Геополитическата чалга пали въображението на читателя, но лежи върху фалшива основа.
Първо бе войната в Украйна, а сега тази между Иран и Израел. Зрелищни събития, които развихриха въображението на мераклиите да описват разместването и преплитането на геополитическите линии върху Земното кълбо. Един от тях е известният български журналист Валери Найденов, който сега се изявява като автор на коментарни текстове във в. „24 часа“. Неговите статии обясняват сложните политически процеси с думи прости, свеждат ги до шарж, който да е разбираем за широката читателска публика. Проблемът е, че анализите на Найденов често се опират на невярна информация, която той приема за даденост, и върху тази нестабилна основа гради цяла кула от разсъждения.
Стиснат в менгемето на израелските ракети и народния гняв, иранският теократичен режим може да рухне много скоро. И тогава „поне 10 млн. млади иранци ще хукнат през нашите земи към Европа“. С въпросната апокалиптична картина започва геополитическият анализ на Валери Найденов от тази седмица. Така се привлича читателско внимание, при такъв първи щрих е почти сигурно, че статията ще бъде прочетена докрай. А след 2–3 години едва ли някой ще си спомни прогнозата за 10-те милиона млади иранци, които вероятно никога няма да видим в България. Следват странни твърдения, че спрямо войната на Русия срещу Украйна лидерите на Германия, Франция и Великобритания от гълъби станали ястреби. Абсолютно непонятно е на какво се базира това твърдение – от самото начало на руската агресия германци, французи и британци се застъпват за масирана военна помощ за Украйна и строги санкции срещу агресора, никаква промяна в поведението им не се е случвала. Следва обаче още по-голяма спекулация от Найденов – ако по отношение на израелско-иранската война тези трима европейски лидери се заемат да помагат на Израел, а Тръмп успее да се позиционира като добродушен медиатор, то
авторът на статията ще свали шапка на американския президент
Е, няма да се наложи, г-н Найденов ще си остане с шапка на главата, защото позициите на Европа и Вашингтон спрямо тази война са ясни – именно САЩ помагат на Израел, а не Германия, Франция и Великобритания. И това няма как да се промени.
По-нататък авторът на статията развихря въображението си на тема газова търговия в Европа. Американски компании вече водели преговори за газопроводите Северен поток 1 и 2. За какво точно преговарят американците – дали за покупка на тези газопреносни съоръжения, или за придобиването на дялово участие, Найденов не ни информира. Всъщност двата тръбопровода имат различна акционерна структура, няма как за тях да се преговаря едновременно – Северен поток-2 е изцяло собственост на „Газпром“, а в Северен поток-1 руският газов гигант има 51%, останалите акции се държат от нидерландска, френска и две германски компании. И един „дребен“ детайл – през септември 2022 г. двете линии на Северен поток-1 и едната на Северен поток-2 бяха взривени, за възстановяването им ще са нужни стотици милиони, а може би и над милиард долара. Единствено вярното е, че един американски бизнесмен, който е живял 20 години в Москва и е проводник на руските интереси, има интерес към Северен поток-2.
За „Северен поток“ както и да е, но по-нататък в статията следва 100%-ова фалшива информация – украинската газопреносна мрежа вече била в американски ръце! Това било уредено в някакъв договор, който се пазел в тайна (чудно, щом е тайна, как Валери Найденов е разбрал какво пише в него!). Такъв договор, разбира се, няма, вероятно се има предвид прословутото споразумение за между Киев и Вашингтон за полезните изкопаеми, но то не предвижда смяна на собствеността на съществуващата в Украйна енергийна инфраструктура.
Стъпвайки върху невярна информация
авторът на статията констатира с апломб, че американците ще станат „доброто ченге на митницата на входа в Европа за цялата газопроводна мрежа от Северния ледовит океан, Сибир, Каспийския басейн“. Дори и да си вярва, че американците са сложили ръка на украинската газопреносна мрежа, Найденов пак греши – вероятно не знае за съществуването на големия газопровод „Ямал–Европа“, който не минал в ръцете на отвъдокеанските бизнесмени. Да не говорим пък за нелепото включване на газа от Каспийския регион в тази схема – на път за Европа той минава през Грузия, Турция и през Гърция и Албания, стига до Италия, не е ясно какво общо има това с украинската газотранспортна мрежа или със Северен поток 1 и 2.
Поантата на статията е, че скоро ще има смяна на режима в Иран, за което може да се съди от това, че „през последните месеци“ протестиращите в Ливан скандирали: „Нито Газа, нито Ливан, моят живот е за Иран!“. Това е така, но все пак не се случва само през последните месеци, проверих – още през 2018 г. съм писал статия във в. „Българска армия“ със заглавие „Първо Иран, а после Газа, Сирия и Ливан“, такъв е бил тогава лозунгът на протестиращите в Техеран. По принцип Найденов правилно отбелязва, че рухването на теократичния режим в Иран би било удар за Китай, но непонятно защо свърза рисковете за Пекин с Ормузкия пролив, сякаш някое прозападно управление в Техеран ще има интерес да затвори този пролив и така да отреже нефтените доставки за китайците.
Спирам се на статията на Валери Найденов, защото тя е пример за това, как по атрактивен начин на читателя бива представена една
фалшива картина за геополитическите реалности
в света, при това от интелигентен и начетен автор, който в никакъв случай не може да бъде причислен към глашатаите на руските пропагандни тези. Мнозина свързват думата „чалга“ с един специфичен музикален стил, но чалга в широкия смисъл на думата е всеки интелектуален продукт, който е лесно смилаем и се харесва на широк кръг от хора. Геополитическата чалга шества в медиите, а понякога дори и в сериозни научни издания. Тя привлича интереса, но чрез нея се прокарват и дезинформационни сюжети, най-често непреднамерено.
