Сръбският президент е най-популярният политик в Северна Македония, изпреварва дори и местните.
„Правете като Вучич и всичко ще бъде наред!” Ето такъв отговор напоследък получавам много често от мои колеги от Скопие, когато ги попитам – добре де, какво да направим, че да подобрим отношенията между България и Северна Македония. В началото, преди време, когато зададох този въпрос и получих въпросния отговор, не му обърнах внимание. Позволих си даже да го приема като шега. Но щом тези подмятания зачестиха, си дадох сметка, че работата не е на шега, а изглежда напълно сериозно. И отразява нагласите на обществото край Вардар да приема с охота всичко, което президентът на съседна Сърбия Александър Вучич прави както в страната си, така и навън. А защо е така – сега ще пробвам да отговоря.
Най-простото обяснение е, че Вучич като политик и държавник се държи към Северна Македония и нейния политически елит като към малки деца, на които нищо не бива да се отказва. Още по-малко – да им се кара или да им държи сметка, а ако може, и да им прави подаръци. Колко пъти Вучич – с повод и без повод, е пояснявал, че
Белград няма нито един спорен проблем със Скопие
Не оспорва нейната идентичност, нито езика, историята или културата ѝ. Как да не харесваш такъв човек, па бил и автократ, на всичко отгоре бил подражател на Слободан Милошевич, който като загрижен родител стои с пълната лъжичка храна и само чака детето да отвори устата си и да му даде да яде.
Нещата не изглеждат толкова идеални, в крайна сметка. Един пример. Имаше в един момент спор за автокефалността на Македонската православна църква –Охридска архиепископия, но и този проблем бе решен не с канонични, а с политически средства. Няма спор, няма проблем, всичко е наред, цари пълна хармония, която на вярващите край Вардар оставя горчив вкус в устата. Всеки опит на някои свещеници от МПЦ–ОА да повдигнат въпроса защо празничните ритуали в Северна Македония все още са по правилата на Сръбската православна църква и не отразяват манталитета на македонците се връща обратно към автора на опита за критика: Да не се бърка в Божиите дела. В Северна Македония отбелязват Рождество Христово все още по Юлианския календар и го празнуват заедно със СПЦ и Руската православна църква на 7 януари. Питал съм местни свещеници и как така се спазва строгостта на Рождественския пост, когато точно в средата му е Нова година. Този важен светски празник в Северна Македония се отбелязва пищно и тържествено, с всичките му салтанати, доста от които внедрени от север по времето на бивша Югославия, което означава да се похапне здраво и да се попийне също така. Няма лошо, но не се ли нарушава постът? Няма ли да е по-лесно миряните от Македонската православна църква да преминат към Григорианския календар и както почти цял свят да отбелязват Рождеството на младенеца на Коледа – 25 декември. И знаете ли какъв е бил отговорът: Ти какво искаш, да минем при католиците ли. Не, но искам да се откъснете от сърбите и от вашата зависимост.
Популярността на Вучич в Северна Македония се дължи най-вероятно на това, че с политическото си поведение той напомня на местните хора за Йосип Броз Тито. Или по-скоро на мита за някогашния югославски диктатор. Особено им харесва това, че
и Вучич като Тито „дава ляв мигач, но завива надясно”
С други думи, умее да играе политическата игра на международната арена, стремейки се да бъде добре и с Изтока, и със Запада, каквото и да означава това в съвременната геополитическа картина. Както навремето действаше Йосип Броз Тито например, който бе един от учредителите и ръководителите на Движението на необвързаните държави.
В този смисъл Вучич е и модел за подражание от политиците в Скопие. Сегашният премиер Християн Мицкоски е негов последовател и личен приятел. Да, Мицкоски е с далеч по-малки държавнически капацитет и политически опит, за да се мери с Вучич. Поведението на премиера на Северна Македония около избора на президента Доналд Тръмп в САЩ, трите му визити отвъд океана с цел да се хареса на Тръмп, както и някои други негови ходове са „копи-пейст” на тези на Вучич. Но те дадоха основание да се питаме Северна Македония и нейното сегашно правителство искат ли да станат членове на Европейския съюз, или не? Ако Вучич играе играта на високо ниво, въпреки че в последно време нещо не му се получава, това възможно ли е да се прави от неговото македонско копие като Мицкоски? Не виждам причина за утвърдителен отговор.
Знаете ли, имаше моменти в политическото и общественото битие на Република Македония, днес Северна Македония, когато поне видимо сръбското влияние беше намалено. Даже някои оптимисти, мои приятели, които бяха мечтали цял живот то да си отиде от републиката, го бяха преждевременно отписали. Сега, когато то отново се превърна във фактор не само на битово равнище, но и в политиката и обществената дейност, можем да кажем, че присъствието на Сърбия във всички сфери на живота в държавата край Вардар
не се е върнало, защото просто не си е отивало
Правителството на Мицкоски дори го институционализира, назначавайки лидера на една от двете партии на сърбите в Северна Македония – Иван Стоилкович, за вицепремиер. И му даде ресор регулацията на отношенията между етническите общности в страната, които са вписани в Конституцията на Северна Македония. Без българите, разбира се. По инициатива на Стоилкович в Скопие за първи път се проведе честване на един от най-големите празници на сърбите – този, посветен на свети Сава. От Белград пристигнаха достатъчно високопоставени светски и духовни личности, че човек да се запита Северна Македония суверенна и независима държава ли е, или пък в представите на Стоилкович и на гостите от север все още е „Южна сръбска бановина”. На всичко отгоре там бе и лидерът на босненските сърби Милорад Додик, човек в черния забранителен за влизане в САЩ списък, когото прокуратурата в Сараево търси да арестува за престъпления срещу общата държава. Хора като Стоилкович с всички възможности, които постът му дава, просто рушат и малкото останали съпротивителни сили на обществото край Вардар да запази идеята за независима и суверенна държава.
Масовите студентски протести, които разклатиха управлението на Вучич, без да го накарат да се оттегли от властта, в един момент се бяха превърнали в табу за по-голяма част от медиите в Скопие. Особено за тези, които са под контрола на правителството на Мицкоски. А те никак не са малко. В едно медийно пространство, изграждано дълги години, в което челните вести от чужбина започват със събитията в Сърбия, масовите протести, митингите и походите на студентите сякаш не съществуваха. Дали принудителното мълчание не беше заради страха това да не се превърне в мотив или катализатор за подобни протести и в Северна Македония? Или пък беше чисто приятелски жест към Вучич и неговите опити да се справи с недоволството, без да се накърнява „образът му на любим ръководител”? Това даже и не е важно. Важното е, че този „модел”, като че ли се пренесе и по отношение на проявите на близките и роднините на децата и младежите, загинали в пожара в дискотеката в Кочани. Както Вучич досега май не намери време да се срещне лично с представители на студентите,
така и Мицкоски досега игнорира исканията на хората от Кочани за среща
Иначе дистанционно, обикновено от екраните на телевизорите, и двамата демонстрират загриженост за това държавата да раздаде справедливост за виновните.
За проникването на сръбското влияние в манталитета на гражданите на Северна Македония може да се говори много. На битово равнище то е устойчиво, но все пак проявлението не може да донесе сериозни сътресения. Докато едно съобразяване на днешния политически елит в Скопие с позицията на Сърбия по отношение на членството ѝ в ЕС е в сериозна вреда на гражданите на Северна Македония. Белград и досега не може да прости на своя южен съсед членството в НАТО, както и признаването от страна на Скопие на Косово като суверенна държава. А формулата на Вучич, според която Северна Македония никога не бива и да си помисля да влезе в ЕС преди Сърбия, най-много заедно с нея, е „правилната линия” за премиера Мицкоски.
Е, затова ние няма да правим като Вучич.
