В навечерието на Балканската война в българските военни среди се налага схващането, че Одринската крепост трябва да се заслони, а главните сили да се насочат в Източна Тракия. Към началото на войната, под ръководството на германски военни инженери крепостта е модернизирана и превърната в една от най-силните крепости в Югоизточна Европа. (Б.р. – Материалът и илюстрациите са публикувани на страницата във фейсбук на Дирекция „Държавен военноисторически архив“.)
За действие срещу Одрин Главното командване на българската войска определя 2-ра армия, която от началото на военните действия до средата на ноември 1912 г. успява да я обкръжи. По време на първото примирие българските войски се укрепяват на заетите позиции. Изграждат се опорни пунктове, създадена е добре организирана и дълбока позиция с няколко отбранителни линии.
Още със започването на преговорите за мир в Лондон става ясно, че военните действия ще продължат и на 6 декември българското главно командване взема решение за
да се подготви атака
на Одринската крепост, като е преценено, че най-големи изгоди за това предоставя Източния сектор на крепостта. На 24 януари 1913 г. за началник на Източния сектор е назначен генерал Георги Вазов, който извършва основна артилерийска, инженерна и пехотна подготовка на предстоящата атака.
В навечерието на атаката на Одринската крепост
войските на обсадната армия
са разположени както следва: в Северозападния сектор – сръбската Тимошка дивизия, заедно с българския 55-ти пехотен полк; в Западния сектор – сръбската Дунавска дивизия, в Южния сектор – българската 8-ма пехотна дивизия. Източният сектор е разделен на два отдела. Войските в Северния отдел са групирани в три бригадни участъци /първи – 54-ти и 56-ти пехотни полкове; втори – 10-ти и 23-ти пехотни полкове; трети – 29-ти и 32-ри пехотни полкове и маневрени войски – 53-ти пехотен полк. Войските в Южния отдел са групирани в две колони /дясна – 57-ми и 54-ти пехотни полкове и лява – 58-ми пехотен полк. в общ резерв са отделени 3-та бригада от 4-та пехотна дивизия /43-ти и 44-ти пехотни полкове/ и 1-ва бригада от 3-та пехотна дивизия /11-ти и 24-ти пехотни полкове/. Планирано е атаката на Източния сектор да се проведе в две денонощия. Първия ден да се атакуват и овладеят предните позиции, а втория ден – фронтовата линия.
Атаката на Одрин започва в 4.00 ч. на 12 март.
В резултат от нея турските предни позиции в Източния сектор са напълно овладени и отбраняващите ги войски се оттеглят на главната отбранителна линия. Започналата в 8.00 същия ден дневна атака на фортовата линия не води до резултати и командващия 2-ра армия ген. Иванов отдава заповед, според която войските от всички сектори трябва да атакуват през нощта срещу 13 март.
В 22.55 ч. на 12 март цялата обсадна артилерия на Източния сектор открива бърз огън, който продължава 15 минути.
Материалният и морален ефект от този огън са големи. Турската пехота понася големи загуби, а турските батареи на могат да стрелят, защото голяма част от прислугата им е избита. След овладяването на фортовата линия войските от Източния сектор продължават настъплението си към града. Към 8.30 ч. на 13 март при 23-ти пехотен полк и при 2-ра бригада от 3-та пехотна дивизия почти едновременно се явяват изпратените от Шукри паша парламентьори за прекратяване на военните действия и предаване на крепостта. В 10.00 ч. българските войски с развети бойни знамена и музика навлизат в Одрин.
Атаката на Одринската крепост коства на българската армия 1316 убити, 451 безследно изчезнали и 6329 ранени. В резултат от победата при Одрин е пленен целият гарнизон, отбраняващ крепостта.
Щурмът на крепостта от нашите войски и постигнатите резултати възбуждат необичайно голям интерес сред армиите на всички европейски страни, които изпращат свои мисии за проучване действията на място.
Атаката на Одринската крепост е една от най-светлите страници в нашата военна история и една от най-големите победи на храбрата българска армия през Балканските войни.
