Човешкият ресурс е основен приоритет в процеса на изграждане на способности, казва деканът на факултет „Сигурност и отбрана” в НВУ
Във факултет „Сигурност и отбрана” на Националния военен университет (НВУ) „В. Левски” има четири катедри „Военни науки”, „Специализирана подготовка”, „Национална и регионална сигурност”, „Защита на населението и инфраструктурата”.
Професионалните направления, в които обучават в този факултет са „Военно дело”, „Национална сигурност” и „Общо инженерство”. За бъдещите офицери връзката между образованието и индустрията, модернизацията и заплащането разговаряхме с полковник доц. д-р на науките Румен Маринов – декан на факултет „Сигурност и отбрана” в НВУ.
– Г-н полковник, с какъв успех предстои да завърши випускът на вашия факултет?
– Във випуска на факултет „Сигурност и отбрана” има 69 редовни курсанти и 9 военнослужещи в задочна форма на обучение. Те се обучават съвместно със студенти в редовна и задочна форма на обучение. Нашите обучаеми трябва да полагат двойно повече усилия от своите колеги от цивилните вузове, защото учебният им план им дава възможност да придобият две образователно-квалификационни степени „бакалавър”, като едната е по цивилна специалност, а другата е по военна специалност. Обучаваните са натоварени и с много други съпътстващи ежедневни дейности извън учебният план. Когато отсъстват от час, за тях е задължително да наваксат пропуснатите знания и полагат тези усилия извън учебното време.
Към настоящия момент курсантите постигат високи академични резултати – оценките им са в диапазона от „Добър“ до „Отличен“. Само четирима са с успех „Добър“, което е показател за сериозно академично ниво. Общо 43-ма курсанти в редовна форма на обучение имат успех „Много добър“, а 22-ма – „Отличен“. В задочната форма на обучение с оценка „Отличен“ са четирима, което представлява значителен напредък.
При студентите успехът също е висок – средно около „Много добър“, като значителна част от тях се доближават до „Отличен (5.50)“.
– Как се актуализира учебният план?
– Предстои преразглеждане и актуализиране на учебните планове в НВУ „Васил Левски“, с цел те да отговарят на динамично променящата се среда за сигурност. Основната специализация, по която се обучават курсантите е „Военно дело“. Наши основни потребители са структури от системата за сигурност и Въоръжените сили.
На първо място ще обрънем внимание на изискванията на НАТО и Европейския съюз, тъй като България е съюзник и член на двете организации. В този контекст ще вземем под внимание Стратегическия компас на ЕС от 2022 г., в който се поставя акцент върху подготовката на кадри, способни да участват в съвместни операции и да реагират адекватно в хибридни сценарии. Това изискване налага включването на съответните компетентности и теми в бъдещите учебни планове и програми.
Също така поставяме акцент върху Стратегическата концепция на НАТО от 2022 г., която изисква интегриране на научноизследователската дейност с отбранителния сектор. В този смисъл военното образование следва да се превърне в двигател на иновациите и технологичния напредък в областта на сигурността и отбраната.
– Как промените, заложени в Стратегическия компас на ЕС от 2022 г., ще повлияят на приоритетите и структурата на военното образование в България?
– Разглеждаме Стратегическия компас на Европейския съюз от 2022 г., в който се поставя акцент върху засилването на общоевропейската отбрана и сътрудничеството в областта на обучението. Това предполага необходимост от по-тясно взаимодействие с Европейския колеж по отбрана и сигурност. Въпреки че вече имаме установено партньорство с него, то трябва да се задълбочи и да премине на по-високо стратегическо ниво.
Документът подчертава и ключовата роля на образованието в противодействието на дезинформацията и справянето с нововъзникващи заплахи. Примери за това е войната в Украйна. Особено внимание ще обрънем и на така наречения „шести домейн“ – когнитивната среда, в която се води борба за въздействие върху възприятията, мисленето и поведението.
Тези тенденции ще окажат съществено влияние върху българската система за сигурност, като доведат до по-дълбока интеграция на националните институции с европейските платформи за обучение, разработване на двуезични образователни програми и насърчаване на мобилността на кадрите.
– Как конкретните цели от „План за развитие на ВС на РБ до 2026 г.“ и „Програма за инвестиции в отбраната до 2032 г.“ ще променят приоритетите и съдържанието на бъдещите учебни програми във военното образование?
– В новите учебни планове ще бъдат включени основните направления, заложени в „План 2026“ и „Програма 2032“ за развитие, като акцент ще се постави върху човешкия капитал. Човешкият ресурс ще бъде водещ приоритет в процеса на изграждане на способности. Това ще наложи модернизация на военнообразователната инфраструктура и актуализиране на учебните програми с фокус върху командването и управлението на съвместни операции, както и върху хибридните сценарии – в пряка връзка с концепцията на НАТО.
Ще бъде отчетена и Стратегията за национална сигурност от март тази година, в която се подчертава значението на образованието в сферата на сигурността – както във военните, така и в гражданските университети. В нея ще се обърне внимание и на необходимостта от по-тясна интеграция между научноизследователската дейност и отбранителния сектор.
Образованието, което ще предоставяме, ще продължи да бъде един от стълбовете на държавността и ще има решаващо значение за националната сигурност. Тя няма да се изгради за година или две – ще бъде необходим продължителен и последователен процес, за да постигнем устойчивост спрямо съвременните, включително хибридни, заплахи.
– Как се отрази повишаването на заплащането върху мотивацията за военна служба?
– Финансовият стимул е един от най-важните инструменти за мотивиране на курсантите. Потребностите им в рамките на обучението в Университета се покриват от държавата – осигурени са безплатно настаняване, храна, облекло и учебна литература. Въпреки това, както всеки млад човек, и те имат нужда от разнообразие, възможности за социални контакти, пътувания и лично развитие. Повишената стипендия им предоставя именно такава възможност – да пътуват, да се снабдят с необходимата допълнителна екипировка и да участват в различни извънучебни дейности.
Тази финансова подкрепа обаче не е едностранна тя създава и очаквания за по-висока ангажираност и отдаденост от страна на курсантите. Те осъзнават, че инвестицията в тяхното образование е пряко свързана с бъдещото им развитие като офицери. Виждайки реалните ползи, включително повишаването на заплатите в офицерския състав. По този начин курсантите се мотивират допълнително да се усъвършенстват и да приемат по-сериозно своята подготовка. Това създава устойчива връзка между образованието, професионалното развитие и личната отговорност към службата и държавата.
– Как мотивирате преподавателите за повишаване на квалификацията им и поддържане на високото ниво на експертност?
– Съществува добре изградена система от допълнителни квалификации, от която преподавателите могат активно да се възползват. Предоставят се възможности за участие в различни курсове както в рамките на университета, така и извън него — в национални институции, както и в партньорски структури в чужбина, включително в държави – членки на НАТО. Един от утвърдените центрове за такъв тип обучение е в Оберамергау, Германия, където се провеждат специализирани курсове за повишаване на експертното ниво. Това допринася съществено за повишаване на нашата институционална експертиза и разширяване на международните контакти.
Успоредно с това насърчаваме и участието на курсанти в различни национални и международни проекти, като акцентът остава върху качеството на образованието, което получават. Обсъждали сме многократно необходимостта от въвеждане на стимулираща система, която да бъде обвързана с нивото на придобита квалификация, международния опит и резултатите от преподавателската дейност. Макар към момента да съществува институционално разбиране за нуждата от подобен механизъм, все още не са постигнати конкретни резултати в тази насока.
Създаването на такава система би представлявало силен мотивационен инструмент, особено за младите колеги, които имат желание да развиват своя потенциал и да се ангажират дългосрочно с академичната и професионалната среда.
Поуките от практиката влизат в учебните планове
„Четем, гледаме и анализираме, както и обсъждаме в семинари и по време на обучението, като по този начин изграждаме по-реална представа за уроците от практиката, особено тези, които се извличат от войната в Украйна и Израел.” Така обяснява полковник доц. д.н. Румен Маринов използването на поуките от практиката в процеса на обучение на курсанти и студенти.
След като анализираме и обсъдим новите тенденции и поуки от практиката от реалните конфликти, тези знания се въвеждат систематично в учебните програми. Променяме съдържанието и структурата на обучението, за да подготвим нашите курсанти и студенти за съвременната, динамична и комплексна обстановка в глобален мащаб. Акцентът е не само върху теоретичните аспекти, но и върху практическите умения и знания, които са необходими за ефективно командване и управление на съвместни операции.
Особено внимание отделяме на подготовката за хибридни сценарии, които стават все по-актуални в съвременните военни конфликти. Взимаме предвид опита и изводите от войната между Русия и Украйна и конфликтът между Израел и ХАМАС в Ивицата Газа. Разбира се ще отчетем и случилото се през май 2025 г. между Индия и Пакистан, коуто се замесиха в обмяна на удари, включително ракетни и артилерийски, по време на първия в историята им дронов сблъсък. Конфликтът е особено тревожен поради ядрените възможности на двете държави.
Това представляват конкретни примери за сложни бойни условия, в които се преплитат традиционни и нетрадиционни военни действия, информационни и кибер операции, както и политически и социални аспекти на конфликта.
Целта е нашите възпитаници да могат да действат ефективно в многообразна и бързо променяща се среда, да разбират комплексността на съвременните конфликти и да прилагат знанията си в реални ситуации, съобразно съвременните изисквания и стандарти, наложени от международните партньори и организации, допълни деканът на факултет „Сигурност и отбрана” в НВУ.
