„Най-близките до Господа” раздават правосъдие в „Светици и перверзници” в Сатирата
„Светици и перверзници”, последната премиера на Сатиричния театър, е приятна изненада и с бликащия от хумор текст на испанския драматург Хосе Варлета, и с каскадата от невероятни актьорски изпълнения. Авторът сам гледаше спектакъла в Камерната зала и оцени актьорската игра на любимци на публиката като Йорданка Стефанова (майката игуменка), Албена Павлова, Ана Вълчанова и Полин Лалова в ролите на четирите монахини, заподозрени в убийството на най-скоро пристигналата в манастира сестра. Равностоен в дуела по разкриването на уликите за загадъчното убийство е и разследващият екип на сержант Боб на Боян Арсов и лондонският инспектор Джеферсън на Мартин Каров.
Сценографското решение на Ванина Цандева в черно-бяло е намигване към нямото кино, което буквално се подсилва от блестящото изпълнение на Албена Павлова в ролята на глухата монахиня, изпълнение, което просто трябва да се види. Спектакълът е и сатира с подигравката към богатата църква, която не плаща данъци. А също и към служителките й в манастира, които, както се оказва, раздават правосъдие и се превръщат постепенно в рецидивисти. Водевилният стил ни най-малко не намалява усещането за истинската перверзия на приемащите се изначално за най-близо до Господа монахини в затворения свят на манастирската обител. Истинско актьорско представление с ярки образи, които просто не се забравят. Режисьорът Николай Младенов явно също се е забавлявал да осветява сериозните послания на пиесата, скрити зад искрящия хумор.
Доброволец във война – с антивоенен роман
„Пътешествие до края на нощта”, едно от върховите постижения на антивоенната литература, влиза в Бисерната поредица на издателство „Колибри”. Романът на Луи-Фердинан Селин е сред стоте най-велики книги на всички времена, определени от 100 писатели от 54 страни.
Романът (превод: Росица Ташева с илюстрация на Тео Ушев) е и автобиография, и фикция. С богат на находки и шокиращ за времето циничен език авторът ни увлича с героя Бардамю и неговия двойник Робенсон в гротескно пътешествие през живота, света и смъртта. Бардамю преживява войната, лута се из джунглите на колониална Африка, живее в нечовешкия свят на индустриална Америка, лекува сиромасите в парижко предградие. Двамата стигат дотам, където човешкото се разпада и индивидът се показва в цялата си окаяност. Рядко се появява литература, чиято хуманност е напълно отвратена от света, от войната и нейната хладна воля. Свят, в който смъртта се разхищава, а животът остава безсмислен, ненужен и неоправдан като ценност.
Луи-Фердинан Селин (1894–1961), роден край Париж, е доброволец в Първата световна война, получава военен медал и кръст за храброст, след тежко раняване е демобилизиран и е тиловак в Камерун и Англия. След войната завършва медицина и участва в хуманитарни мисии в Африка и САЩ. През 1930 г. става лекар в парижко предградие, а през 1932 г. публикува първия си роман „Пътешествие до края на нощта”, който получава наградата „Рьонодо” и е възприет като голямо литературно събитие. Цинизмът на изказа в онзи момент се оказва единственото оръжие, способно да провокира реакция в един самозабравил се свят на насилие и алчност. По-късно романът „Смърт на кредит” затвърждава репутацията на Селин на новатор и необикновен талант.
Изложби
Председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски откри изложба „150 години от гибелта на Васил Левски. Места на памет (1873–1933)” в Академията. Тя проследява как се изгражда образът на националния герой в периода от първите години след трагичната му гибел до 1933 г. Вниманието е насочено към ключови места на памет, които и днес участват активно в създаването на представата за Дякона. Експозицията е на Института за исторически изследвания и Централната библиотека на БАН. Тя включва творбите на Христо Ботев и Иван Вазов, първите биографии на Левски, дело на Захари Стоянов и Стоян Заимов, паметниците в София и Карлово, неговия архив, издигнатите наново Къкринско ханче и къща музей в родния му град, учебници по история, художествени изображения, пощенски картички, акценти върху първото всенародно честване на Апостола – 25 години от обесването му (1898), както и създаването на Народния комитет „Васил Левски” (1923).
Чешкият център в София представя проекта „Нашият Созопол” на кинооператора и фотограф Асен Шопов, който живее и твори в Прага. Това е триезична книга с фотографии и изложба на част от тях. Фотографът е един от видните чешки оператори от български произход, автор и на изобразителното решение на номинирания за „Оскар” чешки филм „Желари”. Графичният дизайн на книгата е дело на брата на автора на снимките, българския график Николай Киров. Асен Шопов е член на Асоциацията на чешките кинооператори и на Чешката филмова и телевизионна академия. Доцент е по филмово, телевизионно и фотографско изкуство и нови медии.
Джералдин Чаплин представя свой филм на „София филм фест”
Джералдин Чаплин – най-голямата дъщеря на легендата Чарли Чаплин от брака му с Уна О’Нийл, пристига като специален гост на 27-ия „София филм фест” (16–31 март). Внучката на Нобеловия лауреат Юджийн О’Нийл ще представи филма със свое участие „Лука”.
Режисьор на копродукцията между Белгия, Нидерландия, Италия, България и Армения е Джесика Удуърт, в чиито „Босият император” Джералдин Чаплин също изпълни роля. „Лука” е вдъхновен от шедьовъра на Дино Будзати „Татарската пустин”. Главният герой Лука е млад войник, който жадува да се впусне в битка и попада в изолирана крепост. В тази сурова среда Удуърт избира да повери ролята на Генерала на единствената жена – уникалната Джералдин Чаплин. „Джералдин Чаплин – със силата на своето присъствие, образ, блясък и изпълнение, обгръща събитията с аурата на гръцка или Шекспирова трагедия” според Нийл Йънг от Screendaily.
В една от ролите във филма е и българският актьор Валентин Ганев. А копродуцент от българска страна е Арт Фест на Мира Сталева и Стефан Китанов.
„София филм фест” се открива на 16 март в зала 1 на НДК с документалната продукция „Повелителят на горите” на Фолкер Шльондорф. Именитият германски режисьор, носител на „Оскар” и „Златна палма”, ще засади и първото дръвче в гората на „София филм фест”.
Световна премиера на Украинска рапсодия
На 23 февруари Софийската филхармония посреща българския диригент Кристиан Александров, който развива кариерата си в Канада,и обичания наш пианист Людмил Ангелов.Те ще представят световната премиера на Украинска рапсодия за пиано и оркестър от Александър Розенблат и Вариации по тема на Паганини за пиано и оркестър от Витолд Лютославски. В програмата е и Симфония №11 от Дмитрий Шостакович. Първите скици на Украинска рапсодия са направени преди 6–7 години, а композиторът довършва творбата си месеци след началото на войната в Украйна.
