Първото въоръжено въстание в Путинова Русия може да е потушено, но последиците от него ще отекват дълго. Физическите (повредени десетки хиляди км пътища и редица сгради) ще се поправят за дни или седмици, а загубите на живот (със сигурност двуцифрен брой) – никога, но политическите и обществените са непредсказуеми.
Върховният външнополитически представител на Европейския съюз Жозеп Борел каза вчера, че метежът на основателя на частната военна компания „Вагнер“ Евгений Пригожин е поставил под въпрос легитимността на президента Владимир Путин, но подобни коментари се чуват и от руснаци.
Путин и руският елит ще трябва да се изправят пред редица въпроси в следващите дни и месеци. „Дневник“ обобщава някои от тях.
Големият въпрос
Какво ще стане с властта на Путин? Всички западни медии пишат, че метежът показа слабостта на режима на Путин, развенча мита, че всички в Русия го поддържат, и стана най-голямото предизвикателство за несменяемата му власт от четвърт век. Впрочем за „пукнатините“ говори и американският държавен секретар Антъни Блинкен.
Натискът върху Путин нараства, отбеляза за Би Би Си кореспондентът ѝ Стив Розенбърг. Може ли въстанието на „Вагнер“ да е спусъкът за промяна? Може да има сделка между Пригожин и „Вагнер“, но „фактът, че въстанието стана под носа на Путин, е неловко за президента, който е главнокомандващ въоръжените сили. И имайте предвид: президентският мандат на г-н Путин свършва догодина.“
Пригожин може да се оттегли, но Путин със сигурност ще изглежда отслабен, казват за „Вашингтон пост“ неназовани американски длъжностни лица. Според тях предстои членове на елита да поставят лидерството му под въпрос и да питат как е допуснал ситуацията, „вероятно уплашила обикновените хора“.
Не само на Запад
Но не са само западни наблюдатели. Какво мислят голяма част от руските е трудно да се каже предвид затегнатата хватка на властта върху медиите. От независимите (но не толкова от рускоезичните редакции на западните) обаче се чуват тъкмо предупреждения, че режимът се пропуква.
Поне в две медии изплува образа на „голия цар“.
Така нарича Путин Максим Трудолюбов, според когото войната дава на президента този образ стъпка по стъпка. Путин не се доверяваше на институциите и държавните служители, работеше с наемна армия като „Вагнер“, смяташе, че всеки трябва да е „нечий“, а Пригожин не пожела да спре да действа автономно, след като спряха да го захранват, и преди метежа успя да се превърне в политик от федерален мащаб, с типична популистка програма, която обаче ще отеква в Путинова Русия. Сега успя да демонстрира и уязвимостта на системата – в силовото ядро. Всяка подобна история разобличава Путин, както войната в Украйна разруши мита за „втората армия в света“ и за способността на Путин да разбира адекватно ситуацията в съседни държави.
„Полуголия цар“ го нарече Борис Грозовски, анализатор в „Важные истории“, според когото Русия я очакват Смут (препратка към години със серия кризи за Русия в края на XVI и началото на XVII век) и междуособици на силовите барони. Метежът според него открехва вратата към нова ера: „Добре дошли в постпутинска Русия!“ В бунта може да не се вля народна стихия, но нямаше организирано съпротивление. До залеза на Путин може да има време, но неуспехите на фронта и удара в сърцевината на страната карат силовите на предприемачи да мислят за бъдещето си в момент, когато трябва да се „дели наследството“.
Известният изследовател Владислав Иноземцев смята, че тъкмо въоръжаването на „Вагнер“ е задействало механизъм за „самоунищожение“. В интервю за „Новая Газета. Европа“ описа перспективите пред системата като „много лоши“: допуска условна ситуация, при която при хора като премиера Михаил Мишустин и кмета на Москва Сергей Собянин идват „генерали от ФСБ и Министерството на отбраната“ и двамата заемат поста, а Путин „изчезва“; тази хипотеза е само пример за „огромния брой заинтересовани хора“, които искат да гарантират мястото си в системата. Допуска, че в сегашното състояние на режима Пригожин можел да стигне до Москва и залегналите в камуфлаж спецчасти в столицата можело да му се предадат без никаква заповед.
Не, днешният Путин вече не е Путин. Путин приключи в петък. Той просто избяга.
Владислав Иноземцев, анализатор
Путин твърде дълго се занимаваше с негативен естествен подбор и поставяше на важни места некомпетентни хора, казва още. „И казаното от Пригожин за Шойгу е вярно. (…) Всичко, което направи Путин в тази война, се провали и на този фон вагнеровците изглеждаха като най-боеспособната част.“
Нещо някога немислимо вече е възможно: това, че хора, близки до Путин, може да опитват да го убедят да не се кандидатира отново за президент идната пролет, казва Константин Ремчуков, главен редактор на „Независмая газета“ – но за „Ню Йорк таймс“.
Путин категорично е загубил статута си като гарант за богатството и сигурността на елита. Идеята, че „Путин е на власт, дава стабилност и гарантира сигурност – тя претърпя провал на 24-ти“, казва още той. „Ако преди месец бях сигурен, че Путин би се кандидатирал безусловно, защото е негово право, сега виждам, че елитите не могат да се чувстват безусловно сигурни.“
Ремчуков говори и за Би Би Си: „Определено изглежда по-слаб. Не можете да направите публично изявление, в което да заявите, че хората са престъпници, и след това, на същия ден, в края на деня, прессекретарят ви да не се съгласи с вас и да каже: „Не, тези хора не са нарушили наказателния кодекс.“ Има предвид обръщението на Путин, в което той говореше за „предателството“ на Пригожин; вечерта Песков обяви, че обвиненията са снети от Пригожин (дори това всъщност да не е съвсем вярно).
Според него елитът ще започне да мисли за изборите през 2024 г. и ще се пита дали „трябва да разчита на Путин, както правеше до този военен преврат“.
В първия си коментар снощи Пригожин напомни и за друг удар по образа на Путин: „Изнесохме майсторски клас как можеше да е на 24 февруари 2022 г.“, заяви той, имайки предвид войната в Украйна. Критиките на Пригожин към начина на воденето на войната отекват в публичното пространство, защото не са само негови: много наблюдатели ги споделят над година.
Куп въпроси пред Путин
Докато Москва се опитва да излъчва стабилност и бързо да възстанови поне номинално нормалния живот (с отмяна на „контратерористичните мерки“ и други), фактът, че бунтът изобщо се случи, ще изисква обяснения – и защо стана, и какво следва.
Защо почти нямаше съпротива срещу колоната към Москва. В Ростов на Дон „Вагнер“ овладя ключови обекти почти без изстрел. Колоната, както отбеляза и израелският експерт Давид Шарп, почти не се сблъска със съпротива по пътя към Москва. „Пригожин току-що доказа, че в Русия може без нито един изстрел да овладее мегаполис, а след това да се движи към Москва, без за се сблъсква със съпротива“, пише и Максим Трудолюбов. Тези коментари впрочем легитимират и твърдението, че кадрите, в които жители в Ростов ръкопляскат на Пригожин, скандират „Вагнер!“ и се ръкуват с него, са автентични.
Ако целта на Пригожин бе да възглави Донската народна република (ДНР-2) с център в Ростов на Дон и Воронеж, мисля, никой нямаше да му попречи. Нито полицията, нито граничната служба, нито военните се проявиха. ФСБ проспа многохиляден метеж (ако не е сред силите зад него).
Борис Грозовски, анализотор и блогър
Защо Путин не реагира. Отговорът на тези въпроси вероятно зависи от отговора на други два: колко дълго време е подготвян метежът и какво е знаел за него Путин. Самият той заяви снощи, че искал да избегне кръвопролитие.
Тук са и сценариите за „конспирацията“, според които всичко било нагласено и договорено с Путин. Тази версия не обяснява защо руският президент би изложил имиджа си на гарант на стабилността на риск; а и Пригожин бе мотивиран да се обърне срещу него.
Съществува и хипотезата, че Путин до последно искаше да избегне подобно кръвопролитие; както пише руската редакция на Би Би Си, победата над калените в сражения бойци на „Вагнер“ можеше да е трудна задача.
„Постфактум може да се каже, че ситуацията назряваше от месеци и главната грешка на Путин бе, че не успя да предотврати ескалацията между Пригожин и министъра на отбраната Шойгу. Но това предполага, че Путин изцяло е бил запознат с детайлите, а както знаем, той често не е“, отбелязва британският мозъчен тръст RUSI.
„Вашингтон пост“ пише, че според американското разузнаване Путин бил информиран, че Пригожн готви нещо – и то „определено над 24 часа по-рано“. Липсата на отговор оставя поле за интерпретации: дали показва, както допускат събеседниците на „Вашингтон пост“, липса на координация на високо ниво или вътрешни съперничества, или ще подсили всякакви конспиративни сценарии, завихрили се от петък насам.
Как Русия ще обясни смъртта на 15 души. Провоенни канали определят жертвите в руската армия на поне 15 души редом с единиците техника (основно военновъздушна), свалена с преносими комплекси. Въпреки трагичните събития Кремъл обяви, че обвиненията са снети от Пригожин; последният обеща компенсации на семействата.
Към това се добавя фактът, че някой, наречен „предател“ от Путин и организирал метеж (и разследван за това), изведнъж се оказва „свободен“ (поне според Кремъл) да отиде в Беларус въпреки бунта си и въпреки споменатото посегателство срещу руски военни.
Ще вземе ли решение за Шойгу? Чуват се различни мнения, но че руските власти съзнават важността на решението, показаха кадрите с министъра, които бяха разпространени в понеделник – независимо че не се знае откога са. Тъкмо смяната на Шойгу е смятана от мнозина за основно искане на Пригожин, което той впрочем заяви и сам: ако не „получи“ министъра на отбраната и началника на генщаба Валерий Герасимов, ще отиде в Москва.
Според прокремълския политолог Сергей Марков, смятан за близък до властта, Шойгу ще остане министър на отбраната, а видеото с Шойгу е окончателен сигнал за това. „Под натиска на метежниците Путин няма да направи нищо.“ Имаше и конспиративна версия, според която губернаторът на Тулска област Алексей Дюмин (някога началник на охраната на Путин) може да е нов кандидат за поста или че той успял да убеди Путин да бъде направена промяната, застъпвайки се за Пригожин.
Какво точно следва във войната? Пред руската редакция на Би Би Си базираният в Берлин политолог Николай Петров видя три сценария, които са били възможни допреди бунта: запазване на статуквото (война на изтощение), мирни преговори или ескалация. Според него след действията на Пригожин пътят за първите две възможности може да е затворен, доколкото Русия трябва отново да покаже сила.
След бунта обаче ще трябва да покаже, че може да го направи ефективно и без „Вагнер“. Или поне не във вида, в който компанията, изградена върху мрежа от връзки на Пригожин, бе позната.
Източник: dnevnik.bg
