Дания, която е страна членка на НАТО, заяви днес, че се стреми да засили връзките си в областта на отбраната с останалите скандинавски държави, за да противодейства на руската заплаха в региона на Балтийско море и да защити критичната инфраструктура, предаде Ройтерс.
В новата си стратегия за външна политика и политика на сигурност правителството на страната призовава за повече съвместни военни учения и координиране на отбранителните планове с останалите скандинавски страни.
„С присъединяването на Финландия към НАТО и на Швеция, която е на път да го направи, има историческа възможност да се сближим в ситуация, в която всички страни от Балтийско море, с изключение на Русия, са членове на един и същ отбранителен съюз“, заяви в реч министърът на външните работи Ларс Льоке Расмусен.
Стратегията призовава за по-тесни отношения с балтийските държави, както и за по-тесни дипломатически връзки на места като Молдова, Западните Балкани и Грузия, за да се противодейства на руското влияние. Вчера Дания откри първото си посолство в Грузия, отбелязва Ройтерс.
Миналата година датчаните гласуваха да се присъединят към отбранителната политика на Европейския съюз, с което дадоха знак, че се стремят да задълбочат връзките си в областта на отбраната и сигурността в отговор на нахлуването на Русия в Украйна.
Дания работи съвместно със Швеция, Норвегия и Финландия за създаването на единна въздушна отбрана в региона на северните страни.
Въпреки това НАТО ще продължи да бъде крайъгълен камък за отбраната и сигурността на Дания, като САЩ остават най-важния ѝ съюзник в областта на сигурността, заяви Разсмусен.
Дания за последно публикува стратегия за външна политика и политика на сигурността само няколко седмици преди Русия да нахлуе в Украйна през февруари миналата година. В новата стратегията се признава, че Копенхаген не е приел достатъчно сериозно заплахата за сигурността от страна на Русия в региона на Балтийско море, и се посочват недостатъците в способността на Дания да защитава собствената си територия. Копенхаген се стреми да постигне целта на НАТО за разходи в областта на отбраната, според която страните от алианса трябва да отделят 2 процента от своя брутен вътрешен продукт за отбрана до 2030 г., отбелязва Ройтерс.
В текста се подчертава, че в резултат на саботажа на газопровода „Северен поток“ през септември миналата година е необходимо да се защити критичната инфраструктура на страната и да се изгради едно по-устойчиво датско общество, което да може да се справи с кибератаките и терористичните заплахи, шпионажа и кампаниите за влияние.
Източник: bta.bg
