– Г-н професор, какво е значението на факта, че българските антарктици вече имат своя база на ледения континент?
– Българската полярна база на о. Ливингсън е от повече от трийсет години. Там има две малки помещения. Досега тази полярна база постепенно се разрастваше, имаме едно малко селище. В момента строим и научна лаборатория. Ние сме уважавана полярна нация, която в момента заедно с още 28 държави управлява 1/10 от нашата планета, каквато е Антарктида, където сме пълноправен консултативен член на антарктическия договор. Ние постигнахме една много важна външнополитическа цел, освен това сме ценени и в международни проекти на учени. Участието ни в изследването на Антарктида е особено важно и ни прави част от света.
– А с какво е полезно това, че именно български военен кораб е на разположение на нашата експедиция до ледения континент?
– Досега изследвахме Антарктида благодарение на нашите отлични връзки, които имаме с другите страни, които имат кораби, като например испанците. Те имат два научноизследователски военни кораба. Бразилия, Чили, Аржентина и Уругвай са страни, които също разполагат с военни научноизследователски кораби и ни оказваха помощ досега за превозване на нашите учени, на материали, гориво, храни, за да може да функционира полярната ни база „Св. Кл. Охридски“. Досега ние бяхме стопаджии, защото разчитахме на тяхната добра воля, като преди всичко те гледаха да си изпълнят техните полярни програми и ако останеше някакво място за нас, ни го предоставяха. Въпреки това ние сме пълноправен консултативен член на антарктическия договор и досега разчитахме на помощ именно от тези държави. Мечтата ни да имаме собствен полярен кораб, който да достига до базата ни, е много стара, още от преди 20 години. Тогава имахме разговори с военния ни флот. Искахме да ремонтираме един военен хидрографски кораб, с който да достигаме до ледения континент. Тогава обаче бяха необходими много сериозни средства за такъв ремонт и тези пари не бяха осигурени. Продължихме да молим другите държави за транспорт до Антарктида.
– Кога се появи новата и вече реална възможност за наш кораб, с който да пътуват антарктиците ни?
– Едва преди две години благодарение на контактите ни с Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“ във Варна и преди всичко с неговия началник флотилен адмирал проф. Боян Медникаров успяхме да открием кораб и той да бъде подготвен за такова пътуване. Това именно е НИК-421, българският военен научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий“, който е произведен в Норвегия. Той беше пристигнал у нас от руски собственик, който трябваше да го използва за други икономически цели. В един момент неговият собственик реши да го продаде и консорциум от Морското училище, Българския антарктически институт и Софийския университет „Св. Кл. Охридски“ чрез обществени поръчки успя да придобие този кораб на една много прилична цена.
– А как беше подготвен корабът за такова дълго пътуване, каквото е това до ледения континент?
– Бяха извършени много сериозни ремонти и изпитания, разбира се. Корабът стигна до Антарктида и вече се завръща. Всички вложиха много от своите знания и умения, за да се осъществи тази мисия.
– Какво предвиждате за следващата ни полярна експедиция и кога ще се състои тя?
– Следващата полярна мисия трябва да се занимава с това да продължат нашите научни изследвания. Имаме национална полярна програма, по която ще работим активно и ще работим по темите ни, касаещи полярните региони, разбира се, и с чуждестранно участие. Ще продължат и научните изследвания, но трябва да издигнем и затворим сградата на новата научна лаборатория. Затова изключително много ще помогне и корабът ни, който тази година би трябвало да тръгне по-рано, през ноември, към българската база на Антарктида. Той ще пренесе материалите, които са необходими за това строителство. Ще има два основни елемента на това пътуване – логистична и строителна, за издигането на металната конструкция и затварянето й с панелите, за да продължим научните изследвания на едно по-високо и професионално ниво.
– Какво беше това плаване за Вас, как Вие го възприемате, в качеството Ви на председател и учредител на Българския антарктически институт?
– Плаването на българския военен научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий“ беше епохално и историческо. За първи път в морската ни история български военен научноизследователски кораб стигна до Антарктида. По този начин доказахме, че сме морска нация, защото пътувахме с изцяло български екипаж.
– Как се сработиха учените с военния екипаж?
– Получи се една много добра сплав между военните моряци и нашите логистици от полярната ни база, както и учените. Те си помагаха взаимно. Отношенията бяха повече от приятелски и колегиални и те работиха заедно чудесно. Това също беше едно огромно постижение, защото нямаше никакво разделение от това, че едните са военни, а другите са учени и логистици.
