Животът като ези или тура: Да си главен герой не всекиму е дадено
В навечерието на 24 май се появи спектакъл, който има всички шансове да се вмести сред големите заглавия на сезона на Народния театър. Пиесата „Розенкранц и Гилдерстерн са мъртви” си е била провокация още през 60-те години на ХХ век. И днес вероятно ще има горещи почитатели и хора, които няма да я приемат или няма да я разберат. Тогава авторът ѝ Том Стопард, роден в Чехословакия и израсъл във Великобритания, доскорошен журналист, се изстрелва към световната слава. И с дебюта ѝ на фестивала в Единбург се отварят вратите към сцените на Лондон и на Бродуей. Какво поддържа огънчето на разрастващата се слава и на пиесата, и на автора ѝ?
Сюжетът е абсурдистки и чрез двамата второстепенни в „Хамлет”, но главни тук герои, и вече през техните очи виждаме познатата ни Шекспирова трагедия на датския принц. Но смяната на ролите в Стопаровата версия не прави автоматично Розенкранц и Гилдерстерн мъжете, достойни да правят личен избор и да носят отговорността за него в този уж втори шанс за живот. И цялата игра в разместването на пешките и търсенето на избора с безкрайното разиграване на монета на ези или тура стъпка по стъпка отвежда двамата герои към предизвестената (за нас) смърт. Пламен Димов и Ненчо Костов са получили шанса си да изиграят необичайни от досегашните си роли. Но ако говорим за роли, Александра Василева прави големият си удар в мъжката роля на Актьорът. Разиграването на „театър в театъра” с пътуващата актьорска трупа и погледът към „другия” живот зад прозрачните завеси постоянно възбуждат въпроса: А би ли могла да се избегне фаталната съдба на двамата герои, когато пристигнат в Лондон…
Всъщност пиесата е комедия, а темите, които поставя, са за съдбата, случайността и свободата. А младият режисьор Боян Крачолов („Аскеер” 2017 и ИКАР 2024 г.) влиза триумфално (вече втори път) през главния вход на националната сцена. Идете и вижте!
