Гласува на второ четене законопроекта за Законопроект за ратифициране на международен договор (Писмо за предлагане и приемане на офертата (Letter of Offer and Acceptance – LOA) BU-P-LAY „Придобиване на Мултифункционална система за обмен на информация Multifunctional Information Distribution System/MIDS Joint Tactical Radio System (JTRS), MIDS Low Volume Terminal (LVT) Block Upgrade 2/BU2) и необходимата поддръжка“, № 49-302-02-8, внесен от Министерски съвет на 01.06.2023 г.
С 6 гласа „за“, 2 „против“ и 6 „въздържали се“ на днешното си сутрешно заседания Комисията по отбрана не подкрепи внесения от правителството Законопроект за държавния бюджет за 2023 г. Предвидените разходи за отбрана бяха представени от министъра на отбраната Тодор Тагарев. Депутати от ПГ „Възраждане“ и ПГ „Има такъв народ“ имаха възражения по отношение на средствата за хората в отбраната, с оглед на необходимостта от повишаване на възнагражденията и преодоляване на дефицита от личен състав, включително и при приема на курсанти. Според министъра, една от причините е приемането на бюджета в средата на годината, което не означава, че не се мисли и по този проблем. На въпрос за обвързване на базата за определяне на възнагражденията за най-ниските длъжности на военнослужещите с минималната работна заплата постоянният секретар на отбраната Антон Ластарджиев изрази мнение, че за това ще се нужни много средства и ще се наруши съотношението между различните разходи в бюджета. Според него в последно време, в резултат на взетите мерки некомплектът не се увеличава и се задържа на едно равнище. Министърът смята, че навлизането на нова техника в армията ще допринесе за повишаване привлекателността на военната професия. В този ред на мисли, той изрази притеснение и от кампанията, че ще изпращаме военнослужещи в Украйна, което бе опровергано вече много пъти, но все пак има определено негативно влияние върху набирането на хора в отбраната. В заседанието участваха още заместник-министърът на отбраната Станимир Георгиев, началникът на политическия кабинет на министъра на отбраната д-р Добромир Тотев, директорът на дирекция „Планиране, програмиране и бюджет“ на МО Ангел Маринов и представител на финансово министерство.
Планираните разходите за отбрана в публикувания проекта на държавен бюджет възлизат в общ размер на 1,88 на сто от БВП за 2023 г. Според Националния план за повишаване на разходите за отбрана на 2 на сто от БВП до 2024 г., те трябваше да са 1, 85 процента. За бюджета на МО са заделени 2, 382 167 млрд. лв.
Осигурени са средства за поддържане и развитие на националните отбранителни способности и способностите, свързани с колективната отбрана, в т.ч. средства за изпълнение на одобрените от Народното събрание инвестиционни проекти за модернизация на Българската армия.
Става дума за придобиването на многофункционален модулен патрулен кораб за ВМС, нов тип боен самолет – II-ри етап, включително и за съпътстващи разходи по двата етапа (MIDS терминали, транспорт, ДДС и мита) и основна бойна техника за изграждане на батальонни бойни групи от състава на механизирана бригада. Допълнително са предвидени средства за придобиване на боеприпаси и горива за бойна подготовка, както и за придобиване, модернизация, поддръжка и ремонт на въоръжение, ракети, торпеда и техника, и за ремонт и изграждане на инфраструктура.
В централната част на проекта на държавен бюджет за 2023 г. са записани следните разходи:
Първо, за съпътстващи разходи по придобиването на новия тип боен самолет – I-ви етап (транспорт, ДДС и мита) – 15, 700 млн. лв.
Второ, за придобиване на основна бойна техника за изграждане на батальонни бойни групи от състава на механизирана бригада – 100 млн. лв.
Трето, за придобиване, модернизация, поддръжка и ремонт на въоръжение, ракети, торпеда и техника, и за ремонт и изграждане на инфраструктура – 620, 748 млн. лв.
Четвърто, за придобиване на боеприпаси и горива за бойна подготовка – 40 млн. лв.
Отделно в бюджета на Министерството на отбраната са записани 481, 098 млн. лв. за придобиване на дълготрайни материални активи.
За изпълнението на Програмата за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили на Република България до 2032 г. и Плана за развитие на въоръжените сили на Република България до 2026 г. са предвидени средства в размер на 63 млн. лв., в т.ч. 33 млн. лв. за поетапно попълване на вакантните длъжности (1 000 военнослужещи), с цел намаляване на некомплекта на въоръжените сили и 30 млн. лв. за обезщетения на военнослужещи при освобождаване от военна служба.
Съгласно класификацията на НАТО, са включени и разходите за пенсии за пенсионираните военнослужещи, намалени с отчисленията за военнослужещите към пенсионните фондове, на военните съдилища и военни прокуратури, за издръжка на Постоянната делегация на Република България в НАТО, вноската на Република България към гражданския бюджет на НАТО и към Европейския механизъм за подкрепа на мира, изплащани от бюджета на Министерството на външните работи и вноската на Република България към фонда на НАТО за иновации, изплащана от бюджета на Министерството на иновациите и растежа .
Базата за определяне размера на основното месечно възнаграждение за най-ниската длъжност на военнослужещите остава 380 лв. Тя не е променяна от 2009 г. насам.
Размерът на обезщетенията по чл. 230, ал. 1 и чл. 231, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България за 2023 г. остава 340 лв. (Б.р. – Те се полагат на съпругите (съпрузите) на военнослужещите, които са ги последвали при преместването им в друго населено място и поради това са прекратили трудовите или служебните си правоотношения, се изплаща обезщетение в размер, определен ежегодно със закона за държавния бюджет на Република България и на безработните съпруги (съпрузи) на военнослужещите, участващи в международни операции и мисии за периода на операцията или мисията.)
*
На второ четене Комисията по отбрана гласува Законопроект за ратифициране на международен договор (Писмо за предлагане и приемане на офертата (Letter of Offer and Acceptance – LOA) BU-P-LAY „Придобиване на Мултифункционална система за обмен на информация Multifunctional Information Distribution System/MIDS Joint Tactical Radio System (JTRS), MIDS Low Volume Terminal (LVT) Block Upgrade 2/BU2) и необходимата поддръжка“, № 49-302-02-8, внесен от Министерски съвет на 01.06.2023 г.
Мултифункционалната система за обмен на информация (Multifunctional Information Distribution System – MIDS JTRS) осигурява мрежова, защитена, адаптивна комуникация във формата на Link-16 за управление, ситуационна осведоменост, целеуказване и целеразпределение на военни средства от наземно базирани пунктове за управление. Системата осигурява и защитена мрежова свързаност за обмен на информация със самолети за далечно радиолокационно откриване и управление (AWACS). С придобиването на терминалите ще се постигне желаното ниво на ситуационна осведоменост, което е изключително важно за осигуряване на условия за използване пълните технически и оперативни възможности, както на новия тип боен самолет F-16 Block 70, така и на новите многофункционални патрулни кораби, които ще бъдат оборудвани с бордови терминали Link-16 по този договор. Придобиването на терминалите за новите многофункционални патрулни кораби, които към този момент са в строеж е ангажимент на нашата страна и своевременната им доставка е съществена за спазването на времевия график за строежа на корабите.
*
Украинският президент Володимир Зеленски е предоставил списък с нужното на украинската армия въоръжение при визитата си в България вчера, каза министър Тагарев преди заседанието на комисията „Те ни предоставиха един списък. Това е един от поредните списъци, който получаваме“, обясни министърът и допълни, че списъкът, предоставен от Зеленски, ще има приоритет при разглеждането.
Тодор Тагарев потвърди, че в списъка има тежка бронирана техника и ПВО системи и уточни, че в него не се искат летателни средства. „Украйна има огромни потребности. Войната върви с пълна сила на фронта. Както Володимир Зеленски каза и в публичните си изяви – те ползват хиляди снаряди на ден и много други неща са необходими“, коментира министърът.
Попитан притеснява ли ни нещо в този списък и можем ли да го изпълним, Тагарев каза: „Не е въпросът нещо да ни притеснява. Ние разбираме потребностите на Въоръжените сили на Украйна. Въпросът е кое е в нашите възможности. Какво бихме могли да дадем и при какви условия“.
