През тази седмица шотландските националисти си избраха нов лидер, който стана и премиер на автономната област в състава на Великобритания. Интересното е, че новият водач Шотландската национална партия, в чиято платформа фигурира борбата за независимост от Лондон, е Хумза Юсаф, мюсюлманин, с баща имигрант от Пакистан. А в същото време премиер на Великобритания е Риши Сунак, син на индийски имигранти, индуист по религия. И за да бъде пълна картината – кмет на Лондон е Садик Кан, който е с пакистански произход. Както биха казали някои – едно време Британската империя управляваше колониите, а сега колониите управляват Великобритания. Но не е точно така. Не очаквайте мюсюлманинът Хумза Юсаф и индуиста Риши Сунак да влязат в политическа схватка заради това, че Пакистан и Индия са във враждебни отношения и се заплашват взаимно с атомни бомби. Не, техните спорове ще бъдат част от вътрешнобританския политически дебат – дали Шотландия да стане независима държава, или да остане в Обединеното кралство.
Великобритания не е единственият пример за достигане на хора с имигрантски произход до най-високите политически етажи. В неделя за кмет на Франкфурт – финансовото сърце на Европа, бе избран Мак Жозеф, който е роден в Сирия и е от общността на арамеите християни. Подобни примери има и в Нидерландия, Франция, Швеция и други западноевропейски страни. Истината е, че Хумза Юсаф, Риши Сунак и Садик Кан се станали британци, техният произход няма особено значение. Главното предимство на западните демокрации е, че те са инклузивни, което значи, че успешно интегрират имигранти от всякакви държави, раси и религии.
