Невероятно удовлетворение изпитваш, че има хора до теб, на които винаги можеш да разчиташ, казва началникът на щаба на Групата за специални морски операции на ВМС
– Г-н капитан ІІ ранг, намираме се на летище Балчик, каква задача изпълняват днес морските командоси?
– Изпълняваме парашутни скокове, което е част от нашата тактико-специална подготовка. Използваме различни парашутни системи. Осигуряват ни Военновъздушните сили със самолет „Спартан“ (борд 072). С колегите от ВВС работим много добре съвместно и резултатите от това не закъсняват.
– С какви чувства поеха командосите към самолета, вие сте през цялото време сред тях, усещате настроенията им?
– Чувството, ако съдя по себе си, е невероятно. Днес е първият скоков ден за седмицата, вчера отменихме скоковете заради изключително лошото време. Мога да кажа, че всеки от нашите командоси с нетърпение очаква да изпълни задачата. Да, вълнуват се, това е съвсем естествено. Защото това не е просто скок с парашут, а отработване на различни тактически задачи. Например днес отработваме десантиране със специална екипировка, а по-късно ще изпълним и още една подобна задача.
– Според вас къде е повече адреналинът – при водолазната дейност или при скоковете с парашут?
– Не бих искал да ги сравнявам. И двете са силно рискови дейности, при които изненадите могат да настъпят във всеки момент. Това, което мога да добавя, е, че при парашутизма нещата се развиват много бързо и се налага вземането на важните решения да се извършва за изключително кратко време. И за тази дейност се изисква особена психическа устойчивост. И при водолазната дейност се изисква да бъдем готови да реагираме във всякакви непредвидени ситуации. Така че при нас адреналин има, но лесно – няма!
– Лично вие кога решихте да станете морски командос?
– Решението за това взех още като курсант във Висшето военноморско училище. В четвърти курс разбрах, че има свободна позиция и започнах да се готвя целево за бъдещата си професия. Основната причина, заради която кандидатствах да служа в това формирование, известно повече като „Тихина“, е работата в екип. Невероятно удовлетворение изпитваш от това, че има хора до теб, на които винаги, във всякакви условия, можеш да разчиташ. И това, че си част от една елитна бойна единица.
– Има ли криза за кадри в Групата за специални морски операции, или кандидатите за постъпване на служба при вас са достатъчно?
– При нас няма такава криза. Не само адреналинът е причината. Има и обективни причини: постоянно подобряваме материалната база и разширяваме кръга от решаваните задачи, знаете и за повишаването на заплатите в Българската армия. Накратко, не можем да се оплачем от липсата на кандидати за служба при нас. А това ни дава възможност да избираме само най-добрите.
С разрешението на капитан ІІ ранг Николов разговарям по същите теми и с двама морски командоси, на които по понятни съображения не мога да посочвам имената.
Скок със скок не си приличат
Офицер от Групата за специални морски операции: Взех решение да стана морски командос като курсант във военното училище. Да, преминах през различни изпитания. В началото: изключително прецизни физически и медицински прегледи и тестове. След това – по всички стандартни процедури. Но подготовката ми като морски командос никога не е спирала. „Тихина“ е уникално формирование в Българската армия, в което се изисква да бъдеш еднакво добър както в парашутните скокове, така и във водолазната дейност, и в тактическите действия на сушата. За мен лично най-голямо удовлетворение ми доставят парашутните скокове с тeхните динамика, неочаквани промени в обстоятелствата и бързината, с която трябва да взема адекватното решение. И още нещо: скок със скок не си приличат! Затова трябва постоянно да си нащрек и непрекъснато да следиш промяната в обстоятелствата. Да, може би тук адреналинът е малко по-висок, но за мен по-подходяща е българската дума „тръпка“. Заради тази тръпка „Тихина“ е била една легенда и ние правим възможното тази легенда да продължава днес и утре. Тази легенда привлича като магнит желаещите да служат при нас.
Тръгваме уверени в успеха
Мичман от Групата за специални морски операции: Служа тук от 20 години. Желанието ми да се присъединя към морските командоси се породи в казармата. Никога не съм съжалявал за своя избор. Ако можех да върна времето 20 години назад, отново бих избрал „Тихина“. Преди всеки парашутен скок имаме смесени чувства. По принцип тръгваме уверени в успеха. Да, винаги има и неизвестни. Но затова пък имаме възможността да ги преодоляваме с достатъчно много тренировки. Наистина трябва да са достатъчно много, за да имаме „мускулна памет“ и да не си създаваме непредвидени ситуации във въздуха. И в парашутната, и във водолазната дейност има много адреналин. Той е много специален и привилегированите да го изпитваме сме само ние, които служим в единственото парашутно-водолазно формирование на Българската армия. Затова продължаваме да бъдем привлекателни за много млади хора, които искат да се посветят на военната служба.
Необходимо допълнение: В скоковете на морските командоси участваха и техните братя по оръжие от България – командосите от Съвместното командване на специалните операции и командосите от специализираната структура за борба с тероризма на МВР. Скоковете в този ден се извършваха при доста свеж вятър, но всички парашутисти изпълниха поставената задача с прецизно приземяване на указаното място.
