Шарлот Махер, Разследващ журналист в Bellingcat
Кратко ръководство срещу дезинформация от опитен специалист
В период на криза социалните медии са залети от изображения, видеоклипове и смели твърдения. Това може да бъде полезно за изследователи като нас, но непосилно за широката публика, която търси фактите. Ние в Bellingcat се гордеем с предоставянето на инструменти и ресурси за нашата аудитория, за да мисли критично за източниците, които намира онлайн. В това кратко ръководство даваме няколко съвета какво да имате предвид, когато се сблъскате с изобилие от кадри и искове. Ето как да отделите фактите от измислицата с реални, скорошни примери за дезинформация.
Бъдете предпазливи
Отнасяйте се внимателно към всички кадри и искове. Понякога реалните кадри могат да бъдат приписани на неверни твърдения, и обратно. Например в едно от последните ни разследвания Bellingcat установи, че въздушният удар, заснет във вирусно видео, се е случил в гр. Газа, близо до кръстовището на улиците „Ал-Рашид“ и „Бейрут“, с приблизителни координати 31.516746 и 34.428689, зад решетката, видима в клипа (вижте илюстрация 1), и не е ударил спомената църква, както се твърди в публикации. От самата църква също развенчаха нападението с пост във Фейсбук.
Същият район беше атакуван на по-късна дата, на 19 октомври 2023 г., и тогава бяха повредени две конгресни зали в църковния имот. В процеса на геолокиране на кадри, свързани с вирусното видео, за което се твърди, че показва мястото на църквата, Bellingcat откри доказателства, че удари наистина са извършени в гъсто населени райони в близост до няколко училища. В резултат на това шумът, създаден от фалшивите твърдения за удар срещу църквата, може да е скрил истинското нарушение.
Мислете критично
Особено когато става дума за гръмки твърдения. Когато се чуе някаква голяма новина, виждаме много рециклирани кадри, публикувани в социалните медии. Това са кадри от други конфликти или периоди от време, които се публикуват така, сякаш са от текущото събитие. Често подробности в кадрите, като табели или други детайли в околностите, могат да дадат представа за истинското време или място, на което е заснет видеоклипът.
Например: Телевизия France 24 многократно развенчава видео, което често се разпространява от европейски крайнодесни групи, за което се твърди, че показва мигранти в гр. Кале, които хвърлят камъни по магистрала. Видеото всъщност е от протест в Израел, след като полицията застреля етиопски евреин, което предизвика момент, подобен на американския Black Lives Matter в Израел през юли 2019 г. France 24 геолокира околностите и маркировките по пътя към магистрала в Израел, много далеч от Кале, Франция, където многократно се твърди, че видеото е заснето.
Проверявайте източника
Отговорните разследващи журналисти винаги ще посочват източника на кадрите, които споделят или анализират. Твърде често кадрите стават много популярни и масово споделяни, без да е посочен източник – да не говорим за оригинален такъв. Бъдете внимателни, ако източникът на видеоклипа или твърдението е неясен. Простата проверка на посочения източник често може бързо да развенчае всички подозрителни твърдения. Видеоклиповете на TikTok, повторно споделени на други платформи, например обикновено имат воден знак с потребителското име на оригиналния публикуващ върху кадрите.
Например през 2022 г. видеоклип на предполагаем новинарски репортаж стана масово споделян. Във видеото репортер стои пред редица „торби за трупове“, обсъждайки руската „военна операция“ с американски акцент, а надписът гласи „Украинското министерство на здравеопазването: 57 мъртви, 169 ранени в Украйна, докато Русия предприема атака“. По време на репортажа човекът в чувала за трупове зад репортера започва да мърда. Видеото беше споделено с редица твърдения, вариращи от „мъртви, които се връщат към живот“, до обвинения, че украинските власти инсценират смъртни случаи, за да увеличат подкрепата за своята кауза.
Елементарните проверки на фактите ще покажат на всеки разумен човек, че този запис не показва това, което се твърди. Бързо търсене в Google на името на репортера показва, че той никога не е съобщавал за подобен инцидент. Обратно търсене на изображение, използващо екранна снимка от видеото, разкрива, че новинарският репортаж е взет и манипулиран от отразяване на протест за климата в Австрия през февруари 2022 г. Към видеото беше добавено фалшиво аудио, което лесно може да предизвика объркване, защото устата на репортера не се вижда, тъй като той носеше маска. Associated Press първоначално развенча това твърдение и тяхната проверка на фактите вече може да бъде намерена, прикачена към оригиналната подвеждаща публикация във Facebook.
Едно и също местоположение не означава един и същ инцидент
Дори ако кадрите са от района, това не означава, че са от същото събитие. Един лесен начин да проверите е да използвате Google опцията за обратно търсене на изображения на екранни снимки на видеоклипове, за да видите дали са били публикувани преди. Например сътрудникът на Bellingcat Chris Osieck установи, че видео, за което се твърди, че показва ракетен огън в Палестина през октомври м.г., наистина е заснето в ивицата Газа, но е от 13 май 2023 г. (вижте илюстрация 2). Той откри по-ранен случай на кадрите, обозначен като показващ разрушаването на дома на семейство Заанин в същия регион. Тази атака беше част от боевете, случили се през май 2023 г.
Манипулациите, създадени с изкуствен интелект
Когато всички кадри или снимки, свързани с дадено събитие, станат масово разпространявани, често виждате изскачащи акаунти, разпространяващи манипулирани или напълно фалшиви изображения. Безплатните и лесните за достъп инструменти за генериране на изображения, базирани на изкуствен интелект, направиха този тип съдържание по-бързо за създаване. Въпреки че невинаги са точни, инструменти като aiornot.com могат да помогнат за бързото опровергаване на подобни твърдения.
Например видео от март 2022 г., в което се твърди, че президентът на Украйна Володимир Зеленски казва на украинските войници да „сложат оръжията си“, както и че е решил да „върне Донбас“ под руски контрол. Много медии и самият Зеленски развенчаха видеото. Докато го гледате, можете да видите, че главата на украинския президент изглежда непропорционално голяма в контраст с тялото му. Гласът му също е по-бавен и по-дълбок от обичайното.
Инсценираните кадри
По време на конфликт не е необичайно държавните актьори да намекват за недобросъвестност от страна на своите противници. В някои случаи онлайн се появяват инсценирани видеоклипове. Например през март 2023 г. се разпространи видеоклип от видеорегистратор, в който се твърди, че показва украински войник, който малтретира рускоговорещ украински гражданин. Проруски фигури и руското външно министерство споделиха видеото в социалните мрежи. Bellingcat и други зрители с орлови очи обаче геолокираха кадрите дълбоко в територията, контролирана от Русия.
Понякога и новинарските медии грешат
Когато откриете нови твърдения за кадри, винаги проверявайте за вторичен медиен източник, в идеалния случай такъв, който е получил информацията независимо от първия източник. Новинарските медии и водещите фигури понякога могат да използват цитати един от друг като източници на информация и понякога стъпките за проверка се изплъзват през пукнатините. Например през 2019 г. ABC News излъчи фалшив видеоклип в своите програми World News Tonight и Good Morning America. Съобщава се, че видеото им е изпратено от доверен посредник и се твърди, че показва как турските военни бомбардират кюрдски цивилни в сирийски граничен град. Зрителите обаче забелязаха, че то изглежда невероятно подобно на видео в YouTube от оръжеен полигон в Кентъки, наречен Ноб Крийк. Кадрите бяха леко променени, но двете времеви линии съвпадаха. ABC излезе с изявление и свали видеото от емисиите си.
Пазете психичното си здраве
Гледането на кадри от военни зони може да причини травма. Внимавайте, гледайки непознати кадри. Почти винаги има изобилие от силно смущаващо съдържание, което циркулира по време на конфликти. Винаги се питайте дали има истинска причина, за да трябва да гледате този запис. Организации като Bellingcat имат екипи от изследователи, обучени да гледат такива кадри, но с терапевтична подкрепа, която да им помогне. Ако откриете нещо, което се нуждае от внимание, можете да го споделите с доверен източник на новини, вместо да го преглеждате и допълвате сами.
