„Ръководство по Обща морска подготовка (кратък курс)“ е подготвено за издаване през 1949 г.
Контраадмирал Сава Иванов ще остане в историята на ВМС като талантлив командир, историограф, библиограф, хидрограф и преподавател. Написва и издава 16 книги, превежда 32 статии и пише 372 статии и рецензии – общо 420 книжовни труда. Наскоро внучката на контраадмирала предаде на частна музейна колекция в София неизвестни негови документи и снимки. Така че се налага малка корекция в броя на неговите книжовни трудове. Но не това е най-важното. По-важното е това, че заради тоталната съветизация в нашата държава и особено в армията ни през 1949 г. „народната власт“ неглижира и отказва издаването на негов труд, който в някои отношения не е загубил актуалността си и днес.
Става въпрос за „Ръководство по Обща морска подготовка (кратък курс)“, което адмиралът подготвя за издаване през 1949 г. Макар и гледан с подозрение от новата власт след 1944 г., никой тогава не отрича неговите знания и опит и той е привличан като консултант и преводач на техническа литература във Военното издателство, сътрудничи на Военноисторическото отделение на Министерството на отбраната, подпомага подготовката на новата експозиция на Военноморския музей във Варна.
Като председател на софийския клон на Българския народен морски съюз той продължава да поддържа връзки с Флота и е наясно с неговите проблеми. А те никак не са малко. От есента на 1947 г. ВМС нарастват както в количествено, така и в качествено отношение: на 21 септември 1947 г. във Военноморска база Варна от ВМФ на СССР са получени ескадреният миноносец „Железняков”, 6 малки противоподводни кораба ОД („Охотник дозорный”), 4 малки противоподводни кораба МО („Малый охотник”) и 2 големи противоподводни кораба БО („Большой охотник”). Това поставя остро въпроса с кадрите на фона на непрекъснатите чистки на „царски“ офицери и подофицери. Кой и как ще обучава матросите от тези екипажи?
Командването на ВМС се опитва да „закърпи“ положението, като сформира комисия, която да прегледа най-популярното учебно пособие в „царския“ Флот и да изхвърли от него „излишните“ публикации, а останалите да събере в ново издание. Става въпрос за „Учебник за моряка“ – най-масовата българска военноморска книга, периодично преиздавана от 1920 г. Контраадмирал Сава Иванов отдавна е с резерви към подобни „кърпежи“ и в своята библиография споменава само първото издание. Оказва се прав – и този „кърпеж“ се оказва неудачен.
Това е мотивът флотският енциклопедист да се заеме с подготовката на „Ръководство по Обща морска подготовка (кратък курс)“ (около 200 машинописни страници). Всъщност по това време у нас няма друг по-компетентен от него евентуален автор на такова учебно пособие. Освен богатата си командирска практика на торпедоносците и в морската авиация, както и преподавателска дейност в Морското училище Сава Иванов е дълги години сред основните организатори на общофлотските спортни състезания, постоянен лектор е и в пропагандната система на Българския народен морски сговор, ръководи курсове по гребане и ветроходство.
Работата по „Ръководство“-то има интересна предистория. Непосредствено след края на Втората световна война адмиралът се заема да напише история за участието на Морските войски в нея. С типичните за него енергичност и работоспособност се заема с проучването на достъпните документи и материали. Във Военноморския музей се съхраняват две папки с негови бележки с общ обем 1200 машинописни и ръкописни страници! Трудът обаче си остава в „насипно“ състояние. В разговори с флотски ветерани още преди 1989 г. получих някакво обяснение, което лично за мен е приемливо. И то е във връзка със съветизацията. В последния етап на войната и на Дунава, и на Черно море нашите военни моряци взаимодействат със съветски формирования и не върви „царски адмирал“ да дава оценка за тези епизоди. Най-малкото заради това, че не е запознат с афишираните след 1944 г. „марксисто-ленински критерии“ за анализ на военните действия.
Вероятно поради тази причина контраадмиралът се залавя с нещо, което е далече от надигащата се идеологизация и което няма нужда от такива критерии. Работи със самочувствието на познавач и на човек, който завинаги е обвързал живота си с флота. Според внучката на Сава Иванов от Военното издателство отказват издаването на неговия труд, без да се аргументират. Но аргументът очевидно отново е свързан със съветизацията. Точно по това време – към 1949 г., в Щаба на ВМС започват усилията на екип от девет опитни морски офицери за адаптирането на съветския учебник на капитан-лейтенант Н. А. Шмаков „Основи на военноморското дело“ („помагало за военноморската подготовка на младите матроси“ – според неговия автор). И забележете – всичките девет морски офицери са от т.н. „царски“!… Такива са и двамата редактори: капитан ІІ ранг Д. Паскалев и капитан-лейтенант В. Черкезов.
На 16 август 1951 г. учебникът на Шмаков е отпечатан в Печатницата на ВМС във Варна (тогава – Сталин) в тираж 5000 екземпляра! По това време целият личен състав на Флота (военнослужещи и цивилни служители) не надхвърля 4000 души… 380 страници плюс 10 страници приложения, по-голямата част от които цветни. Голяма „инвестиция“ в това гладно и купонно време!
Отпечатването на този учебник е бил и голямо изпитание за флотските печатари, разполагащи с допотопна техника, с която бе свързана и основната професия сред тях: словослагател (всеки текст се набира буква по буква!). Като военен журналист през 80-те години на миналия век участвах в производството на седмичния вестник на ВМС там. Едва тогава започнаха първите скромни усилия за излизането на печатницата от епохата на Гутенберг.
След като Военното издателство отказва отпечатването на „Ръководство“-то, контраадмиралът не се отчайва и се захваща с ново дело, в което съветизацията (евентуално) не би била аргумент за отричането му. Смъртта обаче прекъсва работата му върху подготовката на голям български морски речник. Умира на 1 април 1958 г., като ръкописът на речника, поне засега, не е открит.
Но ръкописът на „Ръководство по Обща морска подготовка (кратък курс)“ е запазен. Струва си да помислим дали този труд да не стане достояние на всички, които са свързали живота си, а защо не и хобито си с морското дело. Как да стане това – ще решат институциите, обществените и професионалните организации, които имат отношение към подготовката на морските кадри на България както за ВМС, така и за търговското ни корабоплаване.
