Радослав СИМЕОНОВ
Фото Държавен архив – Благоевград
Сто и десет години след края на Балканската война ние, днешните съвременници, все още с почуда и удивление разгръщаме пожълтелите страници на историята. Едва току-що възкръснала, младата българска държава дръзва да премери сили с вековния поробител. Това е войната, която целокупният български народ очаква в продължение на няколко десетилетия. Но не за да търси отмъщение за петте века османско владичество, а за да освободи от веригите „брата роб отвъд Рила и Пирин”.
Вестта за обявяването на Балканската война привлича към София хиляди българи – бежанци от Македония и Одринско, които горещо желаят да се включат като доброволци. Към столицата прииждат и българи, живеещи в Европа и Америка, както и много чужденци, споделящи патриотичния патос на българите – арменци, руснаци, румънци, сърби, черногорци, чехи, италианци и др.
На 25 септември със заповед на Действащата армия генерал Никола Генев е назначен за командир на Македоно-одринското опълчение (МОО), а за негов помощник – подполковник Протогеров. До началото на бойните действия са структурирани 12 дружини, които съставляват общо три бригади, а личният състав на МОО възлиза на около 15 хил. души…
Подробности четете в новия брой на в. „Българска армия”
