Броят на жертвите при опустошителното земетресение в Турция и Сирия надхвърли 11 000 души. Статистиката става все по-черна и на много места вече се знае, че няма оцелели. Правителството в Анкара търпи остри критики заради начина, по който е отговорило на катастрофата. Властите в Дамаск пък официално помолиха Брюксел за съдействие по механизма за гражданска защита.
Трагедията в Турция и Сирия е повсеместна и неописуема. Надеждата да намалява с всяка минута и вече рядко се говори за спасителни операции. Екипите обаче продължават да работят въпреки тежките условия. Лошото време, студът и очакваните още по-ниски температури в следващите дни правят тежката ситуация печална и властите предупреждават, че броят на жертвите ще продължи да се увеличава.
И все пак понякога се случва някое чудо и от двете страни на границата идват новини за хора, извадени живи от руините, след като са прекарали затрупани часове и дори дни.
На дневен ред сега излиза тревога заради настъпващата хуманитарна криза. „Оцеляхме от земетресението, но ще умрем от студ и глад“, споделят оцелели, останали без дом, без храна и провизии при свирепи зимни условия и температури от -10, дори -15, градуса.
Въпреки широкия обхват на дейностите, турската общественост се вдигна срещу правителството в Анкара заради бавната му реакция в бедствената ситуация. Мнозина посочват, че е трябвало да копаят с голи ръце, за да помогнат на близките си.
Президентът Реджеп Таип Ердоган посети най-тежко засегнатите от земетресенията в понеделник райони. Той призна за затруднения при първоначалния отговор на кризата, но го отдаде на разрушените или блокирани пътища и летища.
Реджеп Таип Ердоган – президент на Турция:
„Искам да припомня на широката общественост, че никой не бива да използва пътищата, които водят към бедствената зона или които попадат в нея, освен ако не е неизбежно. Също така не бива да се използват телефоните, освен при спешен случай.“
От Уницеф предупреждават, че положението в Северозападна Сирия е отчайващо, особено за децата, за които земетресението е поредната от безкрйния списък с преживени трагедии. Инфраструктурата в граничната зона е разрушена, правейки почти невъзможен трасфера на хуманитарна помощ към организациите, работещи в страната. Дори пристигналите провизии трудно достигат местоназначението си, а сирийците твърдят, че се чувстват изоставени. Местните сили за гражданска защита, т.нар. Бели каски, които водят операциите на терен алармират, че времето за спасяване изтича.
Междувременно стана ясно, че сирийското правителство е отправило към Европейския съюз молба за съдействие по механизма за гражданска защита при бедствия. Това е стъпката, която до момента пречеше по канален ред да се оказва необходимата помощ на страната.Насърчаваме държавите-членки да откликнат на призива, въпреки проблемите с режима в Дамаск, заяви еврокомисарят за управление при кризи Янез Ленарчич.
Под координацията на Брюксел повече от 20 европейски държави вече изпращат помощ и специализирани екипи в Турция, а Анкара подаде и втора молба за съдействие и очаква доставка на палатки, одеяла и отоплителни уреди. Доброволци пък вече събират дрехи, обувки и санитарни материали за хората в засегнатите райони.
В глобалния отговор на кризата са ангажирани повече от 70 държави, а ООН отпусна първоначална помощ от 25 милиона долара.
