Армията на САЩ иска да направи командните си пунктове (КП) много по-мобилни, гъвкави, невидими и неуловими. За да могат пунктовете по-лесно да оцеляват в евентуални бъдещи високоинтензивни военни конфликти. Заради оцеляването командните пунктове трябва преди всичко да са много мобилни и да се прикриват лесно и ефективно. Във връзка с това се разработват проекти, провеждат се редица обучения, тренировки и подготовки.
Командните пунктове от миналото са неподвижни, тромави за развръщане и след това за разваляне, събиране и преместване. Трудни са и като настройка на апаратурата, което изисква и доста време. Те са лесно откриваеми и разпознаваеми, защото излъчват много топлина, шум и електронни сигнали.
В съвременни условия, още повече в бъдеще, никоя армия не може да си позволи такива тромави съоръжения, които са неразделна част от оперативните действия. По тази причина се разработват и реализират редица проекти, които да направят командните пунктове да отговарят на днешните и бъдещите предизвикателства. И в това направление се проучват примери от войната в Украйна. Примери за това има и от войните в Ирак и Афганистан.
В бъдеще старите командни пунктове, разположени в огромни палатки, пълни с техника и хора, ще останат в историята. Бъдещето е мобилно. Всъщност от години се използват мобилни платформи, главно камиони или добре познати типове бронирани машини. Дори и мобилни, командните пунктове се пренасят и по въздуха с големите транспортни самолети и хеликоптери.
Замислените експерименти за мобилните комуникации имат за цел да подобрят и мрежовата свързаност между формированията и отделните бойни единици. Още през 2022 г. в Джорджия се провежда тест за проверка на мрежовата свързаност на ниво батальон. Успехът в мащабните бойни действия зависи изключително от свързаността и комуникацията между армейските лидери и бойните формирования на всички нива.
Бъдещи битки могат да възникнат между противници „с изравнени сили“ и тогава решаващата дума ще имат технологиите. Командният пункт трябва да стане доста по-подвижен или да стане виртуален по примера на безпилотните летателни апарати, които работят далеч от фронтовата линия, твърдят експертите. Тази стратегия изисква цяла огромна палатка с анализатори, радиооператори и персонал плюс генератори, оборудване за сателитни комуникации и най-различен хардуер, за да се сведе до такива размери, че да се побере върху „Хъмви“ или „Страйкър“, като остави място и за екипажа.
Класическият палатков команден пункт има още един голям недостатък, освен че е много уязвим и лесен за атака. Само с размерите си той подсказва на вражеското разузнаване размера на военното формирование, базирано в района. Например дали е батальон, или бригада? Командният пункт на бригадата се състои от 11 палатки, като в средата е една голяма палатка. Времето за развръщане и прибиране на пункта варира между 10 и 20 часа в зависимост от обучението и опита на бойците. Към пункта има много персонал, материални активи, логистика. Освен това той консумира големи количества енергия и има много силен „електронен отпечатък“. Всичко това, разбира се, е „добре дошло“ за противниковото разузнаване. Като се прибави и бурното развитие на висшите технологии, което ще продължи и в бъдеще, става ясно, че този тип команден пункт отива в историята.
Експертите обмислят различни подходи в създаването на командния пункт на бъдещето. Един такъв подход се практикува вече от дългобойната артилерия. Това е т. нар. стратегия „стреляй и забрави“. Новите 155-мм гаубици са високомобилни и интегрирани върху колесни или верижни платформи. Те са високопроходими, автоматизирани и за минути спират на позиция, прицелват се, стрелят и тръгват отново. При това екипажът не напуска кабината.
Това е причина експертите да са убедени, че при всички случаи командният пункт трябва да е високомобилен и гъвкав. Друг възможен вариант за командните пунктове на бъдещето е да станат виртуални, както безпилотните летателни апарати летят над фронтовата линия, но операторите са далеч назад в безопасната зона. Може също така командният пункт да е разделен на части, които работят свързано в един сигурен облак. Да бъдат и заменими, така че, ако се унищожи един елемент от цялата верига, той да бъде заменен с друг. Това, естествено, има пряко отношение към развитието на мрежовата свързаност в армията на бойното поле с многодомейновите операции (едновременно участие на авиация, флот и пехота), както и с роботизираните автономни системи по суша, въздух и море.
