Потапяме се в един тайнствен и непознат свят на вечен мрак, пълна тишина и лепкав хлад. Пещерите са едно красиво тайнство, понякога опасно, но винаги безценно, защото те са творение на нашата природа. Някога пещерите са били светилища, храмове, домове или скривалища на древните хора. Те са били родилният дом на човечеството и са безценен източник на сведения за миналото. Именно такова място е красивата природа около Дряново и Дряновския манастир, което ни връща назад във времето, за да се докоснем до богатствата на природата и историята ни. Прекрасното място, сгушено в сърцето на Балкана е било крепост и убежище на българските будители и революционери. По време на Априлското въстание, тук се укрива четата на поп Харитон в която участва и Бачо Киро. По време на османското владичество манастирът е опожарен и разрушен до основи. Възобновен е през 1880 г., а през 1897 г. е построена църквата „Успение Богородично” и е издигнат паметник костница на загиналите въстаници.
Отправяме се към пещерата Андъка или както някои я знаят Поп-Харитоновата или Водната пещера. Тя се намира в Стара планина, до Дряновския манастир. Територията около каньона на р. Дряновска е тясно свързана с живота на хората от региона. Още през раннокаменната ера древният човек е намирал подслон в пещерите, а храната си – по богатото на диви животни плато. В каньона на реката има разнообразни скални образувания и над 35 пещери, като по-значими от тях са пещерата Бачо Киро с дължина 3500 м и пещерата Андъка с дължина 5000 м. Двете пещери са свързани с тесен проход. Пещера Бачо Киро доскоро е смятана за пещерата, приютила най-старото население на Европа. В нея са намерени кости от пещерна мечка, елен и др., както и множество сечива и рисунки. На практика това е най-старата изучена пещера в България, която има благоустроена част и привлича непрекъснат туристически поток.
Първото регистрирано проучване на Андъка е направено на 28 октомври 1923 г. Пещерата е защитена поради популациите на редки видове прилепи, някои от които са вписани в Червената книга на Република България. В Европа съществуват 37 вида прилепи, а в България могат да се видят 32 вида, като всички са защитени видове.
За да влезем в пещера Андъка, преминаваме по алеята, която води до водопад Андъка. Там се срещаме с майор Атанас Куртинков от в. ф. 24490 – Асеновград, който ни разказва за любовта си към пещерите и науката спелеология. Неговата история може да видите в предаването на Военния телевизионен канал „Извън обсег с Роси Иванова”, което ще се излъчи в събота – 26 април от 17,30 ч.
Обличаме екипировката и пускаме челниците. Очаква ни един незабравим и тайнствен свят. Пещера Андъка е нерегламентирана пещера, в която се обучават и изпитват кандидат-пещерняци, затова ние влизаме с водачи и пещерни спасители. Пещерата е хоризонтална, отчасти водна, като по-голямата част от водите ѝ идват от минаващата наблизо едноименна река. Дебитът на преминаващата вода е голям, поради което в една от галериите има изградена пречиствателна станция, която е функционирала до 1979 г. и е била източник на питейна вода за Дряново.
Най-ранните сведения за пещерите в България са намерени в ръкописите на Петър Богдан от 1640 г., които съдържат ценни географски и исторически сведения. През 1965 г. учителят от Чепеларе Димитър Райчев организира първата пещерна сбирка, която по-късно, през 1980 г., се разраства в пещерен музей – единствен по рода си в Югоизточна Европа.
Пещерите са скрити от нашите очи подземни съкровищници, които са част от нашето природно наследство. Необходимо е да ги пазим и съхраняваме, за да ги има и след нас!
