Що е то еврофашизъм и къде го видя Службата за външно разузнаване на Русия.
Да не сте на мястото на кремълските пропагандисти тези дни – налага им се да обърнат курса спрямо Вашингтон на 180 градуса. Доскоро САЩ бяха заклеймявани като главен виновник за войната в Украйна, а европейците бяха представяни само като помощници на американските войнолюбци. Но откъм Вашингтон сега вее друг вятър, на фона на усилията на новата администрация в Белия дом да наложи примирие между Русия и Украйна Путин и приближените му се стараят всячески да се подмажат на Доналд Тръмп. Съответно новата директива е да бъдат доказани дълбоките исторически корени на руско-американската дружба, а европейците да бъдат описвани като кръвожадни подстрекатели на войни.
Точно в този дух е една многозначителна статия, публикувана от името на Службата за външно разузнаване на Русия. Тя е препечатана на различни сайтове,
рекламира я и руското посолство в България
Заглавието на публикацията е стряскащо – „Както и преди 80 години еврофашизмът е общ враг на Москва и Вашингтон“. Уводното изречение също си го бива – ретроспективният анализ на политиката на „западните държави“ свидетелствал за „историческата предразположеност“ на Европа към различни форми на тоталитаризъм, който произвеждал разрушителни конфликти от глобален мащаб. И това го казват от външното разузнаване на най-голямата държава в света, която през дълги години от своето съществуване е била тоталитарна, а днес е смачкана от все по-свирепия авторитаризъм на Путин. И то, при положение че през последните няколко десетилетия всички страни от Западна Европа са демокрации, а след 1989 г. към тях присъединиха и източноевропейските им събратя.
За какъв еврофашизъм говорят руските разузнавачи? Оказва се, че това понятие било използвано от някакъв си френски писател и публицист, който по времето на Втората световна война сътрудничил с нацистите. Казва се Пиер Дрио ла Рошел. Той бил рекъл, че фашизмът е присъщ не само на немците, но и на другите общества в Европа. И в тази връзка кремълските пропагандисти припомнят за френската доброволческа дивизия „Шарлеман“, която се сражавала на страната на нацистите чак до падането на Берлин през май 1945 г. На това се казва – виждат сламката в окото на другия, но не и гредата в своето. Дивизията „Шарлеман“ е наброявала около 7 хил. души, сред които има не само французи, но и руски емигранти и доброволци сред съветските военнопленници. А в същото време на страната на нацистите се сражава цяла руска армия. Водена от генерал-лейтенант Андрей Власов от Нижни Новгород, тя се нарича официално Руска освободителна армия и наброява 120–130 хил. души.
Лепенето на етикета „фашисти“
е най-яркият израз на безсилието на която и да било пропаганда, не само руската. Според историческата наука фашизмът и фашисткото управление са социален феномен, съществувал само в определени части на света в точно определен времеви период. След 1945 г. никъде по света няма фашистки държави. Не всяка диктатура е фашистка. Отделно от това, ако държим на терминологичната прецизност, трябва да отбележим, че Хитлер не е фашист, а националсоциалист. Фашизмът и националсоциализмът са родствени политически движения, но не са едно и също нещо. Така например италианският фашизъм не проповядва антисемитизъм и евреите в Италия не са преследвани чак до есента на 1943 г., когато Мусолини е свален, а по-голяма част страната му е окупирана от германците. След като германските националсоциалисти и италианските фашисти са разгромени във Втората световна война, техните идеи са подложени на всеобщо морално осъждане. „Фашист“ става синоним на универсалното зло, затова във времена на остро политическо ожесточение на противниковата страна бива лепен фашистки етикет с цел дискредитация.
И понеже през много дълъг период от време европейците и американците са близки съюзници, сражавали се рамо до рамо в двете световни войни, надвили Съветския съюз в Студената война, а през нашия век укрепващи своята военна дружба чрез Северноатлантическия пакт, за кремълските пропагандисти не е никак лесно да изкопаят исторически прецеденти за
приятелство между руснаци и американци срещу Европа
В това отношение аргументите на автора на статията на Службата за външно разузнаване са, меко казано, слабички. Великата френска революция, която в Съветския съюз бе давана като пример за движение към прогреса, сега се оказва нещо съвсем друго – тя довела до якобинската диктатура, унищожила хиляди собствени граждани и тикнала в затвора 300 хил. човека по обвинение в контрареволюция. На този фон Америка била свободна, именно защото предците на днешните американци били готови да противостоят на диктатури като британската монархия и якобинската революция. Тук само да отбележим, че САЩ стават независима държава преди Великата френска революция, така че никакви френски якобинци нямат причастност към отцепването на американците от Британската колониална империя.
Доста съмнително е проявлението на дружбата между Вашингтон и Москва по време на Суецката криза от 1956 г., което се изтъква в статията на руските разузнавачи. Тогава Франция и Великобритания опитват да поставят под свой военен контрол Суецкия канал, като откъм Синайския полуостров ги подкрепя настъпващата израелска армия. Наистина, в този момент и САЩ, и СССР се обявяват против френско-британската военна интервенция в Египет, но от съвършено различни позиции и по различни причини. Москва иска да защити режима на Гамал Абдел Насър, който води просъветски геополитически курс, а американците просто не искат да дразнят арабския свят и затова притискат британците и французите да се изтеглят. Но това съвсем не означава, че през 1956 г. САЩ са били съюзници на СССР, а не на Лондон и Париж.
Почти комичен е опитът да бъдат наредени американците редом с Русия във времето на Кримската война (1853–1856). Тогава Франция, Великобритания и Сардинското кралство идват на помощ на Османската империя и обединените им сили разгромяват руската армия. Кремълските пропагандисти признават, че САЩ са обявили неутралитет в тази война, но… „симпатиите на Белия дом“ били на страната на Русия. Доказателство за това била някаква мистериозна молба на „300 стрелци от Кентъки“ да бъдат изпратени в гр. Севастопол и да го защитават. Разбира се, никакви стрелци от Кентъки не са участвали в тази война, а по това време САЩ водят изолационистка външна политика, имат съвсем малобройна армия и не проявяват никакъв интерес към дрязгите между европейските велики сили.
Забавен е и начинът, по който във въпросната статия е представено началото на Студената война. Както е известно, в нея си противостоят два военно-политически блока, водени, съответно от СССР и от САЩ. Да, но… всичко започнало заради „подстрекателската Фултънска реч“ на британския премиер Уинстън Чърчил през март 1946 г. Сигурно, ако не е бил Чърчил, американците са щели да се прегърнат със Сталин! Интересно е и какво станало по-нататък – в хода на Студената война британците се занимавали с „черна пропаганда, провеждали дезинформационни и специални операции, довели до гибелта на стотици хиляди жители в Африка, Близкия изток“. Изглежда обаче, че по това време американците, които са несъмнен и неоспорим лидер на западния лагер, не са проявявали никаква международна активност. Поне така излиза от
профанското представяне на историята
от спецовете на руското външно разузнаване.
Гумите на руската пропаганда свистят от острия геополитически завой, който тя се опитва да вземе. Ако само допреди 2–3 месеца „украинският режим“ се крепеше главно на американската помощ, сега се оказва, че анализаторите не са никак изненадани от „водещата деструктивна роля на Лондон в украинския конфликт“. Да, но САЩ и Великобритания все пак са съюзници! Така ли, казват кремълските пропагандисти – ами тогава защо британските войски са окупирали Вашингтон и са запалили Белия дом и Капитолия? Е, вярно това е станало преди повече от два века – през 1814 г., но старата вражда ръжда не хваща.
Ясно е, че в момента лайтмотив на руските дезинформационни кампании е разминаването между САЩ и ЕС по въпроса как трябва да приключи войната в Украйна. Москва всячески се опитва да вбие клин между съюзниците от двете страни на Атлантика. Американците вече са добрите, а лошите са европейците, за които кремълската пропаганда съвсем доскоро твърдеше, че пъшкат под американско робство. Истината е, че не е вредно да се мечтае, но САЩ и Европа си остават съюзници, никой не е разпускал НАТО, нито пък американците се канят да го напускат.
