рутина, такова е всекидневието на хирурзите. Но отбелязва, че от голямо значение е колективът на клиниката: „когато нещата вървят и не се изпускат детайлите в лечебния процес, не пилеем време, добре се планират операциите и добре се подготвят болните”.
Д-р Станимиров казва, че в природата на всеки лекар е да е емпатичен, а като професионалист той отделя значимите неща.
Всеки ден се прави своеобразен триаж
на информацията, която пациентите споделят се лекаря и така се сглобява моментната обща картина в случаите на клиниката, като се определя тежестта на отделния случай в нея. Затова е важно съдействието между лекаря и пациента, понякога и с помощта на психолог. Защото е важно и участието на пациента в лечебния процес, включително с положителна нагласа за лечението.
Като става въпрос дали има изразени тенденции на някои заболявания през последните години, д-р Станимиров обяснява буквално: Без да мога да го докажа на практика, има проблеми, свързани с храненето, с генномодифицираните и отглежданите в изкуствена среда храни. Явно това спомага за увеличаването на болести на храносмилателната система, които набират скорост през последните десетилетия. Д-р Станимиров казва, че като коремни хирурзи с колегите си наблюдават едно прогресиращо заболяване като дивертикулитите на дебелото черво, което се дължи на гнилостни процеси в него. Те могат да се възпаляват и кървят. Това е именно зачестилото напоследък заболяване, което по времето, когато д-р Станимиров е студент в началото на новия век е било рядко заболяване. Свързано е с храната, която консумираме, с употреба на храна извън сезона, като домати през януари…
Д-р Станимиров казва, че не намира време за спорт като контрапункт на професионалното напрежение и че използва времето за пътувания със семейството. Това време винаги е малко, но медицината дава и взема много, обобщава хирургът. Но все пак обобщава, че и при работа в спешност, с колегите му са професионалисти и балансират във всекидневието. А във ВМА работата в спешността си остава в най-голям обем, като доброто качество на лечение в цялата болница я прави
До месеци в България предстои конгрес на Световната организация на гастроентеролози, онколози и хирурзи, който прави българската секция, на която президент е началникът на Първа клиника по коремна хирургия на ВМА проф. д-р Ивелин Такоров. Клиниката ще бъде представена активно. Такъв голям форум никога не се е случвал у нас и това домакинство е признание за българската медицина. То означава, че в България има специалисти на световно ниво, те могат да са еталон за качество на работа. Те изнасят и лекции в чужбина. В момента едни от лидерите в света в тези специалности са Южна Корея, които правят бум в развитието си още през 60-те години на ХХ век. В българската секция на организацията членуват специалисти от почти всички болници в страната.
