В плетеницата от противоречиви събития около Косово трудно се намира мярката за истината.
Пропагандната битка между Белград и Прищина за това, кой е виновен за възникналото и поддържаното вече толкова дни напрежение, е терен, върху който „несвикнал човек би се объркал”, както казваше Бай Ганьо по друг повод. Особено ако действително настоява да открие истината някъде между многобройните информации, по правило противоречащи една на друга, които излъчват медиите от двете страни на границата между Косово и Сърбия. Дори времето изглежда смачкано и подчинено на това
кой пръв ще даде своята интерпретация
на иначе банални случаи като това, че през последните дни е бил арестуван сърбин от Косово, оказал насилие над журналисти, отишли в северната част на новата държава да отразяват събитията там. Докато този текст види бял свят и този случай ще бъде вписан в картотеката на проблемните и ще бъде търсено решение за него на политическа, не на правосъдна основа. И никак не е изключено той да бъде последван от друга, „реципрочна” мярка от страна на Белград, с която да се даде „отговор” на действията на косовската полиция. Защото на терена на отношенията между Сърбия и Косово нещата вървят така – когато едните предприемат някаква мярка, оценена от другата страна като неприемлива, веднага последва проява, която да върне равенството. Както се вижда, може би и без да го съзнават, и двете страни гледат да действат по един от основните принципи на международното общуване, този на реципрочността.
И за да не съм голословен, привеждам само един много пресен пример. Косовската полиция задържа сърбин, участник в протестите против влизането на кметовете албанци в сградите на 3-ти от общините на север от р. Ибър. Виновен или не, това май няма никакво значение, щом може да се ползва като мотив за реципрочен отговор от страна на Сърбия. Изведнъж се появиха кадри, на които се вижда, че сръбските полицаи задържат трима техни косовски колеги, които уж били преминали на територията на Сърбия, където не им е мястото, разбира се. Прищина отговори, че тримата униформени са били отвлечени от косовска територия само и само да се създаде случай, чрез който двустранното напрежение да се качи с една октава по-нагоре. И понеже в историята на отношенията между Прищина и Белград подобни случаи се използват преди всичко като
инструмент за натиск и искане за компенсации от другата страна
правителството на Албин Курти в отговор реши да забрани на територията на Косово да влизат товарни возила със сръбски регистрационни табели. Пак прословутият и нерешим проблем с регистрациите на автомобилите, който, както се вижда, колкото пъти да бъде вписван в двустранни документи като решен, все изниква в подобни ситуации като взривоопасен. Няма да описвам пропагандните вопли и схеми, пуснати в действие, за да обвинят едната или другата страна в спора. Но се създаде ситуация, в която Белград каза, че може да върне полицаите обратно през границата в Косово, но пък Курти да вдигне едностранната забрана, наложена за превоз на товари с автомобили със сръбска регистрация.
Това описание може да се основава и на някаква друга комбинация от взаимно обвързани събития, с каквито отношенията между Белград и Прищина са пълни. Но тези са най-актуални. А иначе следващите зреят. Сръбският президент Александър Вучич, безспорно най-активният сръбски политик по темата, даде заявка, че ще посети военни и полицейски формирования в сухопътната зона за сигурност край границите с Косово. От канцеларията му уточниха, че тази визита той прави не само като държавен глава, но и като главнокомандващ Сръбските въоръжени сили. Какъв знак дава с това Вучич, вероятно се питат в Прищина, и не изключвам, че отговор на посещението му при войниците от крайграничните гарнизони ще има. Нали се разбрахме – реципрочността в действие…
Като опитен демагог и популист Александър Вучич се счита задължен да инструментализира своята политика към събитията в Косово и около него. Когато си даваш сметка, че страната ти е във вътрешнополитическа криза, че протестната вълна срещу теб и политиката ти продължава с нарастващи мащаби и темпове, когато в съзнанието ти излизат и картини от едни други масови протести през есента на 2000 г., на които си бил свидетел, а може би и участник, при които Слободан Милошевич бе свален, темата за Косово ти идва поднесена на тепсия. Докладчикът на ЕС за Косово Виола фон Крамон го каза може би най-точно. „Какво правят автократите, когато са под натиск у дома си? Те търсят начини и средства да отклонят вниманието от проблемите у дома. Класически случай за това, изглежда, е инцидентът в граничната зона между Косово и Сърбия”, написа Фон Крамон в Туитър, обвинявайки Вучич за отвличането и задържането на тримата косовски полицаи на територията на Сърбия. „Изглежда, че протестите на родната улица на Вучич в Белград са една от основните причини за напълно прекомерното и неподходящото поведение спрямо тримата гранични полицаи от Косово”, написа Фон Крамон.
Това становище обяснява много неща, но не всички. Освен взаимните обвинения между Прищина и Белград за това, кой „пръв започна” с това да предприема едностранни действия, които в крайна сметка ескалират напрежението, и Вучич, и премиерът на Косово Албин Курти са
еднакво недоволни от позицията на международната общност
Верен на политическото си его, Вучич заяви, че ще се опита сам да реши проблемите, които непрекъснато възникват около Косово. Което не му пречи да търси подкрепата на основните играчи в Европа и света, като се опитва да хвърли вината за напрежението лично върху Курти. Още повече че тъкмо ЕС и САЩ, които активно участват в търсенето на решение за нормализация на отношенията между Белград и Прищина, видяха в действията на Курти в четирите общини на север от р. Ибър действия, които не подпомагат диалога, воден с прякото участие и посредничество на Брюксел. За първи път от 1999 г. насам, когато сръбските сили се изнесоха от Косово и там се настаниха частите на НАТО, се създаде впечатлението, че Вашингтон е готов да преразгледа подкрепата си за Прищина. Може и да е така, а може това да е само впечатление, породено от малко по-острия тон, с който представителите на САЩ поискаха от Курти да изтегли своите кметове албанци от сградите на общините на север, да ги изпрати да изпълняват задълженията си в алтернативни сгради и да започне подготовката за провеждането на нови местни избори там, където те бяха бойкотирани през май. Една от ключовите фигури за влияние и посредничество, специалният пратеник на САЩ за Западните Балкани Габриел Ескобар даде ясно да се разбере, че
и двете страни са отговорни
за състоянието на нещата и че и двете страни трябва да предприемат стъпки за деескалация и „преминаване към устойчиви отношения”. На онлайн пресконференция Ескобар препоръча „Косово да спре да се противопоставя на ЕС и на САЩ и че Сърбия трябва да освободи косовските полицаи, които арестува”. И добави, че „косовската полиция и демонстрантите трябва да се изтеглят и спешно да се проведат нови избори с безусловното участие на сърбите като всеки, който е извършил насилие срещу членове на силите на КФОР или косовската полиция, трябва да бъде подведен под отговорност”.
И други неща каза Габриел Ескобар, които биха могли да бъдат вместени в това уравнение – Прищина да не възразява на формирането на Съюз на сръбските общини по европейски маниер и с подкрепата на САЩ, докато Белград и Вучич да започват да привикват с независимостта на Косово, което да стане част от евроатлантическата общност.
Ако ще има промяна в тоналността на политическите послания, тя ще трябва да даде отговор на въпроса: Ще приемат ли Вучич и Курти поредната, този път спешна, покана на Жозеп Борел да се видят в Брюксел. Засега и двамата отказват. Но при тази плетеница от събития и при този натиск отвън, току-виж взели самолета за белгийската столица. Но това ще разберем по-късно.
