Ще затвори ли Иран Ормузкия пролив и как това би се отразило на световната нефтена търговия?
Първо, нека думата „пролив“ не ни заблуждава, не си представяйте водни теснини като Босфора и Дарданелите, в най-тясната си част Ормузкия пролив е широк цели 55 км, а ако отчитаме и островите, има участък, където разстоянието между един ирански остров на север и един омански на юг е малко под 40 км. Все пак коридорите, по които минават петролните танкери, са доста по-тесни – всеки от тях е с ширина от по 3 км. По единия морските съдове плават на влизане в Персийския залив, а по другия – на излизане.
Навсякъде може да срещнете информацията, че през Ормузкия пролив минават по 20 млн. барела нефт дневно, което е 20% от световното потребление и 25% от световната международна търговия с петрол. Това не е съвсем точно, в действителност през пролива минават по 14-15 млн. барела нефт на ден и още 5-6 млн. барела петролни продукти, така общото количество стига 20 млн. барела.
Ормузкият пролив е основна експортна артерия за нефта от Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства, Кувейт, Ирак, Иран, както и за втечнения газ от Катар. Над една трета от петрола, минаващ през пролива, е саудитски (5,5 млн. барела дневно).
Саудитска Арабия отдавна е помислила за диверсификация на маршрутите на своя петролен износ. Войната между Иран и Ирак от 80-те години на 20 век нарушава сериозно корабоплаването в Персийския залив и саудитите си построяват тръбопровод Изток-Запад, който да пренася нефта от находищата в източната част на страната до пристанището Янбу на брега на Червено море на западния бряг на Арабския полуостров. На теория тръбопроводът Изток-Запад може да поеме по-голяма част от саудитския нефтен износ (официално капацитетът му е 5 млн. барела дневно), но тази артерия се ползва и за пренос на газ. По аналогичен начин действат и Обединените арабски емирства. Техният нефт се добива главно в емирството Абу Даби, което е на брега на Персийския залив. Затова през 2012 г. е завършен нефтопровод, който да прехвърля петрол във Фуджейра на брега на Индийския океан в обход на Персийски залив. Неговият капацитет е 1,5 млн. барела на ден. Тези обходни маршрути обаче трудно могат да функционират на максималния си капацитет, през тази година Агенцията за енергийна информация на САЩ е пресметнала, че в случай на криза по тръбопроводите на Саудитска Арабия и Емирствата в обход на Персийския залив могат да бъдат насочени 2,6 млн. барела на ден. Трябва да се има предвид, че саудитският тръбопровод Изток-Запад е уязвим за ударите на йеменските хути, преди няколко години той стана тяхна мишена и бе затворен за кратко.
Но защо Иран да затваря Ормузкия пролив, след като през този морски път минава целият ирански нефтен износ – 1,5-1,6 млн. барела дневно? През 1403 г. по иранския календар (март 2024-март 2025) Техеран е получил $67 милиарда от износ на петрол. Имат ли иранците алтернативен маршрут за износ? Да, но той е с много малък капацитет, тръбопровода Гореш-Джаск, на теория по него могат да минат по 300 хиляди барела на ден, но той почти никога не е бил използван.
И накрая – как точно може да стане затварянето на Ормузкия пролив от Иран? Много трудно, физическа преграда не може да бъде изградена (например потопяването на кораби по трасето на танкерите), иранската армия може да се опита да минира пролива, но вероятно още преди да го е направила ще има решителна намеса на Пети американски флот, чийто щаб е в Бахрейн. Ако обаче аятоласите са решили да играят ва банк, те могат да направят друго – да ударят с ракети 1-2 танкера в района на Ормузкия пролив. Това моментално ще вдигне цената на танкерните застраховки до небесата, а може и съвсем да ги блокира. Без застраховка нито един танкер не може да излезе от пристанището, където товари. Но и такъв сценарий не е благоприятен за иранците, веднага срещу тях ще скочат всичките арабски монархии от района на Персийския залив, а военните удари от САЩ и Израел ще се засилят. Възможно е самият аятолах Хаменей да бъде включен в списъка на целите. А на него едва ли му се умира, макар че е на 86 години.
Накратко – дори и да има смущения в придвижването на танкерите през Ормузкия пролив, това ще е за кратко. Вероятно след 2-3 месеца нефтът ще бъде по-евтин, отколкото сега, когато в цената му е калкулиран голям геополитически риск.
