Парламентът в Скопие ратифицира документ за „стратегическо партньорство” на Северна Македония с Великобритания.
Още когато стана ясно, че Великобритания има намерение да предостави заем от 5 млрд. паунда на Северна Македония в рамките на договор за стратегическо партньорство, възникнаха въпроси. И как така изведнъж лумна тази висококаратова любов между един „политически великан и едно джудже”, както някои в Скопие определиха отношенията си с Лондон? Защото на фона на ситуацията в Западните Балкани, където държавите се стремят към членство в ЕС, такова споразумение със страна извън ЕС изглежда най-малкото странно.
Трябва да кажем, че сега, а вероятно и още дълго време ще употребяваме понятието „договор” напълно условно. Той бе набързо ратифициран от парламента в Скопие с подкрепата на парламентарното мнозинство, което стои зад кабинета на лидера на ВМРО–ДПМНЕ и премиер Християн Мицкоски. Това обаче не попречи на разумни местни политици като доскорошния президент на държавата Стево Пендаровски да попита за какво всъщност става дума и зад какво застават депутатите в Събранието. Според него в момента на ратификацията
въобще не иде реч за документ с квалификацията „договор”
а за меморандум, дори за писмо за намерения на двете държави да развиват своето стратегическо партньорство в бъдеще. Бившият държавен глава веднага бе обсипан с порой от обвинения, че не разбира от подобна „висока” политика, че не оценява достиженията на сегашното коалиционно правителство за привличането на инвестиции, че мнението му е отглас от загубата му на президентския вот през май м.г. и т.н. Но пък фактът, че от тук нататък кабинетът на Киър Стармър в Лондон тепърва ще подготвя пълното съдържание на договореността, ще уточнява на практика детайлите и насоките, ще го обсъжда и предлага за ратификация в някакакъв бъдещ период от време, говори повече в подкрепа на нескрития скептицизъм на Стево Пендаровски, отколкото на триумфализма на премиера Мицкоски и министрите му, с който заливат публичното пространство в Скопие. И най-вече от вицепремиера и министър на транспорта Александър Николовски, който подписа в Лондон документа, който наистина повече прилича на писмо за намерения, отколкото на договор.
Както се казва, 5 млрд. паунда са си 5 млрд. паунда. Финансови експерти вече изчислиха, че става дума за около €6 млрд. и около $6,6 млрд. Солидна сума, която, ако бъде смислено използвана, наистина може да превърне малката Северна Македония в цветуща градина. Появи се припомняне за единия милиард долара, обещаван в предизборната кампания през лятото на 1998 г. от тогавашния лидер на партията Демократична алтернатива Васил Тупурковски. Тогава неговата партия бе в коалиция с ВМРО–ДПМНЕ на Любчо Георгиевски, която спечели вота. После се оказа, че милиардът ще дойде от Тайван срещу признаването на островната държава. Скандалът бе голям, последствията за правителството на Георгиевски –катастрофални. Но днес в случая ни интересуват преди всичко политическите и геополитическите измерения на тази огромна сума. Ще трябва
да видим структурата на обещания заем
която може да ни покаже приоритетите на влаганите в бъдеще средства. А може би и да ни даде по-ясна картина за истинските очаквания от страна на Лондон от реализацията на огромната сума. Най-голямата част от парите – около 80%, е предвидена за подобряването на железопътната мрежа на Северна Македония чрез изграждането на високоскоростна пътническа и товарна линия в рамките на Коридор № 10. Той свързва Белград с Атина през Скопие, но в по-широк геополитически аспект е пряката връзка през Вардарската долина между Европа и южните пристанища на Гърция и по-надолу. Втората посока на средствата – около 12%, ще бъде модернизирането на съществуващи и построяването на нови болнични заведения в страната.
Другите сфери, в които се предвижда влагането на средствата от британския заем, са образованието, енергетиката, дигиталното преустройство на правителството и подобряване на услугите и работата на администрацията. Явно, идеята е да бъде модернизирана пряката връзка между държавите от НАТО в Централна Европа с тези от Южното крило на Пакта. На фона на войната в Украйна и на цялостната стратегия на ЕС за изграждане на свои въоръжени сили изглежда напълно нормално за страната – членка на Алианса, като Северна Македония. И без съмнение, да затвърди ролята и контрола на Лондон над този коридор и държавата, територията, на която той лежи.
Но възниква въпросът: Тази инвестиция в бъдещата регионална сигурност не поставя ли под съмнение желанието на Северна Македония да стане пълноправен член на ЕС? Преди няколко месеца кабинетът на Мицкоски сключи договор за едномилиарден кредит от Будапеща, а Унгария продължава да играе ролята на „лошото момче” на европейското семейство. Сега една Англия (след Брекзид вече извън ЕС) развръзва кесията за Скопие. Да, и трите държави – Унгария и Англия, както и Северна Македония са членки на НАТО, е логично да имат общ интерес, свързан както със сигурността на Скопие, така и с общите регионална и европейска безопасност и стабилност. Въпреки че е извън ЕС, с оглед на създаване на обща европейска позиция по войната в Украйна премиерът Стърмър е в тясна комуникация и действа заедно с лидерите на Франция и на Германия. Върху терена на отговора на предизвикателствата на Москва британецът Стърмър се държи като истински европеец.
В публичното пространство в Скопие обаче има и други мнения. Там задават въпроса
защо правителството на Мицкоски си блокира европейската перспектива на страната
откъдето държавата и нейните институции биха могли да получават средства от предприсъединителните и другите фондове, и то при много по-добри условия от заема от Лондон. Всъщност точните и конкретните параметри на заема все още не са известни, те ще станат ясни при следващи преговори между представители на двете държави. В едно изказване на министъра на финансите на страната Гордана Димитриеска-Кочовска 5-те милиарда британски лири няма да дойдат по сметките „накуп”. В първите 5 години Северна Македония ще може да изтегли само около 2,2 млрд. или по около 400 млн. на година.
На части, на части, ама това са си пари, както се казва. Самият Мицкоски подхвърли, че един от аргументите за заема били отличните условия в този момент на финансовите пазари. Но повече подробности не бяха дадени. В този смисъл ратификацията на „договора” от парламента в Скопие бе някак си на сляпо, само на честната дума на премиера и неговия вицепремиер и министър на транспорта Николовски.
Има и още нещо, което хвърля светлина върху интереса на Лондон. Защото нали не си представяте, че някогашната империя ще отпуска толкова голяма сума на една малка балканска държава само от загриженост за нейната транспортна и жп структура? Още когато в Тирана Мицкоски и Стърмър обявиха новината за предстоящото сключване на стратегически съюз между Скопие и Лондон, подплатен с петте милиарда паунда, от британските медии стана ясно, че Северна Македония е една от дестинациите, където
от Острова ще изпращат нежелани имигранти
Нещо като споразумението между Тирана и Рим за построяването и поддържането на лагери на територията на Албания, в които да бъдат настанявани имигранти, от които Италия или иска да се отърве, или просто не ги желае. До този момент всички в Скопие, а и от политиците край Темза отричат това. Но пък медиите са категорични, че това е цената, която Северна Македония ще плати заради благоволението да задължи идващите поколения да връщат тези страховити 5 млрд. лири. Старото медийно правило гласи, че когато нещо старателно се отрича, то просто е вярно. И още нещо. Заемът от Лондон се приема като вноска за регионалната сигурност на Западните Балкани, но и като противотежест на руското и китайското влияние там.
Един от най-разумните хора в Скопие – проф. Денко Малески, първият външен министър на суверенна Република Македония, с голяма доза сарказъм посочи, че ако не друго, то чрез този заем премиерът Мицкоски и президентът Гордана Силяновска-Давкова си осигуриха втория мандат. Той, ако изкара четирите си години – през 2028 г., тя пък през 2029 г. И това го има в пазарлъка, май.
