Израел е все по-уверен и радикален, но американската помощ си остава незаменима.
Израел и Иран са смъртни врагове поне от четири десетилетия. Аятоласите в Техеран многократно са призовавали за унищожаване на еврейската държава и не признават нейното право на съществуване. От своя страна, Израел периодично нанася военни удари срещу иранските проксита в Близкия изток и методично избива иранските физици, ангажирани с ядрената програма на Техеран. През последните 2–3 години имаше и размяна на ракетни и дронови удари между двете държави. Истинската война между тях обаче започна преди седмица, когато израелската армия нанесе внезапен удар, с който уби голяма част от висшето ръководство на иранските въоръжени сили и, което е по-важно – обезглави всемогъщият Корпус на стражите на ислямската революция.
Установеният през 1979 г. режим в Техеран е авторитарен, антизападен и клерикален с амбиции да проектира геополитическо влияние в целия район на Близкия изток. Това, което
предизвиква най-много тревоги
обаче е намерението на Иран да гарантира своята сигурност и да увеличи тежестта си на международната сцена чрез развитието на ядрена програма, която в определен момент може да доведе до производството на атомна бомба. През последните години режимът в Техеран балансираше по ръба на ядрения бръснач като ту даваше знак, че отстъпва, ту правеше крачка напред и вдигаше процента на обогатяване на урана, с който разполага. Играта около иранската ядрена програма бе сложна, защото се менеше и позицията на САЩ и на европейските държави по отношение на Техеран. През 2015 г. бе сключен договор, който да постави под контрол ядрените амбиции на Иран, но през 2018 г. по време на своя първи президентски мандат Доналд Тръмп оттегли САЩ от това споразумение.
Непроменена през цялото време оставаше само позицията на Израел, който агресивно настоява за пълното ликвидиране на иранската ядрена програма. Въпросът бе дали израелците имат необходимия военен ресурс и могат ли да формират подходяща геополитическа конфигурация, която да им позволи да нанесат масиран удар срещу Иран. В последните година-две в Близкия изток се промениха много неща. Везните на иранско-израелското противостояние започнаха да се накланят все по-силно към еврейската държава. Началната точка бе зловещото нападение на палестинската организация „Хамас“ срещу Израел на 7 октомври 2023 г. То радикализира политическия естаблишмънт в Йерусалим и доведе до серия от тежки удари както срещу самата „Хамас“ в Ивицата Газа, така и срещу главното иранско прокси – ливанската „Хизбула“. Премиерът на Бенямин Нетаняху и преди това бе станал заложник на своите крайно десни съюзници от религиозните партии в правителството, но след 7 октомври 2023 г. той настойчиво налага тезата, че срещу еврейската държава има екзистенциална заплаха и затова трябва да се действа с твърда ръка.
„Хамас“ все още е жива, но е омаломощена и обезглавена. Най-големият успех на Израел от последните месеци бе ударът срещу „Хизбула“, при който бяха използвани и впечатляващи технически средства – пейджъри и радиостанции гърмяха в ръцете на бойци и командири на ливанската групировка. През октомври м.г. израелската армия нанесе удар и по самия Иран, който отслаби неговата ПВО. Израел се чувстваше все по-уверен, като това чувство се засили още повече с идването на власт на Доналд Тръмп. Всички администрации във Вашингтон са произраелски настроени, но тази на Тръмп е още по-близо до Йерусалим, отколкото бе екипът на Джо Байдън.
Много важен момент, който приближи войната, бе и докладът на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) от края на миналия месец, в който се казва, че Иран е извършил тайни ядрени разработки с материали, които не са декларирани пред ядрения надзорен орган на ООН. Според МААЕ иранските запаси от уран, обогатен до 60%, са надхвърлили 400 кг, което е достатъчно за 10 атомни бомби, ако нивото на обогатяване стигне 90%.
Тук играта е много тънка –
процентите на обогатяване на урана са различни в зависимост от това дали той ще бъде използван за мирни, или за военни цели. Наличието на уран, обогатен до 90%, все още не означава атомна бомба, но е предпоставка за създаването ѝ. А притежаването на такава бомба пък не дава на Иран автоматична възможност да удари с нея Израел. Тя не може да бъде хвърлена до израелска територия от самолет, защото иранците вече са загубили тотално въздушната война. Необходими са ракети с голям обсег и точност, а и дори Иран да разполага с тях, ядреният заряд трябва да бъде модифициран във форма на бойни глави, което не е проста работа.
Съществен щрих към картината е и фактът, че екипът на Доналд Тръмп водеше преговори с Техеран за замразяване на иранската ядрена програма срещу отмяна на американските санкции. През миналата седмица изтече 60-дневния срок, който Тръмп бе дал за приключване на преговорите. Това развърза ръцете му да обяви подкрепа за израелските удари – щом аятоласите не искат мира, ще получат секира.
И така, Израел започна мащабната война срещу Иран поради няколко обстоятелства – защото има нужната военна сила, вече не се опасява от ответни удари на иранските проксита от Ливан, Йемен и Ирак, защото има одобрението на Вашингтон, а също и за да отклони вниманието от своите действия в Ивицата Газа, които срещат все по-отчетливото неодобрение на Европа.
Какви са целите на израелската военна операция?
На първо място – унищожаване на военния потенциал на Иран – система за ПВО, радари, пускови системи за изстрелване на ракети, военни заводи и не на последно място – висшият команден състав на противника. Естествено, израелската авиация бомбардира и ядрените съоръжения на Иран, но тук успехът ще зависи от помощта на могъщия отвъдокеански съюзник, защото Израел не разполага с достатъчно тежка и сложна бомба, за да разбие многометровото скално покритие над иранските ядрени обекти. Но дали проблемът не може да бъде решен по друг начин – чрез сваляне на ислямския режим в Техеран и замяната му със светско управление, което ще бъде по-сговорчиво и доброволно ще се откаже от ядрената програма? Да, това също е вероятна цел на Израел, но тя е трудна за постигане. Израелското разузнаване се оказа перфектно в научаването на местонахождението на иранските генерали, но да влияеш върху политическата динамика в една много голяма държава е далеч по-сложна работа. Има множество знаци, че голяма част от иранците ненавиждат режима на аятоласите, но въобще не е сигурно, че народният гняв може да бъде канализиран и да доведе до смяна на властта.
Израелско-иранската война постави пред труден избор могъщите съюзници на двете държави, а също и по-малките страни в региона. Най-важно е какво ще реши Доналд Тръмп. Ще се присъедини ли той към израелските удари? Ще разпореди ли иранските ядрени обекти да бъдат смачкани с Майката на всички бомби? Засега неговият отговор е: „Може и да ги ударя, може и да не ги ударя“, т.е. – шансовете за удар са 50 на 50. Европейските държави подкрепиха Израел, но доста по-предпазливо от Вашингтон и все пак настояват за мирни преговори. Притихнала е и Саудитска Арабия и други арабски държави от Персийския залив – те нямат нищо против враговете им Израел и Иран да се изтощават взаимно, но пък е голям страхът, че в суматохата може да пострадат и техни нефтени съоръжения или да се случи Апокалипсисът – затваряне на Ормузкия пролив за нефтените и газовите танкери.
Изключително интересно е и на север от Иран –
там са кавказките републики Армения и Азербайджан. Първата от тях е християнска, но поддържа добри отношения с ислямски Иран и разчита на него да сдържа азербайджанския експанзионизъм, придобил самочувствие след победните войни през есента на 2020 и септември 2023 г. Обратното – Азербайджан е мюсюлмански и шиитски (в културен план, иначе държавата е светска), но е в обтегнати отношения с Техеран и в добавка – в Иран има азербайджанско малцинство от 15–20 млн. души. В същото време Баку поддържа тесни военни и политически контакти с Израел.
От своя страна, Владимир Путин разглежда войната в Иран като шанс за повишаване на дипломатическата тежест на Русия – кремълският самодържец вече се предложи за посредник в евентуални иранско-израелски преговори. Но от друга страна, Иран е съюзник на Москва във войната срещу Украйна – спомнете си за дроновете „Шахед“, което означава, че военното отслабване на иранците не е от полза на Русия.
