Зимният риболов се различава от летния по много неща. Едно от тях е, че не сме по тениска и с бира в ръка. Друга особеност е различното поведение на рибата, тактиката на риболов и постройката на линията.
Ако през зимата не сте решили да оставите въдиците на почивка, вземете най-леката си линия – тънки влакна, малка плувка с малко утежнение и дребна кука. Рибите през зимата са с намалени жизнени функции, миграционните преходи са ограничени, не се движат много и съответно нямат нужда от много храна. И ако въобще решат да се хранят, това не става през целия ден, а в точно определени моменти – най-често около обяд, когато времето е малко по-меко.
Захранването става много внимателно, с малки дози, за да не се нахрани рибата прекалено рано. Захранките трябва да бъдат лесноусвоими. Най-често се използват пинки, хирономуси, а за по-големите риби – торни и бели червеи, сланина и пилешки вътрешности (при лов на кефал).
През зимата риболов в плитки води не съществува. Спускайте примамките на най-малко 6–7 м. Може да се каже, че изключение за това правило правят уклеят, а в редки случаи и костурът. Бабушката и кефалът не се отделят от дъното през целия сезон.
При зимният риболов трябва да се запасите с много търпение. Не очаквайте да постигнете успех при престой от само час-два на брега на язовира. Напълно възможно е пасажът да се намира точно където сте хвърлили захранка и въдица, но просто в този момент да не са решили да се хранят. Не очаквайте същият интерес към захранката от страна на рибата, който се наблюдава лятото. Рибата се стреми да пести възможно най-много енергия. И в края на темата да отбележим – зима е, вземете си най-дебелите дрехи и обувки, топло питие, силиконов спрей – против замръзване на водача. Не отивайте на риболов с големи очаквания – зимният риболов е само за отдадени риболовци, които отиват просто за каузата.
Ако обаче се очакват трайни минусови температури, просто ще трябва да се съобразим с времето. При избора на такъми не бива да залагаме на мачов прът или болонезе с много водачи, понеже при тях отворът е минимален, особено във връхната част, която е най-податлива на допир с водата.
Трябва да уточня, че проблемът се явява най-вече при интензивен риболов (на спининг или на плувка), понеже тогава влакното е в почти непрекъснато съприкосновение с водата. Поради това по-широките водачи са за предпочитане. Сега може да пренебрегнем тежината на пръта и да потърсим вариант с недотам качествена изработка, но с по-голям диаметър на водачите.