Ползите и рисковете от влизането ни в еврозоната са функция на провежданите политики в страната, твърди Атанас Атанасов, член на Фискалния съвет на РБългария
Атанас Атанасов е член на Фискалния съвет на България, избран от Народното събрание на 27.03.2025 г. Преди това е работил около 10 години като главен експертен сътрудник във Фискалния съвет. Заемал е различни длъжности като финансист и счетоводител в Министерството на финансите и АПИ, осъществявал е текущ финансов контрол, оценка на проекти и управление на екипи по оперативните програми и разплащания.
– Г-н Атанасов, вече имаме конвергентни доклади от ЕК и ЕЦБ, които дават зелена светлина на България за влизане в еврозоната. В същото време немалка част от обществото приема с резерви така представения успех от страна на правителството. Защо темата породи такава негативна обществена нагласа?
– С публикуването на докладите на ЕК и ЕЦБ България е на прага да стане 21-вия член на Еврозоната. Оценките им показват, че в страната са налице стабилни условия за поддържане на устойчива траектория на конвергенция в средносрочен план. Покрити са референтните стойности на критериите: дванайсетмесечен среден темп на инфлацията, измерен по методологията на ЕС – 2,7% към април 2025 г., при референтна стойност от 2,8% на трите държави с най-добри показатели (Ирландия, Финландия, Италия); бюджетен дефицит за 2024 г. от 3% – на границата на допустимата стойност, и държавен дълг от 24,1%. към БВП – далеч под изискуемия праг от 60%. Под референтната стойност са и дългосрочните лихвени проценти, а валутният курс не е показал колебания през периода на участието ни във Валутния механизъм (ERM II).
При тези данни е логично правителството да представя готовността ни за еврозоната като голям успех, тъй като на първо място това отразява естествения развой от членството ни в ЕС с произтичащите от това ангажименти, които сме поели още с подписването на договора, и второ – е резултат от дългогодишните усилия на редица правителства, издигнали тази цел в общонационален приоритет.
От другата страна стои едно поляризирано общество, за значителна част от което приемането в еврозоната остава неясна и пораждаща страхове цел. От тях умело се възползват сили, които са противници не само на единната европейска валута, но и на принадлежността ни към Европейския съюз. На този фон имат основание критиките за недостатъчно убедителната разяснителна кампания относно ползите, които България може да извлече от еврозоната. Работата по разяснителната кампания не получи нужните видимост и обществено признание. Накрая отговорните за кампанията институции уведомиха обществеността, че кампанията ще се разгърне след излизане на конвергентните доклади, което хронологически е погрешно и създава впечатление у хората, че тяхното мнение няма значение.
– Кои са най-важните ползи от влизането на страната в еврозоната?
– Според мен всички конкретни ползи следва да се разглеждат на първо място в един по-широк контекст – геополитическият. Страната ни е изправена пред избор – дали ще се насочи към ядрото на Европа, съставено от най-мощните икономики, които всъщност крепят и движат напред Европейския съюз, или ще остане в периферията, откъдето ще бъде притегляна от сили, отблъскващи я от това ядро. Налице е шанс, но и отговорен избор. Според мен с това трябваше да започне разяснителната кампания. С конкретните ползи не трябва обаче да се спекулира. Приемането в еврозоната и замяната на лева с евро не е панацея за автоматично забогатяване. Почти всички предимства трябва да се представят в светлината на възможности, които биха могли да бъдат оползотворени при правилна политика и разумни решения. Тези евентуални ползи включват повишено инвеститорско доверие, улесняване на международната търговия с потенциал за засилване, повишаване на конкурентоспособността в резултат на съкратени разходи, облекчено дългово финансиране в хипотезата на очакваното по-евтино кредитиране и оттам стимулиране на инвестиционния процес и икономическата активност в страната. Създаването на правилната комбинация от предпоставки би имала силно отражение върху доходите на населението и бизнеса, респективно и върху стандарта на живот в България. Разбира се, има ползи, които са очевидни още от пръв поглед – например отпадането на разходите за превалутиране е несъмнена полза както за международния ни туризъм, така и за пътувания на българите в страни от ЕС. По същия начин бизнесът ще се отърве от трансакционните си разходи.
– А какви са рисковете от повишаването на инфлацията при влизането ни в Еврозоната? Все пак това е най-голямото опасение на населението.
– Обективно погледнато, няма директна корелация между въвеждането на еврото и инфлацията. За да не се развие този негативен сценарий обаче, е необходим строг контрол с всички механизми на държавата и преди всичко на регулаторните органи. Не е новина, че от години дейността на основните регулаторни органи КЗК и КЗП е обект на критика. Те трябва да докажат, че са работещи структури, от които има полза. Въвеждането на еврото е тест за тяхната пригодност. Борбата със спекулативния ръст на цените изисква не само да се афишират и обещават, но и да се приведат в действие ефективни мерки срещу нелоялни търговски практики от всякакво естество, да се изготвят секторни анализи и да се въведат релевантни на тях мерки в най-рисковите сфери, като доставка на храни, горива, телекомуникации и т.н. Непрекъснато наблюдение и проверки, синхронизирани действия на регулаторите в комбинация с безпощадни санкции за съгласувани и незаконни практики следва да предотвратят спекулативната инфлация.
– По какъв начин Фискалният съвет (ФС) може да оказва влияние по ключови въпроси за развитието на публичните финанси, какъвто сега е приемането на еврото? Разкажете повече за дейността на този орган, разбрах, че вие работите в него от самото му създаване през 2015 г.
– Да, аз съм част от Фискалния съвет от самото му създаване през 2015 г. ФС е независим консултативен орган по въпросите на фискалното управление. Основните му цели са свързани с независим анализ на бюджетната рамка с цел поддържане на устойчиви публични финанси, безпристрастна оценка на официалните икономически и бюджетни прогнози, както и информираност на обществото за фискалното управление на страната. Една от най-важните му функции в контекста на поддържането на дългосрочна фискална стабилност е да наблюдава и сигнализира за спазването на числовите фискални правила, предвидени в Закона за публичните финанси, които се отнасят за сектор „Държавно управление“ и консолидираната фискална програма. Тъй като тези задължения са в пряка връзка и с критериите, по които страната ни е оценявана като кандидат-член за еврозоната, анализите и препоръките, предоставяни от Фискалния съвет в това направление, имат несъмнен принос в извървения път към еврозоната. Вече десет години Съветът представя задължителните по закон мотивирани становища, които съпътстват проектобюджетите на РБългария, Консолидираната фискална програма (КФП), проектобюджетите на Държавното обществено осигуряване (ДОО) и Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), както и техните отчети. Извън задълженията си по Закона за Фискалния съвет и автоматични корективни механизми Съветът по собствена инициатива разработва анализи, насочени към широката публика, написани на по-достъпен език и в минимален обем. Установихме, че те се ползват с огромна популярност в обществото, като целта, която си поставихме, е да бъдат разяснявани актуални икономически процеси и едновременно да бъдат разсейвани опасенията, насаждани от популистките настроения. Не е пресилено да се каже, че тази допълнителна роля, с която се нагърби новоизбраният през 2025 г. Фискален съвет, е финансово и икономически познавателна и ограмотяваща, тъй като по мои наблюдения нито една институция в България не предлага такъв ясен, синтезиран и достъпен подход, който освен че е ефективен, пести и времето на хората. Всеки, който иска да научи ясни и обективни факти относно предстоящото ни членство в еврозоната, както и по други горещи теми, може да посети нашия уебсайт или „Фейсбук“ страницата ни.
– Освен анализите, свързани с еврозоната, имате критичен материал относно прилагането на клаузата за дерогация на военните разходи, от която България официално се възползва, след като Съветът на ЕС инициира активирането ѝ. Защо, след като цели 16 членки на ЕС се възползваха от дерогацията, вашето становище изразява резерви?
– Позицията е изразена в Становище относно Годишния доклад за напредъка за 2025 г. по изпълнението на Националния средносрочен фискално-структурен план на РБ за периода 2025–2028 г.
Новите геополитически реалности наложиха Съветът на ЕС да инициира искане за национална клауза за дерогация по отношение на военните разходи. Напълно закономерно правителството също се възползва от дадената възможност. Това произтича от държавническото разбиране, че в днешните времена Въоръжените сили и Българската армия са ключов фактор за отстояване на националните интереси във всички направления на международните отношения. Дерогацията, която позволява допълнителни разходи за отбрана от 1,5% на база Брутния вътрешен продукт (БВП) за 2021 г. и които няма да се считат от ЕС като превишение на допустимия бюджетен дефицит от 3%, е изключително важна за превъоръжаването и придобиването на нови отбранителни способности. В същото време ФС сигнализира за възможните рискове от хронични бюджетни дефицити, липсата на достатъчни ангажименти за антициклична политика и необходимост разходите за отбрана да бъдат отчасти компенсирани от ограничаване на ръста на текущите разходи. В случая не става въпрос за отричане на дерогацията, а за предупреждение. Разбирането, че тя предоставя гъвкавост по отношение на управлението на публичните финанси и в същото време възможност за повишаване на отбранителната способност на страната в следващите три години не подлежи на съмнение. Убеден съм, че даденият ни от ЕК „стратегически прозорец“ до 2028 г. следва да се използва, като финансовите инструменти за постигане на целите са разнообразни, включително предложените целеви нисколихвени кредити от ЕС. Отзвукът от становището на ФС беше осезаем, като наскоро Министерството на финансите анонсира, че България ще се възползва от възможността за дерогация по отношение на военните разходи не от тази, а най-рано от следващата година. Това наистина беше важно предвид изпълнението на параметрите по приетия Бюджет 2025, вместването в планирания бюджетен дефицит и безпрепятственото присъединяване към еврозоната.
