Недопустимо е хора да си отиват от заболявания, предотвратими днес, казва лейтенант д-р Станислава Иванова
Стъпка по стъпка, както става в професия, в която задължително „се чете завинаги”, лейтенант д-р Станислава Иванова сбъдва професионалните си мечти. Варненското момиче, което завърши първия випуск военни лекари, след успешно участие в конкурс през март вече е асистент към Центъра по военна епидемиология и хигиена на ВМА. Преди това работи по разпределение към военното формирование 42600 – Мусачево. Там не е имала тежки случаи, разказва днес младата лекарка. Спомня си за един случай на бъбречна криза и на обострена дискова херния, но не и за спешни ситуации. Там Станислава оценява отговорността на военнослужещите да се грижат за здравето си и
„да не прескачат” профилактичните прегледи
В медицинския пункт я посреща колежката ѝ, която е боен санитар. И точно тя я въвежда в работата с документацията, с това как се случват нещата по команден ред, документално я запознава с историята на заболяванията на някои военнослужещи. Днес тя оценява тази помощ и се надява някой от колегите ѝ от тазгодишния трети випуск да заеме мястото ѝ в медицинския пункт.
Но там опитът ѝ всъщност идва основно с участието в ученията на Сухопътните войски. През миналата година такова голямо учение е „Тракийски войн” на полигона „Корен”. А опит се трупа на място, в полеви условия, където си под напрежение, разчиташ почти само на себе си и на това, което знаеш, смята Станислава. Основното, с което тогава се сблъсква, са високите температури и… кърлежите. Травматизмът бил по-лек, нямало много спешни ситуации, но имало ухапвания от насекоми.
Кандидатстването на Станислава в конкурса през пролетта не е спонтанен. Тя се ориентира още в първата възможност за избор, който ВМА дава на бъдещите лекари за военномедицински специалности – превантивна военна медицина. Интересът ѝ е към инфекциозните болести и изборът ѝ е бил най-близо до тази сфера. Тази специалност я води проф. Андрей Галев, началник на Центъра по военна епидемиология и хигиена. Станислава смята, че всеки от колегите ѝ от първия випуск военни лекари е вложил много усилия и че иска да се развива. Така че преценява възможността да кандидатства за работа във Военна болница като постигната следваща стъпка към това, с което иска да се занимава. А колегите ѝ в Центъра не само имат нужда от млади попълнения, но и споделят щедро опита си.
Всъщност всекидневието на д-р Станислава Иванова се определя от значението на проблемите, които решава самият Център по военна епидемиология и хигиена. А той работи както с военните формирования, така и с цивилните служители в системата на отбраната. В екипа му освен медици са физици, химици, специалисти по трудова медицина. Работата на паразитологичната, микробиологичната и вирусологичната лаборатория също „минава” през Центъра. Основната дейност е в превенцията чрез дезинфекция в болниците и формированията, дератизация и дезинсекция (опазването съответно от гризачи и от насекоми). По време на пандемията от COVID-19 дезинфекцията се е извършвала във всички клиники на болницата, в министерствата, в детските градини от структурата на МО, във всички формирования. И почти всичко това се е вършело от екипите на Центъра. Това, което Станислава знае от колегите си за този период, е като за
най-натовареното време за екипите му и професионален тест
за тях. Фигурите на специалистите от Центъра, облечени в предпазните си костюми, са били навсякъде. Това е и големият опит на всички медици от структурите на ВМА и поуки за следващи предизвикателства в мирно и във военно време. И вече за втория випуск от военни медици, след първия на колегите на Станислава, има добавени няколко специалности, които не са строго военномедицински, като една от тях е по твърде актуалната за в бъдеще радиобиология.
Медиците асистенти в структура, каквато е Центърът, се занимават основно с научна дейност и ги очаква защита на научен труд. Това е опитът, който липсва на Станислава – да избере достоверните източници на научна информация, да я систематизира и анализира и да я представи в статия за някое заболяване или в научен доклад.
Днес вниманието на д-р Иванова привлича превенцията на заболявания, за които има лечение, но обществото ни не е толкова запознато с тези възможности на медицината. Защото е недопустимо хора да си отиват от заболявания, предотвратими в днешно време. Например HPV вируса, за който има ваксина (срещу рака на шийката на матката), а тя е 9-валентна, т.е. обхваща вече по-голям брой щамове от предишната. За момичетата до 14 години тя е безплатна, а вече може да се поставя и след тази възраст. Вирусът се предава основно от мъже на жени, като при мъжете не се развиват същите симптоми и не се стига до карцином.
Д-р Иванова казва от своя опит, че извършването на профилактичните прегледи като превенция не се спазва. Фактите показват, че положителен пример в профилактиката дават военнослужещите. Но има и санкции, и ако 2 години прегледите „се пропускат”, се връщаш в Централната военна комисия за освидетелстване за годност за служба в армията.
След година и половина, когато си вземе специализацията, Станислава ще е равнопоставен специалист по превантивна военна медицина. Тя е „близка” с епидемиологията на инфекциозните болести. А епидемиологията включва и превенцията на инфекциозните заболявания, които, както показа COVID пандемията, дава необятни възможности за развитие. Конкретно – и заради последствията от заболяването с т.нар. дълъг COVID. Но да си спомним, че през пандемията имаше изолация, карантини, имунизация на населението. За да се изгради един колективен имунитет от 70–80% към това заболяване, когато хората се пазят взаимно. Както и най-вече при грипа при възрастните и пневмококовата ваксина при децата, задължителна в имунизационния календар. Трябва да сме благодарни на откриването на ваксините, казва д-р Иванова, което елиминира много заболявания като вариолата, полиомиелитът, който обаче се завръща заради пропускане на задължителното ваксиниране. Вече има лечение на хепатит, но заболеваемостта расте, защото хората не се ваксинират. А има комбинирана ваксина за хепатит А и хепатит Б и отделно – само за Б, който може да стане хроничен. А хепатит С се лекува.
Днес Станислава казва, че трудното по този професионален път е да останеш амбициран и да не се откажеш при първата трудност сам да си проправяш пътеката. Във формированието, където си разпределен, можеш да си създадеш зона на комфорт, нормално е след 6 години учене и бягане по две професионални пътеки – и на военния, и на медика. Което в един момент може да ти стане много удобно. Това предупреждение иска да сподели на своите по-млади колеги д-р Станислава Иванова – и на тези от следващите дипломиращи се випуски, и на онези, които сега кандидатстват за специалността военен лекар. Защото тогава спираш по професионалния си път. Докато през 6-те години обучение колективът от колегите ти „не те пуска” да намалиш темпото. Алтернативата е да търсиш начините да постигнеш оформената в университета мечта за твоето място в тази вечна, благородна и вдъхновяваща професия.
И пътят, и амбицията те водят
казва Станислава. А трябва да се учи, постоянството е начинът да успееш. Макар и още кратък, опитът на Станислава е довел и нея до този първи урок. И тя е наясно, че до основната ѝ цел – инфекциозните болести, има още много път да се извърви и през специализация по епидемиология. Затова цени всеки ден и си почива само когато се върне във Варна. Но наскоро си е взела и велосипед…
