Девическата по-късно инициира издигане на паметник на генерал-майор Кръстьо Маринов.
Добре е поне за момент да се замислим колко от нас биха тръгнали доброволно да защитават България по време на война. Независимо дали са подготвени или не. Макар че ситуацията в последно време сама ни задава този въпрос. Разсъждавах по него във Видин. Както вече в. „Българска армия“ съобщи, там се проведе двудневна научна конференция с международно участие „Балканските воини 1912 – 1913 г. – между триумфа и трагедията“, която е част от националния план за отбелязване на годишнината. Тя е част от националния план за отбелязване на годишнината. Организатори бяха Министерството на отбраната, Съюзът на офицерите и сержантите от запаса и резерва, Военноисторическата комисия, Община Видин и Регионалния исторически музей (РИМ).
Върнахме се 110 години назад, когато крайдунавският град е пред угрозата да падне под сръбска власт. Проследихме емоционалния разказ на д-р Христина Кирилова, директор на РИМ. На втория ден положихме венци и цветя на паметника на генерал-майор Кръстьо Маринов. Там са изписани думите му „Учил съм се да превземам крепости, а не да ги предавам“, които казва на пратеника на противника, дошъл с предложение да предаде крепостта.
При защитата на Видин през юли 1913 г., припомня д-р Кирилова, от огромно значение е готовността на всеки да плати с живота си, но да спаси своя град. За пример дава чутовния подвиг на 20 доброволци при настъпващите по шосето от Кула до Видин сръбски войски. Осъзнавайки напълно, че отиват на сигурна смърт, те се скриват в една къща в с. Войница. Там очакват противника. Сърбите настъпват уверено. Доброволците, обаче, откриват огън и всяват хаос в редиците им. Противникът се вбесява от изненадата и запалва цялото село. Загиват 19 смели герои, само един се спасява с множество изгаряния. Целта е постигната. Сръбското настъпление към Видин е забавено.
Директорът на РИМ продължава с примерите на героизъм и родолюбие. Помни се подвигът на музикантите от оркестъра на Видинския гарнизон, които дават жертви на бойното поле. Не по-малко чутовен е подвигът на 98 ученици от горните гласове на Видинската мъжка гимназия. Те също излизат на бойната линия и заедно с останалите защитници помагат крепостта да остане в български ръце. Не се предават, защото не се предава и техният командир генерал-майор Кръстьо Маринов. На въпроса на двама румънски офицери по времето, когато заседава Букурещката посланическа конференция, кога ще падне крепостта той отговаря „ Докато съм жив аз и тези инвалиди около мен, сръбски крак няма да влезе във Видин.“
Още нещо впечатляващо, което четем в специално издадената за конференцията брошура с автори д-р Христина Кирилова и доц. д-р Станчо Станчев. Инициативата за издигане паметник на генерал-майор Маринов е на ученички от Девическата гимназия. По-късно към тях се присъединяват ученици от Мъжката гимназия, както и граждански комитет. Това е първият паметник във Видин, който е изграден по инициатива и със средства, събрани от ученици. Скулптор на паметника е Янко Павлов, а откриването му е на 7 юли 1936 г. Този патриотичен пример е последван и от други училища в града, които събират средства за издигане паметници на своите патрони Васил Левски и Георги С. Раковски.
Това е патриотизъм в действие. За съжаление, в последно време усилията да си пазим историята се неглижират. От тези примери става ясно, че защитата на Отечеството е преди всичко признание и много по-малко професия.
