Отговорът е – да, но ще отнеме време и доста пари.
Какво ще стане, ако САЩ оттеглят военната си подкрепа за Европа, на която Старият континент разчита вече 8 десетилетия? Отговор на този въпрос търси изследователски екип от деветима анализатори от авторитетния британски Международен институт за стратегически изследвания (IISS). Тяхното заключение е, че хипотетично оттегляне на САЩ от Европа би оставило членовете на НАТО на континента уязвими пред руската заплаха и изправени пред „суров избор“ за запълване на огромните празнини.
Способността на Русия бързо да възстанови силите си не бива да се подценява, предупреждават анализаторите от IISS. Нейните икономика и индустрия са поставени на военна основа, а Москва също така успешно си доставя военно оборудване от чужбина.
Общите военни разходи на Русия са се увеличили с 41,9%
в реално изражение през 2024 г. спрямо 2023-та, изпреварвайки темпа на растеж на разходите за отбрана в Европа. През 2024 г. руските военни разходи достигнаха приблизително 13,1 трлн. рубли, което е равно на $145,9 млрд., а ако отчетем паритета на покупателната способност, тази сума нараства до $462 млрд. Това се равнява на 6,7% от БВП на Русия. Прогнозира са този дял да достигне 7,5% от БВП през 2025 г. Освен това Русия запазва високо ниво на държавен контрол върху отбранителния сектор, което не се наблюдава в Европа.
Няма официални данни за размера на потенциалния военен ангажимент на САЩ към НАТО в случай на мащабна военна ситуация. Макар че мирновременната позиция на силите на Европейското командване на САЩ (EUCOM) и засиленото присъствие от началото на 2022 г. несъмнено биха формирали първоначалната основа на такава сила, в случай на нужда НАТО би могла да потърси подкрепление и от конвенционалните сили на САЩ, базирани в Атлантическия регион. Освен конвенционалните способности в трите традиционни области на водене на военни действия ангажиментът на САЩ към НАТО включва и респектиращите стратегически разузнавателни, космически и киберспособности на Вашингтон, както и значителния му арсенал от ядрени оръжия.
Разходите за равностойна замяна на американското оборудване и персонал ще възлязат на приблизително
$1 трлн. долара за 25 години
се посочва в проучването. Това включва еднократни разходи за покупка на въоръжение, които варират от $226 млрд. до $344 млрд. – в зависимост от качеството на закупеното оборудване, и допълнителни разходи, свързани с поддръжката на военните, цивилния персонал и подготовката. Най-скъпата позиция в списъка с покупки ще бъдат 400 тактически бойни самолета, следвани от 20 разрушителя и 24 системи с ракети земя–въздух с голям обсег.
Институтът изчислява също, че в случай на мащабна военна операция за противодействие на руско нападение разходите за подмяна на американския персонал (оценяван на 128 000 военнослужещи) ще надхвърлят $12 млрд.
Европейците ще трябва да заемат и някои висши длъжности, като например поста на върховен съюзен командир в Европа – командващ НАТО на континента, което е втората по ранг военна длъжност. Запълването на празнината, оставена от САЩ в Европа, ще изисква комбинация от време, дългосрочен политически ангажимент и по-амбициозни инвестиции.
Дори при неограничена политическа воля и парични средства обаче европейската индустрия в краткосрочен план няма да има възможност да посрещне увеличеното търсене според IISS. Производителите на оръжие ще бъдат изправени пред затруднения във веригата за доставки, ще се сблъскат с недостиг на квалифицирани работници, както и с финансови и регулаторни ограничения.
Най-вероятно мечтата за „купуване на произведено в Европа“, очертана от председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, няма да се осъществи за известно време. Макар че поръчките за въоръжение на Сухопътните войски да се активизират, в други сектори като военноморския и космическия се правят много малко инвестиции. В някои области като реактивната артилерия или изтребителите, трудни за засичане от противникови радари, закупуването на местни европейски продукти просто не е възможно.
Все пак въпреки продължаващата зависимост на Европа от американските военни доставчици има признаци за промяна. Изследователите анализират избрани обществени поръчки, по които са обявени търгове между февруари 2022 г. и септември 2024 г., и установяват, че
52% от стойността им е възложена на европейски доставчици
а 34% – на такива от САЩ. Според авторите на доклада тенденцията „купувай европейското“ вероятно ще набере сила.
Ръстът на разходите за отбрана в Европа достигна рекордните 11,8% в реално изражение през 2024 г. в сравнение с 5,2% през 2023 г. и 2,8% през 2022 г. Финансирането се увеличи в отговор на войната в Украйна и поради натиска върху съюзниците да изпълнят целевия показател на НАТО от 2% от БВП за отбрана до крайния срок 2024 г. Освен това натискът за увеличаване на разходите нарасна допълнително в началото на 2025 г., тъй като европейската загриженост относно надеждността на САЩ като съюзник се увеличи, констатират още авторите на доклада.
Пресметлив математик ще управлява Румъния
Високата електорална мобилизация донесе победата на Никушор Дан на втория тур от президентските избори
В неделя Европа си отдъхна, национал-популисткият кандидат Джордже Симион не успя да спечели изборите в Румъния, макар че на първия тур поведе убедително, получавайки 41% от гласовете. Това означава, че няма да има промяна в геополитическата ориентация на северната ни съседка, която е един от ключовите участници в европейската коалиция, подкрепяща Украйна във войната срещу Русия. Убедителна победа на балотажа постигна кметът на Букурещ Никушор Дан – блестящ математик с ясна проевропейска ориентация.
Няколко фактора доведоха до обрата, случил през двете седмици между първия и втория тур на вота. Първо, Джордже Симион проведе не особено адекватна кампания, като бягаше от предизборните дебати. Вместо това той отиде на обиколка в Западна Европа и даде скандално интервю за френска телевизия. Национал-популисткитят кандидат заплаши открито политолози и журналисти, които го критикуват, намеквайки, че ги чакат тежки времена, ако той стане президент. С поведението си той изплаши мнозина румънци, включително и такива, които не гласуваха на първия тур. В същото време Никушор Дан успя да мобилизира около себе си интелектуалния елит на страната и да надскочи рамките на столицата, посланията му стигнаха и до избирателите в провинцията.
Дан надделя с доста голяма преднина – 53,6% спрямо 46,4% за опонента му. Решаваща за победата му се оказа високата електорална мобилизация – в неделя до урните отидоха 65% от избирателите спрямо 53% на първия тур. Милион и 600 хиляди румънци гласуваха в секциите в чужбина, там леко предимство имаше Симион, но това не бе достатъчно за краен успех. Най-убедителна бе победата на Дан в областите с преобладаващо унгарско население – Харгита (там той взе 90,8%) и Ковасна (84,4%), а също в центъра на Трансилвания Клуж-Напока и столицата Букурещ, където той получи по 70% от вота. Интересна е и разбивката според образователния ценз на избирателите – 75% от висшистите са дали гласа си за Дан, докато при хората с основно образование Симион печели убедително с 62,5%. Кметът на Букурещ води сред предпочитанията на всички възрастови групи, разделението в страната не е поколенческо. Загубата на Симион, афиширан като привърженик на Доналд Тръмп, е поражение и за новата администрация във Вашингтон, която има доста симпатизанти сред национал-популисткия сегмент в европейската политика. Никушор Дан обяви, че подкрепата за Украйна ще продължи. Непосредствената му задача ще бъде разрешаването на правителствената криза. По Конституция президентът посочва министър-председателя, но той трябва да бъде избран от парламента. Ако двама поредни кандидати бъдат отхвърлени, държавният глава има право да разпусне парламента. Никушор Дан е безпартиен, бившата му партия Съюз за спасение на Румъния има слабо представителство в законодателния орган, така че той ще опита да формира проевропейско мнозинство между депутатите от Социалдемократическата партия, национал-либералите и представителите на унгарското малцинство. Предстои и битка за овакантения кметски стол в Букурещ. Първа задача на новото правителство ще бъде да се справи с икономическите проблеми и да намали бюджетния дефицит, който гони рекордните 9%.
