Имаме необходимост от още войници, посочва заместник-командирът по учебно-бойната дейност на полигон „Корен”
Майор Радостин Маринов е роден в Стара Загора. Завършва Висшето военно училище във Велико Търново през 1993 г. като танкист – строеви профил. Разпределен е в 78-и мотострелкови полк в Крумовград, където служи 7 години. Заема последователно длъжностите командир на взвод и командир на танкова рота. През 2000 г. е назначен за началник на щаба на танков батальон в 42-ри мотострелкови полк в Ямбол. От 2002 г. е в щаба на 17-а мотострелкова дивизия, по-късно 17-о бригадно резервно командване, като началник на отделение „Оперативно“. От 2008 до 2010 г. е в щаба на Сухопътните войски в отдел „Бойна подготовка“ и отговаря за участия в мисии и международни учения. От 2010 г. е заместник-командир и след това заместник-командир по учебно-бойната дейност на полигон „Корен“.
– Господин майор, завършили сте военното училище като танкист, но след това сте служили на различни длъжности. Какво чувствате, когато на „Корен“ се чува грохотът на танковете?
– Интересът ми към танковете не е затихвал и когато пристигнат тук тези машини, винаги съм се вълнувал. Познавам ги всичките. Обучавал съм се във военното училище на Т-72, но съм служил на Т-55 . Стрелял съм и с Т-34.
– Откога ви е познат учебен полигон „Корен“?
– От 1993 до 1999 г. съм бил тук на много учения. На полигона съм водил подготовка на млади мерачи на Т-55 по 45 дни два пъти в годината, провеждал съм с тях дневни и нощни стрелби. Може да се каже, че съм изкарвал на „Корен“ и по половин година по онова време. Когато ме назначиха на служба в полигона, тук срещнах моя съвипускник от военното училище майор Ангел Тодоров, с когото сме били в една курсантска рота.
– Какви са задачите ви във формированието?
– Всички заповеди минават през мен. Но вече 12 години сме заедно с другия заместник-командир на полигона майор Ангел Тодоров и си разпределяме задачите. А командирът на полигонната рота капитан Захари Генев осигурява мишенните полета.
– Как реагирате, ако при стрелби се получат неразриви?
– Скоро ще имаме ново формирование, но със сегашния ни щат, което ще бъде за обезвреждане на невзривени боеприпаси. Вече сме изпратили хора на курс и той ще завърши през този месец. Така по-бързо ще реагираме на ситуациите и няма да ангажираме други формирования за тази цел, повечето пъти от 31-ви механизиран батальон на 2-ра Тунджанска бригада.
– Доколко е попълнено формированието на полигон „Корен“ с офицери, сержанти и войници?
– С офицери и сержанти сме попълнени 100%. Имаме необходимост от още войници. Но това се дължи на новите организационно-щатни промени, с които се увеличи броят на войниците. И сега се стремим да решим този въпрос с попълнението.
– Промени ли се вашето хоби?
– Не се е променило – риболовът остава моята страст. Районът около Хасково е доста богат на големи язовири – „Студен кладенец“, „Кърджали“, „Ивайловград“, „Тракиец“… Използвам и лодки, и могат да се уловят доста големи екземпляри. Сега не ми остава много време, ангажиран съм с осигуряване на формированията, които идват на „Корен“. Но все ще имам възможност в бъдеще, защото риболовът е едно голямо разтоварване в приятна обстановка. Виждате на стената на стаята някои мои постижения при улов на щука и бяла риба.
– Други увлечения имате ли?
– Запален турист съм. Няма известно място в България, където да не съм ходил – бил съм във всички по-големи манастири и някои по-малки. Съпругата ми е от Велико Търново и в околностите на града има много манастири и църкви. Но забелязвам, че нашите забележителности не са добре поддържани. В с. Татарево, на 13 км от Хасково, имам къща и ходя често. Държа там куче и 5 котки.
– Ще тръгне ли синът ви по вашия път в армията?
– Синът ми Иван е в 12-и клас. Засега не е казал, че ще кандидатства за курсант. Но знае ли се, както той си прецени, аз през последната година на средното си образование реших да кандидатствам във военното училище.
