Турската демокрация е жива, макар и стисната в клещите на Ердоган.
Половин процент не достигна на президента Реджеп Тайип Ердоган да бъде преизбран за нов мандат, но неговата коалиция ще има абсолютно мнозинство в парламента. Това е най-краткото описание на резултатите от проведените в неделя в Турция президентски и парламентарни избори. Ердоган влиза във втория тур с комфортна преднина от 4,6 процентни пункта (49,5% срещу 44,9%). В парламента президентската Партия на справедливостта и развитието ще има 267 депутати (с 28 по-малко в сравнение с предишния вот от 2018 г.), но заедно със своите съюзници от Партията на националистическото действие (50 места) и Новата партия на благоденствието (5 места) ще разполага с 323 места в 600-членния парламент. Опозиционният блок, в който основни сили са Народно-републиканската партия на Калъчдароглу и Добрата партия на Мерал Акшенер, остава с 212 места, а прокюрдската коалиция, която също е опозиция на Ердоган, ще има 65 депутати. Защо се стигна до този резултат, който донякъде е изненадващ, защото повечето социологически проучвания даваха лека преднина за Калъчдароглу?
Първо трябва да се отбележи, че в неделя турците гласуваха за президент и парламент, но на практика в страната имаше
референдум – „за“ и „против“ Ердоган
Държавният глава е агресивен политик с категорични позиции, който не се бои да си отваря нови фронтове – срещу кюрдите, срещу гюленистите и дори срещу Вашингтон. Неговата личност разделя дълбоко турското общество на две почти равни половини. Светски и демократично ориентираните кръгове го ненавиждат, докато консервативните турци го боготворят и гласуват за него въпреки жестоката инфлация в последните месеци. Може да се каже, че на тези избори идентичността надделя над цената на лука. Консервативните избиратели никога няма да забравят, че Ердоган е човекът, който ги превърна в политически фактор и им даде достойнство. До началото на нашия век турската политика бе игра за елитите от големите мегаполиси и за военните. Жените със забрадки не можеха да учат в университет или да работят в държавната администрация. След 2002 г. Ердоган даде възможност на тези хора да излязат от маргиналността и да се впишат успешно в обществено-политическия живот, без да се отказват от идентичността си. А техният брой не е никак малък.
Освен това за повече от 20 години управление Ердоган успя да промени Турция в социално-икономически план. Огромен напредък бе отбелязан в инфраструктурното развитие (магистрали, пристанища, мостове), военната индустрия и в здравеопазването (вижте в коя чужда държава най-често се лекуват българите!). В геополитически план Турция се превърна в сериозна регионална сила, която има реална тежест при решаването (или заплитането) на множество конфликти в географския триъгълник между Средиземно, Каспийско и Черно море – гражданската война в Сирия, арменско-азербайджанската конфронтация, а след февруари 2022 г. – и войната между Русия и Украйна.
Друг ключов извод от изборите е, че турската демокрация е жива, макар и стисната в клещите на Ердоган. Кандидатът на опозицията стигна до втори тур, няма съществени оплаквания за нарушения в изборния ден или за фалшификации при броенето на гласовете. Бих определил политическата система на Турция като
незавършен авторитаризъм
Ердоган е успял да овладее редица институции, които при демокрацията би трябвало да са независими – съдът, прокуратурата, централната банка, повечето университети, огромната част от медиите. Изтъкал е и клиентелистка бизнесмрежа, която работи за него, семейството му и партийните активисти. В същото време в Турция има силно гражданско общество и реална политическа борба. През 2019 г. опозицията отвори голяма пробойна в снагата на авторитаризма, като овладя кметските постове в Истанбул и Анкара.
Като цяло Ердоган не може да извади опозицията от играта, но прави това, до което прибягват всички автократични лидери (от Путин до Виктор Орбан) – да наклони политическия терен така, че топката винаги да влиза по-лесно във вратата на противника. В рамките на тази метафора се вписва отстраняването на най-силния потенциален президентски кандидат на опозицията – кметът на Истанбул Екрем Имамоглу. През тази година той бе осъден на първа инстанция, защото нарекъл повтарянето на кметския вот през 2019 г. „глупост“. Това затвори пътя му към държавния връх и изведе на преден план Калачдароглу, който няма харизма, възрастен е и изглежда сив на фона на Ердоган.
Предрешен ли е изходът от балотажа за президент
на 28 май? Предимството на Ердоган е сериозно и Калъчдароглу едва ли може да го стопи, ако не привлече на своя страна повечето от тези 5% избиратели, които на първия тур дадоха вота си за Синан Оган. От една страна, това са националистически настроени турци, а от друга, те явно търсят някакъв трети полюс, различен от двамата фаворити. Засега Оган не е излязъл с призив към привържениците си, но даде да се разбере, че очаква от Калъчдароглу заявления за безкомпромисна позиция спрямо кюрдите и за връщане на всички сирийски бежанци от територията на Турция в родината им. Позицията на опозиционния кандидат е много трудна – ако не се отрече от кюрдите, той ще загуби феновете на Синан Оган, но ако го направи, електоралният риск е дори още по голям, защото кюрдите са около 20% от населението на Турция.
Ердоган влиза във втория тур като фаворит, по-вероятно е да спечели. Но големият процент за Калъчдароглу означава, че дори безпардонен лидер като сегашния държавен глава ще трябва да си постави някакви ограничения и да не следва на 100% принципа „победителят взема всичко“.
Резултатите
Избори за президент
Реджеп Т. Ердоган – 49,5%
Кемал Калъчдароглу – 44,9%
Синан Оган – 5,2%
Мухарем Индже – 0,4%
Избори за парламент
Партия на справедливостта и развитието – 35,6%
Партия на националистическото действие – 10%
Нова партия на благоденствието – 2,8%
Народнорепубликанска партия – 25,3%
Добрата партия – 9,7%
Алианс на труда и свободата (прокюрдски) – 10,6%
Калъчдароглу би приближил Анкара до Брюксел и Вашингтон
Ще има ли драматични промени във външната политика на Турция, ако Калъчдароглу спечели втория тур на изборите? Отговорът е „по-скоро не“, но със сигурност лидерът на Народно-републиканската партия би коригирал силния антизападен уклон в действията на Ердоган. Калъчдароглу обеща да върне Турция на пътя на евроинтеграцията, след като предприсъединителните преговори между Анкара и Брюксел бяха преустановени преди няколко години. Освен това той смята, че страната му трябва да се съобразява с решенията на Европейския съд за човешките права, което на първо време означава да бъдат освободени няколко човека, признати от този съд за политически затворници.
По отношение на НАТО ясно е, че който от двамата кандидати да спечели балотажа, Турция ще продължи да бъде активен член на Алианса, ще бъде представена във всичките му щабове и ще участва в планираните военни учения. Нюансът е по въпроса за разширяването на Пакта – Калъчдароглу би вдигнал турското вето за членството на Швеция, докато за Ердоган не е сигурно, че ще го направи. Или поне не веднага. „НАТО е не само военна организация в XXI век, а и организация, която защитава демокрацията. Ние ще поддържаме отношенията си с НАТО в същата рамка, както в миналото”, казва опозиционният кандидат.
Особено деликатен е въпросът за противовъздушната система С-400, която Турция закупи от Русия и заради това бе изхвърлена от програмата за най-новия американски изтребител F-35. В платформата на опозиционния блок се казва, че Анкара ще се стреми да се върне в тази програма, но няма изрично обещание, че турската армия ще се освободи от системата С-400. По-вероятно е това да не се случи.
По най-горещата тема – войната на Русия в Украйна, има известно разминаване между двамата кандидати за президентски пост, но все пак позициите им не са диаметрално противоположни. Сигурно е, че и Калъчдароглу не би се присъединил към санкциите срещу Москва, така както и Ердоган не го направи. Освен това опозиционният кандидат даде знак, че ако стане президент, той също ще се стреми да позиционира Турция като посредник в мирни преговори между двете воюващи държави.