Димитър БЕЧЕВ
Евросъюзът направи крачка към стратегическата автономия.
Една от големите новини на миналата седмица бе, че Европейският съюз обяви схема за военна помощ за Украйна. По силата на сделката, договорена на последния Европейски съвет, държавите членки ще дадат на Киев снаряди на стойност 1 млрд. евро. Цената ще бъде платена от общия бюджет на ЕС, който ще задели допълнително още 1 млрд. евро за попълване на резервите в страните, предоставили помощ на Украйна. При това покупките се правят съвместно – с цел да се договори най-добрата възможна цена с производителите.
По-големият въпрос – от общоевропейско значение – е какви ще са дългосрочните ефекти на инициативата, която беше поставена на масата миналия месец от Естония, но на практика утвърдена още през юли 2022 г. със създаването на Отбранителен фонд в размер от 500 млн. евро. Забележителното е, че ЕС използва, ако не най-силният, то поне един от най-силните си политически инструменти – своите финансови възможности – за да провежда активна отбранителна политика. И това е, без преувеличение, качествен скок във външните отношения на ЕС и на ролята му в регионалната сигурност в Европа. От търговско-икономически блок Съюзът лека-полека се превръща в играч в сферата на глобалната сигурност.
Къде е ЕС в сферата на отбраната?
Идеята, че ЕС трябва да заеме по-челно място в опазването на сигурността на Стария континент не е от вчера. Дебатът се разгоря още с Маастрихтския договор (в сила от 1993 г.) и т.нар. „втори стълб“ в рамките на Евросъюза. Към началото на 2000-те години Брюксел вече беше водещ в мироопазващи операции – например в Босна и Македония. Изгради се и институционален апарат, включително военен комитет с междуправителствено участие. След Лисабонския договор се появи и Службата за външно действие – своеобразно външно министерство към ЕС на равно разстояние от страните членки и Еврокомисията.
Но въпреки всички тези институционални надграждания ЕС си остана на втори план. По основните теми на сигурността водеща роля имаше и все още има НАТО, включително САЩ, които до ден днешен поддържат военно присъствие в Европа. Именно от Алианса дойде и най-решителният отговор на руската агресия срещу Украйна – под формата на разполагане на съвместни части в Балтийските страни и Полша още от 2014 г., както и по Черноморския фланг. Последното беше подсилено с многонационални сили, разположени към момента в България и Румъния. Ролята, която беше отредена на ЕС, главно акцентираше върху санкциите спрямо Русия, както и финансовата помощ, предоставяна от Брюксел на застрашени страни като Украйна, Грузия или Молдова.
Какво променя поръчката за снарядите?
Последната инициатива дава на ЕС възможност да поеме по-мащабна отговорност. Отговорност не само за Украйна, а и за своето собствено бъдеще. Европейските данъкоплатци финансират отбраната на общия блок, като украинските въоръжени сили изпълняват възпираща функция спрямо Русия. С предоставянето на военна помощ Европа помага на Украйна да осъществи дълго чаканата си контраофанзива за изтласкване на Русия от окупираните територии на юг и изток.
Става дума също така за операция, която не зависи от ресурсите на НАТО и САЩ. Въпреки че войната показа колко е важна Америка за осигуряването на мира и възпирането на руския ревизионизъм, европейските съюзници сега имат думата. И поради обстоятелствата – растящата нужда на Украйна от боеприпаси, неяснотата каква ще е позицията на бъдещ президент на САЩ за войната – Европа е принудена да съзрее и да започне да играе самостоятелно в духа на т.нар. стратегическа автономия, за която се говори толкова много напоследък.
Доколко е устойчив подобен ход в бъдещ план? Още е рано да се каже. ЕС едва ли ще може да измести напълно НАТО в близките години. Много съюзници, и то не само в Източна Европа, ще предпочитат САЩ да са активни участници в европейската сигурност. Основни страни членки като Германия тепърва ще трябва да увеличат военните си бюджети и да стигнат 2% от БВП, ангажимент, поет още през 2015 г. Дори и ако вземем всички 27 страни заедно, те едва ли ще могат да предоставят някакви значителни бойни способности за отбранителните нужди на ЕС.
Американското лидерство все още е нужно
Казано по-просто, европейците едва ли скоро ще могат да се изправят сами срещу Путин. Американското лидерство си остава sine qua non (задължително условие) и още не се е намерила европейска инициатива или институция, която да го направи ненужно. От общ интерес е в близките години да продължи моделът на сътрудничество и взаимодействие между НАТО и ЕС. Алиансът да е отговорен за „твърдата сигурност“, политиката по възпиране на Русия и по предостaвяне на оръжие на Украйна, а ЕС да се съсредоточи върху „меката сигурност“ – особено вражески действия, насочени срещу сигурността на инфраструктурата, манипулирането на медиите и ширенето на антизападна пропаганда, финансовата поддръжка на проруски партии и агенти на влияние, активната дипломация по решаването на конфликти като този в Косово. Само така НАТО и ЕС няма да се дублират или да си съперничат в сферата на сигурността и отбраната, а напротив – ще си помагат и ще се подсилват взаимно. Един ден Евросъюзът може би ще се превърне във военна сила. Конфликтът в Украйна ускори напредъка в тази посока.
Д-р Димитър Бечев е старши сътрудник в Атлантическия съвет на САЩ и изследовател в Оксфордския университет. Автор е на книгите „Русия се завръща на Балканите“ (издадена и на български) и „Турция под управлението на Ердоган: Как една страна обърна гръб на демокрацията и на Запада“. Статията препечатваме от сайта „Свободна Европа“ .
