Заглавието на филмовата класика „Преброяване на дивите зайци“ през социализма се беше превърнало в нарицателно за почти невъзможна задача. И с право. В продължение на десетилетия дивият заек беше символ на лова в България. Дългоушковците бяха толкова много, че през 80-те години дори бяха улавяни и изнасяни за Италия. Днес малцина са щастливците сред българските ловци, които могат да си позволят удоволствието заешки лов. За последните 50 години числеността на дивия заек у нас намаля 40 пъти: от над 200 000 екземпляра в началото на 70-те до абсолютния антирекорд – 4792 бр. през 2018 г.
Според закона за лова и опазване на дивеча див заек у нас се ловува от 1 октомври до 31 декември, и то само при доказано стабилна популация в съответния ловен район. През последните години такава привилегия имат някои ловно-рибарски сдружения от Северна и най-вече Североизточна България, където зайците все пак се срещат повече. Обикновено се провеждат по един-два излета през декември, за да се съхранят традициите на този толкова популярен в миналото лов.
За зайци се ловува на малки групи, като се прави обход на подходящи равнинни територии, а кучетата са незаменими помощници. Законът позволява всеки ловец да добие само по един заек на излет. Дивият заек има много по източен силует от питомния си събрат. Той е истински атлет и маратонец, тъй като е надарен с невероятни способности на бегач. Дивият заек е изтъкан от мускули под иначе пухкавото му кожухче. Скоростта му достига 60–70 км/ч.
За лова на зайци класика е излетът с гонче. Днес обаче сме лишени от възможността да се насладим на това ловно изкуство. У нас този вид лов бе забранен, защото покрай него се биели и други по-ценни видове. Днес законът разрешава лова на заек да става групово или индивидуално с кучета птичари.
При гонка разстоянието между ловците е около 10 м, като ръководителят на лова определя посоката. Ходи се бавно, без изпреварване и бързане. Притаилите се зайци не издържат и се вдигат да бягат. Стреля само този, пред когото мине заекът. Този вид лов е възможен в равнината. В гористи и планински терени, лозя и овощни градини може да се практикува постова гонка, разставят се пусии към билото, гоначите започват от ниското и на ленти обхождат хълма към върха. Винаги при лов на зайци обходът се започва от ниското.
Всеки заек прави кръг, преди да легне в лежанката си. Младите и неопитните животни също преплитат следи, но единично или двойно. Докато някой стар заек преплита следите си дори тройно. В края, преди да залегнат, те често отскачат встрани до 3 м разстояние. Заекът винаги лежи с лице към оставените следи и се ослушва за неприятели.
При лов в полето и угари заекът заляга на около 50 м от края на нивата, задължително трябва да се обхождат ъгловите зони. Ако дивият заек лежи под някой храст или туфа, той ще се опита да остане на място и да се прикрие, като заобиколи храста и го остави между себе си и ловеца. Почти винаги дългоухият вижда ловеца първи и изчаква, за да прецени дали да се вдигне, или да се затаи. При лов в угар обаче се гледа бразда по бразда, защото заекът ляга по дължината на браздата.
За лов на заек са подходящи патрони с номер 4 при първите излети, а при лова през ноември и декември най-добре е да се заредят патрони номер 2-1.