Най-големите страхове на българите във връзка с въвеждането на еврото в нашата страна са свързани с инфлацията. Те варират от „търговците ще закръгляват цените в своя полза“ до „всичко ще поскъпне двойно“. Тези тревоги до голяма степен са ирационални, така че е трудно да бъдат опровергани с факти и данни, но все пак е добре да се вгледаме още веднъж в опита на други източноевропейски държави, които са приели еврото в последните 15 години. През тази седмица Фискалният съвет на България излезе с публикация, в която се прави детайлен анализ на финансовата ситуация в Хърватия, Словакия, Литва, Латвия и Естония преди и след влизането им в еврозоната.
Хърватия стана 20-ият член на еврозоната от 1 януари 2023 г. Решението предизвика опасения сред обществото и експертите относно потенциални инфлационни последствия от валутната промяна. На база на анализираните данни в периода 2022–април 2025 г. въздействието от приемането на еврото върху потребителските цени се оценява като минимално.
Още преди присъединяването към еврозоната Хърватия се сблъска с висока инфлация, която достига 13% на годишна база през ноември 2022 г. Основните причини за този ръст бяха глобални — рязко поскъпване на енергията и сериозни прекъсвания във веригите за доставки. След въвеждането на еврото инфлацията започна устойчиво да намалява. През януари 2023 г. тя беше 12,5%, през февруари – 11,7% до достигане на 5,4% през декември същата година, и 4,3% през март 2025 г.
Тези данни показват, че самата валутна промяна е имала незначително, дори леко дефлационно влияние върху потребителските цени. Оценка на Евростат за периода януари–март 2023 г. показва, че приносът на еврото към инфлацията е бил между 0,04- и 0,20-процентни пункта месечно. Въпреки това общественото възприятие не отразява тази статистика. Много потребители споделят, че са забелязали ръст в цените на ежедневни стоки и услуги. Причината за това несъответствие между данни и възприятие е частично в липсата на достатъчно комуникация от страна на публичните институции относно реалните икономически фактори.
Този ефект не е обяснен адекватно от публичните институции в Хърватия, въпреки че се полагат усилия за изграждане на ефективна комуникационна стратегия и за отговор на въпросите, които пораждат неувереност и притеснения сред населението. В допълнение, публичните власти предприеха редица стъпки за ценови контрол, които се оказаха противоречиви и относително неефективни.
Преминаването към еврото в Хърватия породи известни притеснения, но наличните данни сочат, че инфлационният ефект е слаб и преходен. Основен фактор за ценовите колебания остават глобалните икономически условия, а не валутната промяна.
Подобни процеси се наблюдават и в други източноевропейски държави, които преминаха към еврото след присъединяването си към Европейския съюз. Естония (2011 г.), Латвия (2014 г.), Литва (2015 г.) и Словакия (2009 г.) също изпитаха краткотрайно и умерено увеличение на инфлацията в първите месеци след валутната промяна. В повечето случаи тези ефекти се концентрираха в сектора на услугите – най-вече ресторанти, кафенета и лични грижи.
Данни на Евростат и Европейската централна банка показват увеличение на инфлацията с около 0,2- до 0,3-процентни пункта. Нивото на инфлацията обаче бързо се стабилизира. В дългосрочен план инфлацията в тези страни не се отличава значително от средната за еврозоната. Литва и Естония отбелязаха по-високи нива на инфлация в периода 2021–2023 г., но това се дължеше на енергийната криза и структурната им зависимост от внос.
Опитът на тези четири страни като цяло показва, че ефектите от присъединяването към еврозоната върху инфлацията са временни, особено когато процесът е съпроводен с ефективни мерки за ценова прозрачност и пазарен надзор, заключават членовете на Фискалния съвет.
Страницата подготви
Пламен ДИМИТРОВ
