Най-големите военни сили в Европа изготвят планове за поемане на по-големи отговорности за отбраната на континента от САЩ, включително предложение към администрацията на Доналд Тръмп за управлявано прехвърляне на отговорности през следващите пет до десет години, съобщи в. „Файненшъл таймс“.
Обсъжданията са опит да се избегне хаосът от едностранно оттегляне на САЩ от НАТО – страх, предизвикан от многократните заплахи на президента Доналд Тръмп да отслаби или да се оттегли от трансатлантическия съюз, който защитава Европа от почти осем десетилетия.
Обединеното кралство, Франция, Германия и скандинавските страни са сред страните, участващи в неофициалните, но структурирани дискусии, според четирима участващи европейски служители, отбелязва „Файненшъл таймс“. Целта им е да се изготви план за прехвърляне на финансовата и военната тежест към европейските столици, който да се представи на САЩ преди годишната среща на върха на лидерите на НАТО в Хага през юни.
Предложението ще включва твърди ангажименти за увеличаване на европейските разходи за отбрана и за изграждане на военни способности в опит да се убеди Тръмп да се съгласи на постепенно прехвърляне, което ще позволи на САЩ да се съсредоточат повече върху Азия.
В допълнение към ядреното си възпиране, което е ангажирано със защитата на Европа, като военновъздушните сили на няколко европейски страни носят американски ядрени оръжия, САЩ осигуряват военни способности, които континенталните съюзници не притежават, управляват въздушни, военноморски и военни бази и имат 80 000 военнослужещи, разположени в Европа, допълва „Файненшъл таймс“.
След избирането на Тръмп държави като Германия, Франция и Обединеното кралство увеличиха разходите си за отбрана или ускориха вече планираните увеличения, а ЕС предложи на своите държави членки инициативи за ускоряване на увеличаването на военните инвестиции.
Ще са необходими около пет до десет години такива увеличени разходи, за да се повишат европейските способности до ниво, при което те биха могли да заменят повечето компетенции на САЩ, без да се включва ядреното възпиране на САЩ.
Макар че американските дипломати увериха европейските си колеги, че Тръмп остава ангажиран с членството в НАТО и клаузата за взаимна отбрана по член 5 от него, много европейски столици са притеснени, че Белият дом може да реши бързо да съкрати разполагането на свои войски или оборудване или да се откаже от споделените задачи на Северноатлантическия пакт, отбелязва „Файненшъл таймс“.
Някои столици не желаят да участват в преговорите за прехвърляне на тежестта, опасявайки се да не насърчат САЩ да действат по-бързо, заявиха официални лица, с убеждението, че – въпреки реториката – Тръмп не възнамерява да прави значителни промени в присъствието на армията на САЩ в Европа. Други са скептично настроени, че администрацията му изобщо би се съгласила на структуриран процес предвид непредсказуемия му характер, пише вестникът.
Официалните лица посочват като показателни за посоката на движение продължаващите и редовни дискусии, водени от Франция и Обединеното кралство, за формиране на „коалиция на желаещите“, която да подкрепи Украйна във войната ѝ срещу Русия и да инвестира в европейската отбрана. В тези дискусии между повече от дузина европейски отбранителни сили САЩ не участват.
Представители на НАТО твърдят, че запазването на алианса с по-малко или никакво участие на САЩ е много по-просто от създаването на нова структура, като се има предвид трудността да се пресъздадат или предоговорят съществуващите военни планове за отбрана на континента, целите и правилата за способностите му, командната му структура и член 5, посочва „Файненшъл таймс“.
Отбраната на Европа винаги ще изисква Обединеното кралство и другите атлантически военноморски сили, скандинавските страни за северната част на континента и Турция за отбрана на югоизточния фланг, заявиха официални лица: сили, с които НАТО вече разполага.
„Дори и без Съединените щати, НАТО осигурява структура за сътрудничество в областта на сигурността в Европа“, заяви Марион Месмер, експерт по международна сигурност в Чатъм Хаус.
„Има аспекти, които ще трябва да бъдат заменени, ако САЩ се оттеглят. Въпреки това НАТО осигурява структура и инфраструктурна рамка, която европейците познават… Тя върши голяма част от работата, която би трябвало да се свърши от нулата, ако се създаде друг вид структура само за европейските членове“, добави Месмер.
На пролетната си среща на върха държавните и правителствените ръководители на страните членки на Европейския съюз решиха да направят всичко по силите си, за да укрепят значително отбранителната готовност на Европа през следващите пет години, се казва в изявление, публикувано вчера, отбелязва „Зюддойче цайтунг“.
Европейската комисия планира да отпусне заеми на обща стойност 150 милиарда евро за проекти за въоръжение и да освободи разходите за отбрана от строгите правила за дълга на ЕС. През следващите четири години трябва да бъдат мобилизирани общо 800 милиарда евро и да бъдат облекчени регулациите за оръжейната индустрия.
Ситуацията е смятана за изключително опасна, тъй като президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви, че ядрената суперсила САЩ вече няма да бъде безусловно на разположение като гарант за мира в Европа, пише от своя страна в. „Зюддойче цайтунг“. От декларацията от срещата на върха обаче става ясно, че въпреки това ЕС е ангажиран с оцеляването на НАТО. За 23-те държави от ЕС, които са и членки на НАТО, това остава основата на тяхната колективна отбрана.
С оглед на нарастващата несигурност относно трансатлантическото сътрудничество, държавите от ЕС са изправени пред предизвикателството да преосмислят своята зависимост от ангажиментите на САЩ за сигурността на Европа, посочва „Франкфуртер рундшау“. По-тясно сътрудничество с Турция може да бъде вариант за решаване на този въпрос. Твърди се, че генералният секретар на НАТО Марк Рюте вече е препоръчал на страните членки на ЕС да разширят сътрудничеството с Анкара. Според Ройтерс Рюте също предупредил срещу изолирането на европейските отбранителни инициативи от страните от НАТО извън ЕС, включително Турция, допълва „Франкфуртер рундшау“.
Турският президент Реджеп Тайип Ердоган многократно е подчертавал, че присъединяването към ЕС е „стратегически приоритет“ за него. В същото време Ердоган вижда сближаването на политиката за сигурност с Европа като възможност за съживяване на закъсалите преговори за митническия съюз, визовите облекчения и членството на Анкара в ЕС, отбелязва „Франкфуртер рундшау“.
Източник: bta.bg
