Лъжа, манипулация, пропаганда, дезинформация – сходни инструменти, използвани за постигането на най-различни цели. Днес те все по-често преливат едно в друго, изграждайки една нереалистична картина за света, който ни заобикаля.
Особено в условията на война е много трудно, понякога почти невъзможно, да определим докъде стига лъжата и къде започва истината. Още повече, че войната и пропагандата вървят ръка за ръка от хилядолетия и дори Сун Дзъ подчертава, че “цялото военно дело се основава на заблудата”.
Парадоксално звучи, но в съвременния свят, където човек има на практика неограничен достъп до информационни ресурси, той все по-често става жертва на дезинформация, с която отделни държави отлично си служат за постигането на своите цели. В световен мащаб се развиват невиждани до този момент процеси, а с възхода на новите технологии хибридните атаки излизат извън контрол и манипулацията на масите се превръща в удобно средство за контрол и налагане на собствения дневен ред.
По дефиниция пропагандата е процес на съзнателно манипулиране с цел да се влияе върху мислите и делата на другите, особено във връзка с техните вярвания и ценности, както и с тяхното усещане за сигурност. Възползвайки се от особеността на човека да възприема само ограничен обем информация, и то кореспондираща със собствените му възприятия за света, съвременната пропаганда си служи с широк набор от техники за изграждане на образи и отправяне на послания, които разполага паралелно и в реалното, и във виртуалното пространство. Дезинформацията и постоянното повтаряне на лъжливи, но прости и разбираеми от адресата, заучени фрази са само част от тях, а скриването на източника и свързаните с него интереси допълва общата картина.
Тук идва резонният въпрос – кой има интерес да разделя обществото и как да му противостоим? Отговорът е логичен, но често забравян – чрез откритост в информирането и неизменно придържане към базисните ни ценности…
От почти година и половина живеем в нова среда за сигурност. С руската инвазия в Украйна войната се върна на Стария континент и доведе до състояние на психоза мнозина в българското общество, където са все по-малко хората, които успяват чрез критично мислене да запазят реална представата си за света. Всеки ден и свои, и чужди изричат лъжа след лъжа и така подкопават доверието в държавните институции и в способността им да дефинират националния интерес, и създават усещането, че националната сигурност не може да бъде гарантирана.
През февруари миналата година непровокираната руска агресия срещу мирна съседна Украйна стъписа света, но и отвори очите му за империалистките амбиции на Кремъл. В хода на военните действия Москва като че ли не достигна очаквания размах и не постигна заложените цели, на полето на пропагандата обаче, трябва да ѝ се признае, постига впечатляващи резултати. Всъщност, дезинформационната си кампания Русия започна далеч преди военната, като и до днес про-кремълските субекти продължават да повтарят като мантра едни същи заучени фрази, разобличени като митове. Именно срещу тези лъжи се борят различни европейски платформи, като EU DISINFO Lab и EuvsDisinfo, ангажирани да противостоят на дезинформацията.
ЛЪЖА №1: „Руската победа е неизбежна – войната ще завърши или с победа на Москва, или ще прерасне в Трета световна, като западната подкрепа за Киев само влошава ситуацията и удължава агонията. Единственият път към мира е демилитаризирането на Украйна.“
Всъщност устойчивостта на Украинската армия и несломимия ѝ боен дух сочат точно обратното, а западното оръжие на фронта прави разликата все по-осезаема, помагайки на Киев да отстоява правото си на самоотбрана, заложено в Устава на ООН.
Руските предложения за примирие не са искрени, а добре премерен PR ход и при по-задълбочен анализ разкриват реалното желание на Москва Украйна да се предаде и да отстъпи териториите и суверенитета си. Единственият възможен път към мира е изтеглянето на Руската армия отвъд международно признатите украински граници и пълният ѝ отказ от агресивната политика. Не може да има мир, ако оставиш една невъоръжена Украйна в лицето на тежко военизирана Русия – около тази позиция се обединяват западните съюзници на Киев, както и други международни играчи, които призоваха да се търси мир.
При последната среща в Брюксел, генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг неколкократно подчерта, че целта е справедлив и устойчив мир, който няма как да бъде постигнат, ако Киев просто вдигне оръжието, тъй като в този случай Украйна ще спре да съществува като суверенна държава. Ако обаче Русия спре бойните действия, наистина ще има мир, допълни Столтенберг – „Имаме агресор, в лицето на президента Путин, Москва и Руската армия, имаме и жертва на агресията – Украйна. Всяко усилие за постигане на мирно решение трябва да изхожда оттук, това е причината за ситуацията, в която се намираме в момента.”
ЛЪЖА №2: „Москва е във война със Запада. Украйна е просто посредник и бойно поле, като всъщност Русия е жертва на агресия.“
Факт е, че нито ЕС, нито НАТО е обявил война на Русия. Западните държави предоставят военна помощ на Украйна, за да я подкрепят срещу непровокираната руска агресия, нo никоя от тях не е пряко замесена в бойните действия.
ЛЪЖА №3: „В Украйна Русия се бори срещу западния империализъм и нео-колониализъм в опит да създаде многополюсен световен ред, където страните не се месят взаимно във вътрешните си дела.“
Москва започна войната в Източна Украйна още с незаконното анексиране на Крим през 2014 г., като тя прерасна в пълномащабна инвазия през 2022 г. С това Русия грубо наруши международното право и Устава на ООН, заплашвайки международния мир, глобалната сигурност и стабилност. Всеобщото осъждане на руската военна агресия, включително с резолюции на Общото събрание на ООН, ясно показва, че Москва остава изолирана и практически сама (или най-много с шепа съюзници) на международната сцена.
ЛЪЖА №4: „Украйна е извършвала геноцид в Донбас в течение на години и това е наложило намесата на Русия в защита на народа. Украйна провежда фалшиви операции и симулира зверства, за да обвини Москва във военни престъпления.“
Това е може би една от най-подлите лъжи на про-кремълската пропаганда. Няма абсолютно никакви доказателства в подкрепа на руските твърдения. Тук става дума за прехвърляне на собствените грехове на врага, като Москва се опита да припише на Киев дори зверствата в Буча, в стремежа си да дискредитира обвиненията срещу себе си. Макар и все още непотвърдени официално по съдебен път, руските военни престъпления в Буча, Ирпен, Мариупол и други станаха достояние на света и вече се разследват. Наред с това произволните руски ракетни атаки срещу мирни граждани и обекти от критичната инфраструктура в цяла Украйна, вкл. училища, болници и жилищни сгради, са доказани като безспорен факт и според Службата за правата на човека също се класифицират като военни престъпления.
Освен това, като част от кампанията си срещу Москва собственикът на ЧВК „Вагнер” Евгений Пригожин вече призна, че обвиненията в украински геноцид в Донбас са инсинуация. По-рано пък руската армия влезе в черния списък на ООН заради убийството на 136 деца в Украйна през 2022 г. Извършени са общо 480 нападения срещу учебни заведения, сочи докладът на световната организация, при които са осакатени над 500 деца, а 91 са използвани за жив щит в боевете.
ЛЪЖА №5: „ЕС не може да оцелее без руските енергийни източници. САЩ подтикнаха Европа да приеме политики, които доведоха до глобална енергийна криза, за да облагодетелстват собствената си икономика.“
Кремъл по традиция използва енергийните си източници като извор на сила в международните отношения, а сега и разпространението на дезинформация допълва подхода. Факт от обективната действителност е, че европейците не умряхме от студ през зимата. Да, наложиха се някои ограничения, но те бяха необходима мярка за завършването на процеса по диверсифициране на енергийните доставки, който така или иначе е крайъгълен камък на европейската енергийна политика и беше започнал още преди войната в Украйна.
В този контекст руската пропаганда се опитва да подкопава и трансатлантическата връзка, прокарвайки идеята за загуба на суверенитет от страна на ЕС в полза на Вашингтон, който подчинява Брюксел на волята си, възползвайки се от сътресенията на световния енергиен пазар.
Тук просто виждаме приложен на практика още един от постулатите, които Сун Дзъ залага в “Изкуството на войната”, а именно “да разтуриш съюзите на врага” – Русия е наясно, че “ако врагът има съюзници, проблемът е сериозен, а позицията му – силна”, затова и се опитва да сее раздор.
ЛЪЖА №6: „Западните санкции срещу Русия са незаконни и безплодни. Те дестабилизират световната икономика, а високата цена я плащат обикновените граждани. Същевременно санкциите нямат ефект върху руската икономика и съответно, не работят.“
Това е брилянтен пример за противоречива дезинформация. От една страна санкциите са незаконна и неприемлива форма на въздействие, от друга нямат никакъв ефект. Тази формулировка е по-скоро за вътрешна употреба в Русия, където властта се опитва да гради образ на стабилна икономика и едновременно с това да създава впечатление за разпад на Запада.
Всъщност, санкциите отговарят на всички изисквания на международното право и ограничават възможностите на Русия да финансира военната си кампания, както и да придобива ключови компоненти на военно-промишления си комплекс. Икономическите измерители са най-добрият показател за успеха на санкциите – в резултат от тях руската икономика се е свила с 5% през последната година, а бюджетният дефицит се е увеличил 14 пъти. Същевременно се забелязва положителният им ефект върху икономиките на западните държави.
Пропагандната война на Русия се води не само на международната сцена. В много от европейските държави се провежда активна вътрешна дезинформационна кампания, като целева група са предимно страните от бившата Съветската сфера на влияние, където определени обществени групи все още изпитват носталгия към комунистическото минало.
Иеалното поле за изява на руската пропагандна машина се оказва и България, където тя успява да начертае дълбоки раделителни линии. Това уронва международния престиж на страната ни, карайки “съюзниците ни се чудят от коя страна на историята сме”, заяви министърът на отбраната Тодор Тагарев и подчерта, че подобно неясно позициониране е недопустимо.
В последните години, отбелязват европейските анализатори, политическата ситуация в България е нестабилна. Липсата на устойчиво правителство, загубата на доверие в институциите и задълбочаващите се обществени различия, създават отлична среда за руската пропаганда, като дезинформацията мултиплицира проблемите.
Цифрите у нас са показателни – проучвания на нагласите в обществото показват, че 48% от българите са доволни от отговора на ЕС на руската агресия в Украйна, в сравнение с 56% средно одобрение в Европа. Наред с това 47% от българите подкрепят икономическите санкции срещу Москва и 39 на сто – забраната на руските медии, докато в Европа подкрепата за тези мерки достига съответно 74% и 67%.
Проблемът с дезинформацията в България обхваща традиционни и нови предизвикателства, като вътрешните и външните заплахи се подхранват взаимно. Наред с трансграничния поток от фалшиви новини има редица вътрешни дезинформационни наративи, като ситуацията се усложнява допълнително от факта, че страната ни традиционно е в дъното на класациите по медийна грамотност. Това води до появата в публичното пространство на несъстоятелни твърдения, откровени лъжи дори, в които обаче големи обществени групи сляпо вярват за сметка на доверието в правителството. Както и в други европейски държави, въпросите, които предизвикват най-големи обществени дискусии, са свързани с войната в Украйна. Тук обаче тези теми вървят ръка за ръка с яростна риторика срещу НАТО и ЕС и тезата, че приемането на еврото ще доведе българина до просешка тояга.
“България влиза във войната – изпращаме войски и оръжие в Украйна” е само пример за заглавията, които бунят духовете в страната, всяват паника в населението и така на практика застрашават националната сигурност. Подобни твърдения нямат нищо общо с обективната истина и това е доказуемо с официални документи на българските власти.
Не, страната ни не изпраща жива сила в Украйна и никога не е имала намерение да го прави. Още през февруари Министерският съвет разреши български военнослужещи да се присъединят към Мисията на ЕС за военна помощ в полза на Украйна (European Union Military Assistance Mission in Ukraine – EUMAM UA), но това не означава, че те отиват на фронта, както се твърдеше в социалните мрежи. Решението на МС е във връзка с предходно такова на Народното събрание от 9 декември 2022 г., което предвижда участие в мисията на военнослужещи с оръжие и техника – един щабен офицер за усилване на Звеното за планиране и провеждане на военни мисии и операции на ЕС в Белгия, до 5 офицери и сержанти в Многонационалното командване на ЕС за общовойсково обучение в Полша и/или в Многонационалното командване за специализирана подготовка в Германия, както и до 50 военнослужещи за обучение за използването на предоставено вече въоръжение и техника, което също се провежда на територията на държави-членки на ЕС. Наред с това се разрешава обучението на до 60 украински бойни санитари на година на територията на България, като не е предвидено съпътстващо наблюдение при завръщането им на фронта.
За да се убедим в несъстоятелността на другото твърдение, че предоставянето на оръжие ни въвлича във военния конфликт, е достатъчно само да видим какво се случва със съюзниците ни от ЕС и НАТО, и особено страните по Източния фланг – непосредствените съседи на Украйна, които вече дадоха оръжие и боеприпаси на Киев. Те не просто не водят военни действия, а модернизират част от въоръжението си по силата на различни инициативи в рамките на международните организации. Най-яркият пример за това е Полша, но можем да погледнем и към Румъния, Чехия, Словакия и други.
Да, правителството одобри нов пакет от военна помощ за Украйна. Той е съизмерим по обем с помощта от първия транш, отпуснат през декември миналата година. С предоставянето на тази помощ няма да бъдат нарушени нормативите от запаси за действие на въоръжените сили и тяхната учебно-бойна подготовка, увериха от Министерския съвет. министърът на отбраната Тодор Тагарев заяви, че това са основно боеприпаси, отпускани на принципа “според заявените от Киев потребности и нашите възможности”. Става дума за извънщатни средства, към които Украйна има интерес и те не са от критична важност за боеготовността на Българската армия при извънредни ситуации, допълни министър Тагарев, като подчерта, че срокът на годност на голяма част от тези боеприпаси изтича съвсем скоро и те така или иначе ще трябва да бъдат утилизирани. Министърът припомни и че много от съюзниците ни буквално са изпразнили складовете си и са дали всичко налично, с ясното съзнание, че оцеляването на Украйна е от критична важност за всички нас.
По-рано разследване на европейски медии като Politico и EurActiv доказа, че в първите месеци от войната в Украйна, въпреки официално декларираната позиция на някои членове на правителството, че оръжие за Киев няма да бъде изпращано, такова е продавано, като нашите доставки са се оказали с решаващо значение. В потвърждение на това идват и данните от износа, който България е отчела за миналата година – 50,25 млрд. долара или с 21% повече спрямо 2021 г. Информацията за износ на отбранителни продукти е засекретена, но според огледални данни от сектора е видно, че е продадена специална продукция за около 1,5 млрд. долара.
Инициативите на ЕС действат по 3 основни направления – предоставяне на снаряди, производство на боеприпаси и инвестиции за разширяване на производствения капацитет на отбранителната индустрия. Това дава допълнителни възможности за модернизиране на собствения ни отбранителен потенциал, и разширяване на продуктовия каталог на страната ни с новите стандарти и калибъра на НАТО за 155-мм артилерийски системи. На последната среща на министрите на отбраната в Брюксел България, наред с Дания, Германия и Люксембург, се включи в инициативата за складиране на боеприпаси, която има ключова роля за осигуряване на необходимите запаси за многонационалните бойни групи по Източния фланг и увеличаване на общите способности за сдържане и отбрана на Алианса.
С трезва оценка кой е агресорът и коя е жертвата на войната в Украйна, си даваме сметка, че подкрепата за Киев означава запазване на международния правов ред. Това е официалната българска позиция по въпроса и тя няма алтернатива. Тя е мотивирана не само от морални, но и от геостратегически съображения, защото защитавайки себе си Украйна на практика брани нас. Реално, няма логика и няма начин възгледите ни да се различават от тези на съюзниците ни, не само защото сме поели взаимен ангажимент за колективна отбрана, а и защото имаме общи интереси. Ние сме едно цяло, ние сме НАТО!
