НС даде зелена светлина за вторите 8 Ф-16, но поиска нова програма за модернизация.
Със сериозни очаквания да работи за отбраната и въоръжените сили започна своя живот 48-ото Народно събрание. Още в деня на откриването му – 19 октомври м.г., бяха внесени от служебното правителство две много важни решения.
В тези по-малко от четири месеца неофициално се говореше за различни коалиции, в зависимост от законите, които се обсъждаха. Така наречената евроатлантическа коалиция, (който иска нека да се припознава, като част от нея), осигури необходимите гласове за продължаване модернизацията на авиацията. След две седмици, на 4 ноември, бе приет проектът за инвестиционен разход за придобиването на
вторите осем самолета Ф-16 от САЩ.
С това се създаде възможност за окомплектоване с техника и въоръжение на една авиационна ескадрила многоцелеви изтребители от 16 самолета Ф-16 Блок 70. Двадесет дни по-късно народните представители ратифицираха споразумение, което позволи преведените през 2019 г. средства в размер на 1,2 млрд. долара, за първите 8 самолета, да се депозират и инвестират чрез сметка във Федералната резервна банка на Ню Йорк в полза на Министерството на отбраната. Това ни дава възможност редовно да следим състоянието на откритата сметка и да преценяваме целесъобразността от понататъшно инвестиране на средствата. Междувременно стана ясно, че поради неразкриване на такава сметка сме загубили над 10 млн. долара. През 2021 и 2022 г. са били подготвени две такива проекторешения, но не са ратифицирани, поради прекратяване дейността на парламента.
Самият договор за придобиване на вторите 8 самолета бе ратифициран на 25 ноември. Той е на стойност 1,3 млрд. долара, но вече с право на разсрочено плащане до 10 години. Всичко това даде възможност България да преведе в срок – 15 декември 2022 г.,
първата вноска
в размер на 31 110 457 лв. за вторите осем изтребителя. Следва да отбележим, че нямаше изслушване на министъра на отбраната Димитър Стоянов в Комисията по отбрана, на което депутатите да не задаваха въпроси за хода на изпълнението на проекта за новите самолети и подготовката на инфраструктурата на летище Граф Игнатиево. Още нещо ми се иска да припомня. Проектът за вторите 8 самолета бе приет със 162 гласа, а „за“ законопроектите в тази сфера бяха между 147 и 151 депутати.
Не се случиха така нещата, обаче, с другото проекторешение, което бе внесено в първия парламентарен ден от служебното правителство-
Програмата за приоритетни инвестиционни разходи
на Министерството на отбраната до 2032 г. В нея са включени всички идентифицирани към момента проекти за модернизация, които са на стойност над 100 млн. лева. Общо предвидените разходи са за 6 640,7 млн. лева. Десет са със срок до 2026 г. На едно заседание Комисията по отбрана изслуша министър Димитър Стоянов по една част от проектите и интересът затихна. Заради истината, обаче, ще припомня, че дневният ред на парламента не страдаше от липса на военна тема, а на министъра на отбраната се наложи да отговаря на 16 въпроса в рамките на петъчния контрол. Дори народният представител капитан II ранг от запаса Борислав Гуцанов няколко пъти изразяваше мнение, че парламентът се е превърнал в генерален щаб. Според мен, ако използваме подобно сравнение, то би трябвало да се отнася за Комисията по отбрана, която имаше 13 заседания.
Така се стигна до два дни преди разпускането на Народното събрание, когато то поиска
нова програма за модернизация на армията.
Предложение на представители на пет парламентарни групи на „ГЕРБ-СДС“, „Продължаваме промяната“, „ДПС“, „Демократична България“ и „Български възход“. получи подкрепа в пленарна зала от 135 гласа. То предвижда Министерският съвет да изготви и внесе в Народното събрание в срок от три месеца всеобхватна и финансово обоснована програма за инвестиции в отбраната до 2032 г., реши парламентът. С решението си парламентът поиска всички проекти, чиято прогнозна стойност надвишава 100 млн. лв. да бъдат описани разделно, а тези, за които са необходими по-малко средства, да бъдат обединени по пакети способности. Заедно с това проектите да включват всички разходи, в т.ч. боеприпаси, прилежаща инфраструктура, интегрирана комуникационно-информационна система и др. Финансовата рамка да включва не само придобиване, но и поддръжка. Според решението, изпълнението не бива да бъде разделено на етапи. Уточнява се и какво трябва да съдържа проектът за инвестиционен разход: обхват за придобиване на пълната отбранителна способност; военно-икономически анализ; индикативна стойност и примерен график за изпълнение; приоритизация, съобразно целите и останалите проекти; възможности за развитие на стратегическо партньорство с държави членки на НАТО и ЕС, както и възможности за трансфер на технологии и индустриално сътрудничество.
Седмица по-рано на заседанието на Комисията по отбрана, когато се обсъди този проект, министърът на отбраната Димитър Стоянов бе категоричен, че да се направи в рамките на три месеца нова програма и то всеобхватна, както е написано в решението, е невъзможно. „Всеобхватна програма се прави, когато има достатъчно финансови средства. При ограничаващите условия в решението, това не може да се случи. Най-вероятно проектите ще бъдат намалени и няма да има модернизация на Българската армия. Без 2 процента от БВП за отбрана поставените цели не могат да бъдат постигнати, а ние сме далеч от тях, за тази година са предвидени 1, 85 процента. Най-малкото е 2,5 процента, каза още министърът. „Едва тогава ще имаме реални възможности за модернизация на армията, прогнозира Стоянов.
Според председателя на комисията Христо Гаджев една подобна програма следва да бъде изготвена и реализирана от правителство с мандат, което има не само политическата подкрепа да провежда дългогодишна програма, но и възможности за финансово осигуряване. В изказванията бе включен и аргументът, че войната в Украйна налага да бъде направен преглед на проектите за превъоръжаване и модернизация на армията.
Една немалка част от времето си парламентът отдели за обсъждане и приемане на решения за военна и военно-техническа помощ на Украйна. Имаше доста твърдения, че ако дадем самолети, зенитно-ракетни комплекси и танкове, ще получим т. нар. заместваща техника. След едно закрито заседание на Комисията по отбрана стана ясно, че сме закъснели доста. А, както казва министърът на отбраната, единственото, което си заслужава замяната на техника от 1973 г. с друга от 1977 г. е оперативната съвместимост.
На финала
Народното събрание промени Закона за отбраната и Въоръжените сили и регламентира службата на български военнослужещи в многонационални формирования на наша територия. Досега този въпрос беше уреден, но само за служба зад граница. За многонационалната бойна група с водеща държава Италия, която е дислоцирана на полигон „Ново село“, не беше така. По същото време правителството попита Конституционния съд, дали е задължителна подготовката на запасния състав. Докладчик по делото е бившият заместник-министър на отбраната Соня Янкулова. Служебният кабинет внесе и проекторешение в парламента за актуализация на военните формирования и структури за допълване на въоръжените сили във военно време. Там се посочваше, че предстои да се определи числеността на запаса за Въоръжените сили, която следва да бъде достигната до 31 декември 2023 г. Веднага се събудиха коментаторите, които, дори при слух за една повиквателна от военните окръжия, изпращат цялата армия на война, или се коментираше, че ще връщат наборната военна служба. Не е така. Просто се изпълняват Програмата за развитие на отбранителните способности до 2032 г. и Планът за развитие на Въоръжените сили до 2026 г. По всичко личи, че ще има много работа и за 49-тото Народно събрание. Именно на него ще се падне да вдигне бюджета за отбрана на 2 процента от БВП, за да има средства за нова техника и за нови заплати на военнослужещите.
