В интерес на САЩ е да изгради нова стратегия за взаимодействие с Черноморския регион. Съюзниците на САЩ от НАТО в региона остават на предната линия на усилията на Алианса за възпиране – ситуация, която изисква целенасочено внимание, особено докато Русия продължава да пропагандира войната си срещу Украйна. Както Китай, така и Русия се опитват да използват безброй лостове, за да променят геостратегическата посока на региона в своя полза, като същевременно изтласкват САЩ. Конгресът е прав да насочи вниманието на администрацията на Байдън към региона с разработването на ясна стратегия и разглеждането на конкретни действия, които ще увеличат въздействието на всяко предложено законодателство, включително Закона за сигурността в Черно море.
Черно море е активен регион на геостратегическа конкуренция между САЩ, Русия и Китай – и трябва да се превърне във важен приоритет за САЩ и НАТО.
Законът за сигурността в Черно море, който в момента се разглежда в Сената, има за цел да коригира недостатъците в политиката на САЩ.
Конгресът трябва да повиши нивото на ангажираност на САЩ със съюзниците и да засили военно-икономическия им отпечатък в Черноморския регион.
Черно море се намира на важен кръстопът между Азия, Кавказ и Европа. Нахлуването на Русия в Украйна през февруари 2022 г. изтласка региона в центъра на вниманието като място на продължаващата битка срещу руския реваншизъм и за възможността на народите свободно да избират бъдещето си.
Черно море остава активно място и за геостратегическо съревнование между САЩ, Русия и Китай. Твърде дълго време регионът – дори след първоначалното нахлуване на Русия в Украйна и незаконното анексиране на Крим през 2014 г. – оставаше по-нископриоритетен за Съединените щати и за Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО), като не успяваше да привлече вниманието и ресурсите, необходими за гарантиране на американските интереси.
Законодателството, което в момента се разглежда в Сената (S. 804, Закон за сигурността в Черно море от 2023 г.), има за цел да коригира някои от недостатъците в политиката на САЩ.
Черно море се превръща в гравитационен център за бъдещето на Европа, а дали това бъдеще ще бъде по-добро или по-лошо, ще зависи от действията, предприети в близко бъдеще. Ето защо Конгресът трябва да настоява и да увеличи необходимите ресурси, за да задълбочи нивото на ангажираност на САЩ със съюзниците и да засили военно-икономическия им отпечатък в Черноморския регион.
Интересите на САЩ в Черно море са свързани преди всичко с трите съюзници от НАТО (България, Румъния и Турция), които са крайбрежни държави и които САЩ, заедно с останалите страни от Алианса, са задължени да защитават по силата на договор. Защитата на тези страни от нечисти китайски действия и руски военни авантюри изисква проактивни мерки. Като се имат предвид постоянните заплахи, две други черноморски държави – Грузия и Украйна, биха искали един ден да се присъединят към НАТО. Интересите на САЩ произтичат и от непредизвиканата агресия на Русия срещу Украйна, която започна през 2014 г. с нахлуването и незаконното анексиране на Кримския полуостров и продължи осем години, докато не достигна до кресчендо с продължаващото масирано нахлуване в Украйна, започнало през февруари 2022 г.
В Украйна на карта е заложено много – не само принципите на суверенитета, правото на народите да избират бъдещето си и свободата на корабоплаването в международни води, но и бъдещото съществуване на украинския етнос, който Русия без угризения се опитва да унищожи. САЩ, макар и да не са страна в конфликта, заедно с няколко съюзници, инвестираха значителни средства в подкрепа на самозащитата на Украйна. Поражението на Русия в Украйна не само ще направи по-малко вероятен бъдещ конфликт срещу съюзниците от НАТО, но и вероятно ще възпре китайската агресия в Индо-Тихоокеанския регион срещу съюзници като Тайван. Отвъд черноморското крайбрежие, пряко засегнато от руската агресивна война, както Русия, така и Китай се стремят да придобият влияние чрез завладяване на елита, шпионаж, инвестиции и пропаганда. САЩ трябва да продължат да присъстват, за да се противопоставят на тези вредни влияния. По причини, свързани със сигурността и икономиката, Черно море ще продължи да изтегля центъра на тежестта на Европа все по на изток. Значителният потенциал на региона несъмнено ще привлича американското внимание през следващите години и САЩ трябва да се позиционират сега, за да могат да реагират.
Като държава, която не е в Черно море, способността на Съединените щати (както и на други съюзници на НАТО, които не са разположени около Черно море) да поддържат постоянно морско присъствие е ограничена. Конвенцията от Монтрьо от 1936 г. предоставя на Турция контрол над Босфора и налага ограничения върху броя, времето за преминаване и тонажа на военните кораби от държави извън Черно море, които могат да използват пролива и да оперират в Черно море.
Само няколко дни след като Русия нахлу за втори път в Украйна, Турция използва правомощията си по договора, за да затвори проливите Босфора и Дарданелите за военни кораби, които не са базирани в Черно море, от която и да е държава, влизаща в морето. Крайбрежните държави могат да връщат военни кораби в родните си пристанища в Черно море, но не могат да прехвърлят кораби, базирани в други пристанища, в Черно море – което на практика замразява руското военноморско присъствие в зоната на военните действия. Това условие стана особено важно след потъването на флагманския кораб „Москва“ на руския Черноморски флот през април 2022 г., което направи невъзможно заместването му от други руски флотилии. Ангажиментът на Турция към затварянето беше очевиден през ноември 2022 г., когато два руски кораба – ракетен крайцер, който е флагман на Тихоокеанския флот, и кораб за борба с подводници – се изтеглиха от Източното Средиземноморие, след като им беше отказан достъп в продължение на девет месеца.
Отнемането на възможността на Русия да подсили черноморския си флот донесе някои незабавни дивиденти, както и отказът на руските кораби в Средиземно море да имат достъп до черноморските пристанища като Севастопол, които понастоящем са под руски контрол. Действията на Турция обаче също така възпрепятстват възможността на съюзниците от НАТО като невоюващи страни да вкарват военни кораби в Черно море. САЩ и съмишлениците им трябва да изразят пред съюзника си от НАТО Турция, че не им е забранено от правна гледна точка да преминават през проливите в съответствие с член 19 от Конвенцията от Монтрьо.
Този израз едва ли ще промени мнението на Турция относно искането на невоюващите държави да не изпращат свои военни кораби в Черно море, но САЩ трябва да започнат да се подготвят да поддържат постоянно морско присъствие в Черно море, след като войната в Украйна приключи или утихне. САЩ не само имат интерес да осигурят свободата на корабоплаването в Черно море, но и са задължени по договор да защитават три черноморски държави. Законът за сигурността в Черно море от 2023 г. отчасти ще насочи междуведомствения процес към оценка на „предизвикателствата и възможностите за установяване на редовно, ротационно морско присъствие на НАТО в Черно море, включително анализ на капацитета, способностите и ангажираността на членовете на НАТО за създаване на този вид мисия“.
Освен това междуведомственият процес трябва да насърчи план за „по-голяма свобода на корабоплаването“ в Черно море и да оцени „стойността на създаването на съвместен многонационален щаб в Черно море, който да отговаря за планирането, готовността, ученията и координацията на всички съюзнически и партньорски военни дейности в региона на Черно море“. Въпреки че това би било стъпка в правилната посока, Конгресът следва да осигури ресурси за военноморски капацитет, който може да бъде разположен в региона веднага щом условията го позволят. САЩ отдавна действат в Черно море самостоятелно и като член на НАТО и трябва да бъдат подготвени да възпират бъдещи авантюри от страна на Руската федерация и да се предпазват от нежелано китайско влияние.
Макар че военното присъствие на САЩ в региона би действало като възпиращ фактор, Законът за сигурността в Черно море от 2023 г. правилно признава необходимостта от цялостна стратегия, която отчита значението на насърчаването на икономическите, енергийните и политическите връзки. Този всеобхватен подход беше подчертан в Инициативата „Три морета“ (3SI) – ценен проект за укрепване на търговията, инфраструктурата, енергетиката и политическото сътрудничество между държавите, граничещи с Адриатическо, Балтийско и Черно море. Конгресът следва да се стреми да превърне реторичната подкрепа на администрацията за 3SI в положителни, конкретни действия.
Конгресът трябва да играе ключова роля в укрепването на силната ангажираност с региона на Черно море. Законът за черноморската сигурност от 2023 г. ще подчертае тази роля, като въведе конкретни действия, които ще служат на националния интерес в дългосрочен план. При разглеждането на Закона за сигурността в Черно море от 2023 г. и на по-широката политика на САЩ към региона Конгресът следва:
– да препоръча създаването на Черноморска ескадра и свързана с нея постоянна военноморска група на НАТО. Тези сили ще бъдат ограничени както от броя на военните кораби, допуснати в Черно море, така и от броя на дните, в които могат да останат. Въпреки това поддържането на постоянно присъствие на американски и съюзнически сили ще помогне за осигуряване на свободата на корабоплаването за плавателните съдове, опериращи в Черно море. Тъй като Русия не е била възпряна от неотдавнашното военно присъствие в региона, известно време ще е необходимо по-стабилно морско присъствие след конфликта. Ключови ще бъдат способностите, които присъствието на САЩ ще донесе, като същевременно ще изпрати недвусмислено послание за решимост, и които с времето регионалните съюзнически армии могат да подкрепят и в крайна сметка да намалят необходимостта от американски компонент;
-да изиска от Министерството на отбраната и Държавния департамент да представят оценка на разходите и график за създаване на ефективна ескадра в Черно море. Това ще бъде в допълнение към работата на САЩ в рамките на НАТО за създаване на нова постоянна морска група за Черно море на предстоящата среща на върха във Вилнюс на 11 и 12 юли 2023 г. Тези действия биха позволили на САЩ и техните съюзници да бъдат готови да плават в Черно море и да останат там веднага щом условията го позволят. САЩ трябва да започнат дискусии с Турция относно намерението си редовно да връщат военни кораби в Черно море;
– да разреши проучване на помощта на САЩ и съюзниците за морска сигурност в региона. Необходимо е по-пълно разбиране на американската и съюзническата помощ за сигурност, предоставяна на България, Грузия, Румъния, Турция и Украйна, за да се постигне максимална ефективност на тази помощ. Такова проучване следва да включва препоръчителен принос от страна на Бреговата охрана на САЩ. Това проучване следва да послужи за основа на регионална инициатива за морска сигурност по модела на създадената през 2015 г. инициатива за укрепване на морските държави в Южнокитайско море, които са в спор с Китай – Инициатива за морска сигурност (ИМСС);
– да се потвърди разбирането, че САЩ и съюзниците от НАТО нямат правни пречки да плават в Черно море. Член 19 от Конвенцията от Монтрьо разглежда преминаването на кораби през проливите по време на война, когато Турция не е воюваща страна. Корабите на невоюващите сили (които включват САЩ и съюзниците от НАТО) нямат правна пречка да плават през проливите, при условие че са спазени други условия за транзит. САЩ и съюзниците следва да развият това разбиране, като уведомят Турция за плановете за транзитно преминаване на миночистачи с цел подпомагане на България и Румъния.
– да се намали остатъчното руско военноморско присъствие в Черно море след края на конфликта. При евентуални постконфликтни преговори между Русия и Украйна Съединените щати следва да предложат намаляване на руското присъствие в Черно море под нивата отпреди конфликта. Целта е да се гарантира, че Русия не може да рекапитализира черноморския си флот, за да заплашва Украйна или която и да е черноморска държава в бъдеще.
– да се спази обещанието на САЩ за 1 млрд. долара за инвестиционния фонд „Три морета“. Както пишат анализаторите от „Херитидж“, „3SI е мултипликатор на сили, който укрепва сигурността в Европа и засилва трансатлантическите търговски връзки, като свързва частния капитал с някои от най-динамичните и развиващи се икономики в Европа, като същевременно помага да се възпрепятстват усилията на Китай и Русия да навлязат в региона. САЩ при президента Тръмп обещаха да допълнят вноските в Инвестиционния фонд за три морета до 1 млрд. долара. Администрацията на Байдън забави първоначалната вноска на САЩ от 300 млн. долара, като Американската международна корпорация за финансиране на развитието и фондът обявиха условията едва през юни 2022 г. Фондът, който функционира на търговска основа, е изгодна инвестиция за американските данъкоплатци, както и положителен, конкретен пример за решимостта на САЩ да изграждат връзки с региона, като същевременно изпраща ясни сигнали към частните инвеститори, че 3SI си струва да бъде обмислен.
Заключение
В интерес на Съединените щати е да се разработи стабилна и приложима стратегия за взаимодействие с Черноморския регион. Съюзниците на САЩ от НАТО в региона остават на предната линия на усилията на Алианса за възпиране – ситуация, която изисква специално внимание. Черно море ще продължи да придобива все по-голямо значение, включително и възможността да се превърне в ключов компонент на бъдещ функционален Близък коридор. Конгресът е прав да насочи вниманието на администрацията на Байдън към региона с разработването на ясна стратегия и разглеждането на конкретни действия, които ще увеличат въздействието на всяко предложено законодателство, включително Закона за сигурността на Черно море./БГНЕС
––––––––––––––––––––––––––––––
Даниел Кочис, Брент Садлър, „Фондация Херитидж“
Даниел Кочис е научен сътрудник по европейските въпроси в Центъра „Маргарет Тачър“ към фондация „Херитидж“. Брент Д. Садлър е старши научен сътрудник по военноморските сили и съвременните технологии в Центъра за национална отбрана към фондация „Херитидж“.
Източник: БГНЕС
