Около 1000 войници, сержанти и офицери тренират усилено тези дни на бившето военно летище Доброславци край София за Гергьовденския парад утре в столицата. Всичко се разиграва без опростенчество, в реално време, точно така, както ще бъде на 6 май. Под ръководството на командващия парада – командирът на Сухопътни войски генерал-майор Деян Дешков, бойците изпипват и най-малките детайли. Общо 7 блока, близо 650 униформени, набиват здраво крак върху бетонните писти на закритото армейско летище, чието предназначение бе да брани столицата от въздуха и което скоро ще стане внушителна индустриална зона с международно участие. Отделно близо 200 души са в екипажите на машините, които дефилират, засега без публика, след пешия парад. Около 100 души пък се грижат за логистичното осигуряване на тренировките за парада. Което хич не е лека, а изключително отговорна задача. Като се започне от най-необходимото – битовото осигуряване (палатки, водоноски, полеви тоалетни, транспорт) и се стигне до поддържане на качествено озвучаване на самите тренировки. А те започнаха във вторник и приключиха в четвъртък вечерта с генерална репетиция в столицата. Норматив колко пъти трябва да се тренира на ден, разбира се, няма. „Правим го толкова пъти, колкото е необходимо. Целта е да се постигне отлично взаимодействие и действията ни да са перфектни. Но обикновено денят приключваме с 3–4 тренировки“, обясни за в. „Българска армия“ генерал-майор Деян Дешков.
Екип на вестника присъства на една от тренировките на летището и се убеди, че офицерите, сержантите и войниците осъзнават отговорността, която им предстои, когато ще бъдат пред погледите не само на стотиците граждани, дошли да ги видят на живо на пл. „Александър Батенберг“, но и пред милионната публика, приковала поглед в малкия екран, за да гледа парада на войската на България. Затова въпреки бръснещия вятър, който усилваше чувството за студ, всеки детайл се изпипваше прецизно. В това отношение неоценима помощ оказваше и дикторският текст, четен от очарователната Галина Димитрова, ръководител на Представителния ансамбъл на Въоръжените сили, която с абсолютна точност и в пълен синхрон осведомяваше кой блок и каква бойна техника преминава. Тренировките се водеха в пълен обем без авиационната част. Общо 60 единици различен тип бойна бронирана техника – верижна и колесна, на видовете Въоръжени сили (без ВМС) и на родовете войски, беше дислоцирана на летището в Доброславци. Утре с прелитащите самолети и вертолети числото на армейската техника на тазгодишния Гергьовденски парад, който бе прекъснат за три години заради CОVID кризата, ще достигне 70 единици. Интересна новост е, че на жълтите павета ще дефилират и представители на италианската армия от бойната група на НАТО у нас, която праща в София 3 бойни машини на пехотата „Фречиа“. И другата – командващият парада генерал-майор Деян Дешков на летището рапортува на „президента“ в лицето на полковник Кънчо Иванов, командир на Националната гвардейска част.
Генерал-майор Деян Дешков: Да командваш парад е висока чест за всеки офицер
„Принципите ми от командир на взвод до командир на Сухопътни войски не са се променили. А те са открито и откровено разясняване какво трябва да следвам, какво трябва да направят хората, които ръководя, и справедливо разпределение на задачите. После този, който ги е изпълнил добре, уставно и е вложил старание и сърце в работата си – да бъде отличен, а този, който не се е справил – да бъде порицан. Тези прости принципи на ръководство и работа с хората ги следвам от първия си ден като офицер“ (генерал-майор Дешков има 24 години офицерска служба – б.а.) и не съм ги променил и до днес. „Питате ме какво мое желание, свързано със Сухопътните войски, бих очаквал да се сбъдне? То е кратичко – иска ми се да са окомплектовани и попълнени с нова и съвременна бойна техника и с материални средства.
„Тук ние тренирахме сглобяването на пешите блокове и механизираната колона. Уточнихме дистанциите и интервалите, както и последователността на преминаване на площада, което ще се случи на празника в центъра на столицата. Парадът ще стартира с вертолет, който ще носи трибагреника, след това ще преминат пешите блокове и авиационната част. Накрая ще премине механизираната колона“, каза още командващият парада генерал-майор Дешков пред медиите в Доброславци.
В самата церемония, която се описва от военния парад, ще се проведе и водосвет на бойните знамена, което също е новост.
„Личният състав и техниката, участващи в парада, са представителна извадка от всички видове Въоръжени сили и родове войски. В подготовката за парада зад парадните униформи винаги има много хора, които осигуряват целия процес.
Попитан дали 2023 г. ще бъде годината на Сухопътните войски, генерал-майор Дешков сподели, че е силно пристрастен и се ндявам това да е точно така. Той сподели, че за него Българската армия е начин на живот.
„Да командваш парада за 6 май е мечта и висока чест за всеки офицер. Цялата ни кариера е изпълнена с учения и подготовка за това, което представляват нашите задължения по конституция, но ние участваме и в поредица ритуали. Най-мащабният военен ритуал е именно военният парад. Този офицер, който има честта да застане начело на военния парад, трябва да познава в детайли всички възможни мероприятия, които са свързани с военния церемониал във Въоръжените сили“, категоричен беше командирът на Сухопътните войски. Тренировките се проведоха в продължение на три дни.
Младши сержант Георги Григоров: Не съжалявам, че постъпих в армията
„Служа в Единния център за начална подготовка в Плевен. За първи път ще участвам в парад. Емоцията, която изпитвам, е много голяма. Аз и моите колеги сме доста въодушевени и духът ни е приповдигнат. Трудно ми е да ви опиша тръпката, която чувствам. Това може да направи този, който вече е участвал, защото е голяма отговорност. В нашето военно формирование се подготвяме от дълго време за парада, сега е моментът да покажем какво сме научили и усвоили по време на подготовката. За мен бих казал, че избрах военната професия случайно. Но с течение на времето, колкото повече годините си минават, се убеждавам, че това е бил правилният избор. Военната професия ми дава удовлетвореност, че съм изпълнил задачите си, а те, няма какво да се лъжем, са много. И са тежки, понякога трябва да се пребориш със себе си, за да ги изпълниш. Армията ме научи на ред и дисциплина, на отговорност, въпреки че бях изграден характер, когато постъпих. Мисля, че повече млади хора трябва да избират и да се посвещават на военната професия. Виждате какво става в обществото – алкохол, наркотици, а при нас това е недопустимо. При нас има ред, има чест, има морал. Иска ми се, когато дойде денят да се пенсионирам и да си тръгна, а това неминуемо рано или късно ще се случи, хората да не се радват, че си тръгвам.“
Курсант-старшина Даниел Николов от София – специалност „Мотопехотни и танкови войски“ – НВУ:
„Вече пет години нося бойното знаме на Националния военен университет „В. Левски“ във Велико Търново. Нашите тренировки започнаха още преди един месец. Всеки ден правехме по две тренировки – сутрин и следобед, като се стараем да дадем всичко от себе си, за да докажем, че сме подготвени и сме готови да изпълняваме задълженията си като военнослужещи от Българската армия. Емоцията е много силна, но това не е първото мероприятие, в което участвам. Досега съм участвал в много подобни мероприятия със знамето. За първи път обаче участвам в официална церемония от такъв мащаб. Емоцията е много голяма, защото ще ме гледат много хора, включително и официални лица. Да си офицер от Българската армия е едно от най-големите постижения, според мен и стимулът е гордостта да носиш пагоните на раменете си. Аз влязох в армията, защото така последвах примера на моите предци – дядо ми и баща ми бяха военнослужещи“.
Курсант-сержант Камелия Цветанова от Плевен – специализация „Разузнаване“:
„Емоцията и за мен е много голяма. Откакто съм курсант, за първи път има военен парад и това е впечатляващо, защото имаме нужда да се заявим. За мен е много интересно каква е била мотивацията за военна служба преди години и сега. Младите хора днес сякаш не са достатъчно мотивирани да приемат военната служба като своя лична съдба. Днес те предпочитат да отидат в частен университет. Моят дядо беше военнослужещ и аз тръгнах по неговите стъпки. Държавата според мен трябва да инвестира повече в модернизацията на оръжията и екипировката. Имаме възможност да се срещаме с много млади хора и им обясняваме подробности от различните специализации в Националния военен университет „В. Левски“, както и как могат да се реализират и накъде да се насочат. Те често питат за езиково обучение, програмиране, математика. Аз лично владея английски и френски език. Личната ми мотивация да служа в Българската армия е голяма и се увеличава всяка година, защото научаваме все по-нови и нови неща. Тази година ще имаме и стажове, моят ще е в Казанлък и очаквам това да ме мотивира още повече, но и да науча много повече за професията, която съм избрала“.
Страници 8 и 9 подготвиха Евгени ГЕНОВ и Венцислав ЖЕКОВ
Фото Николета РАЙДОВСКА
