Balkan Sentinel-25 бе огромно предизвикателство, заявява командирът на 61-ва Стрямска механизирана бригада
-Господин бригаден генерал, като офицер, провеждащ международното учение Balkan Sentinel-25, може ли да кажете с какво то се отличаваше?
-Учението Balkan Sentinel-25 на полигон „Корен“ бе най-голямото учение за тази година не само за 61-ва бригада, но и за Сухопътните войски. По своята същност то бе международно тактическо учение с бойна стрелба. Освен формирования на 61-ва Стрямска механизирана бригада и други формирования от Сухопътните ни войски, в него участваха рота от армията на САЩ, рота от Италианската армия от многонационалната бойна група на полигон „Ново село“, както и механизиран взвод от Румънската армия. Но на полигон „Корен“ се проведе и командно-щабното учение Balkan Wall-25, открито на 27 май. В него бе наблегнато на процеси по планиране, вземане на решение и докладване към водещата на нашата бригада 28-ма пехотна дивизия. Така че, в продължение на десет дни се състоя първата част, да я наречем подготвителната. Проведоха се планирани и организирани ротни занятия и тактически учения с всяко едно формирование и те преминаха под контрола на командването на бригадата. Военнослужещите се запознаха с терена на полигон „Корен“, добиха първи представи и това издигна тяхната увереност в успешното изпълнение на задачите. Важно е да отбележа, че се състоя учение само за артилерийската част – нашата артилерийска батарея, съвместно с артилерийските формирования от италианската рота, представител на националната бойна група от полигон „Ново село“. Целите на това съвместно учение бяха постигнати, като обща група за артилерийска подготовка, която участва в бойната стрелба на Balkan Sentinel-25. За мен, този първи етап беше изключително полезен, защото имах възможност директно да се запозная със способностите на представителите на армиите от страни на НАТО, участващи в това учение.
-Имаше ли някакви различия между действията на нашите формирования и тези от другите страни?
-Balkan Sentinel-25 бе огромно предизвикателство. Колкото и да следваме едни и същи процедури на НАТО, колкото и да работим по едни и същи схващания, факторът човек и факторът непредвидимост стояха пред нас. Стараехме се да организираме и подготвим детайлно взаимодействие на бойните действия и тези фактори да ги елиминираме до нула. Основната ни задача беше да повишим нашата съвместна оперативност, като представители на различни армии, да покажем, че можем да разчитаме един на друг, да работим рамо до рамо и че сме способни и умеещи в своите направления. И разбира се, да се учим един от друг. Процесът е двустранен, няма как да се дефинира едната страна е водеща, другата да е неводеща, всеки е развил своите способности в определени направления. Това учение бе идеална форма за обмяна на опит, създадоха се прекрасни взаимоотношения, които впоследствие могат да се развият още повече.
-Как протече ТУБС Balkan Sentinel-25?
-Започнахме с поставяне на задача на командира на 3-ти механизиран батальон подполковник Павел Тодоров от нашата бригада, който взе решение да се извърши марш от района за разполагане до очаквателния район. След което се пристъпи към организиране на взаимодействието и организиране на боя на местността. Кулминацията след цялата тази подготовка бе през последния ден – 7 юни, при самата бойна стрелба. Формированията се изнесоха от дълбочина, атакуваха предния край на противника и овладяха позициите до успешното изпълнение на задачата.
-На какво най-вече обърнахте внимание при действията на формированията?
-На първо място, обърнах внимание на мерките за безопасност. Няма нищо по-важно, нищо по-съществено от човешкия живот. Независимо от успеха и от изпълнението на целите, ако се случи някакъв инцидент под каквато и да е форма, нашият труд се обезсмисля. На второ място бе изпълнението на командите от военнослужещите. Защото командирите им бяха запознати с цялата архитектура, имаха таблицата за взаимодействие и знаеха в кой момент какво и къде трябва да се случи, и от кого да се случи. Така че, трябваше пълна концентрация по отношение на изпълнението на заповедите.
-Какво е вашето обобщение за преминалите учения на полигон „Корен“?
-Като обобщение, мога да кажа, че това което се случи на учебен полигон „Корен“, бе наистина нещо уникално. Ние съчетахме две в едно – Balkan Wall-25 и Balkan Sentinel-25 се проведоха под общата рамка на учението Immediate Response-25, което от своя страна е под шапката на най-мащабното за тази година учение Defender-25, ръководено от Командването на Сухопътните войски на САЩ в Европа и Африка. Впечатляващ бе обемът на участниците – до 1500 военнослужещи с над 350 единици бойна техника. Можете да си представите каква отговорна задача стоеше пред командира на Сухопътните войски генерал-майор Деян Дешков, като офицер планиращ учението, и пред мен, като офицер, провеждащ учението, както и пред целия апарат, включен в успешното му провеждане.
-Кои са ползите за участвалите в тези учения?
-На първо място те са за командния състав. Фокусирайки се върху офицерите от 3-ти механизиран батальон, мога да заявя, че те придобиха способности и увереност. И видяха как на различните стъпки от модела на планиране каква експертиза и каква оценка се очаква от тях. Изключително важна бе организацията на взаимодействието. Военнослужещи от четири държави използваха едни и същи стандартни оперативни процедури на НАТО. И ако все пак имаше национални различия, те бяха отчетени и имплантирани в общия замисъл. На следващото място, разбира се, бе фокусът върху военнослужещите, повишаване на подготовката и издръжливостта им. Те показаха, че са способни и повишиха самочувствието си, като достойни представители на Сухопътните войски. Имах възможността в продължение на десетина дни да наблюдавам подготовката и действията на всяко едно формирование от различните страни, относно тяхната подготовка и изпълнението на поставените задачи. Наблюдавах наистина адекватни действия, наблюдавах експертиза, наблюдавах опит. Благодаря на целия личен състав от името на командването и лично от мое име. Благодаря за усилията, за старанието, за това, което военнослужещите показаха, че заедно можем и винаги постигаме повече.
