Ивайло ПАШОВ
Спомен за окопния генерал, който отлетя към небесния полк.
На 1 юли към небесния полк отлетя о.з. генерал-майор инж. Георги Каракачанов – знакова фигура от някогашната Трета зенитно-ракетна бригада (3 зрбр) и Зенитно-ракетните войски (ЗРВ) от състава на Военновъздушните сили. В памет на този изключителен човек и офицер споделям история от зората на командирската му служба, започнала във военно формирование 26720 – Черноморец.
Генерал-майор инж. о.з. Георги Каракачанов
е роден на 21 ноември 1944 г. в поморийското село Бата. Завършва ВНВАУ – Шумен, специалност „Радиоелектроника”. Започва службата си като старши техник на ЗРК „Двина” в дивизион край Дебелт. През 1976 г. завършва ВА „Г. С. Раковски” – София. Впоследствие е началник-щаб на зенитно-ракетен дивизион и старши помощник в оперативно отделение на 3 зрбр. След курс в академията за ПВО „Г. К. Жуков” (СССР) е назначен за командир на дивизион край Черноморец (1979 г.). По-късно е началник-щаб (1982-1984 г.) и зам.-командир на 3 зрбр (1984-1986 г.), зам.-командир и командир на 2 дПВО, зам.-командир на Корпус ПВО (1997 г.) и началник на управление „Зенитно-ракетни и радиотехнически войски” в Главния щаб на ВВС (от 1998 г.). На 23 декември 1999 г. е освободен от кадрова военна служба.
През 1979 г. майор Каракачанов е назначен за командир на в. ф. 26720 (по-рано 70570) от състава на 3 зрбр. Тогава то е разположено над с. Равадиново и от скоро превъоръжено с новия зенитно-ракетен комплекс (ЗРК) С-125 “Нева”. За да се използват максимално възможностите му се налага дивизионът да бъде предислоциран на позиция, по-близо до морето, в района на село Черноморец. А на командира му се пада да го организира.
Когато идва заповедта за командирското му назначение там, майор Георги Каракачанов е извикан за разговор при командира на 3 зрбр полковник Денчо Георгиев, който му казва: „Досега бяхме от едната страна заедно. Сега отиваш от другата. И не се надявай на щаба на бригадата, че заради службата тук вече си се „окопал” и ще ти помагат! От днес влизаш в списъка на обречените…”..
Процедурата нататък е кратка и по устав: майорът да сдаде каквото има. После на джипа и… в поделението. Майор Каракачанов поема образцов дивизион, който 8 години е командван от опитен офицер (полковник Згурев).
Офицерският състав на дивизиона включва само 3-4 старши лейтенанти, останалите са лейтенанти. Ала новият командир не се смущава, а гласува доверие на новаците.Те пък го оправдават и постепенно усвояват добре колективното оръжие.
През първата година не става и дума за преместване на дивизиона. Явно се пази в тайна. Но полека-лека се разбира, че предислоциране предстои, както и в кой район. Към март 1980 г., когато „тайната” вече е явна, лично командващият ПВО и ВВС генерал-майор Кирил Божилов заедно с командира на дивизиона провеждат инспекция на мястото. След нея започва строителството на позицията. „И кой мислите, че беше строителят – балчишкият инжаб (инженерен батальон). Хора нямащи представа от ЗРВ. Започнаха да оформят окопи, в които не можехме да вкараме нито една пускова установка. Затова се наложи да ги надзираваме и сами измервахме радиуса на укритията” – споделя о.з.генералът.
Има и други недомислици при строежа. Битовите помещения на новото поделение са проектирани без комини, тъй като се предвижда прокарване на инсталация за парно отопление. Да, ама не! Такъв лукс изобщо не се случва. И на ракетчиците се налага сами да си дострояват комините…
„В страните от Варшавския договор се смяташе, че колкото по-близо до дивизионите живее личният състав, толкова по-висока ще бъде бойната им готовност, а времето за реакция минимално – спомня си о.з. генерал Каракачанов. – У нас имаше една прословута заповед „№ 21”, която указваше кои военни задължително трябва да живеят в гарадоците”. Затова извън селото, недалеч от бъдещото поделение, се построяват и два жилищни блока. Но едно недоглеждане на военното министерство води до това за тях да се предвидят само гарсониери. Тогава командването на дивизиона и на ВВС се намесва и извоюват трансформирането на част от тях в двустайни апартаменти. Като ще се живее далеч от цивилизацията поне да е в по-нормална среда…
Към финала на строителните работи идва и заповедта за предислокацията. Според нея от 24 декември 1980 г. дивизионът трябва да бъде на новата позиция и до края на годината да застъпи в бойно дежурство.
Преместването е осъществено през нощта на 24 декември по всички изисквания за секретността. На практика дивизионът е снет от бойно дежурство само за 3-4 дни. На 29 декември бойният разчет застъпва в дежурство на новата позиция.
Докладът, че дивизионът е застъпил в бойно дежурство толкова бързо изумява тогавашния началник на ГЩ генерал-полковник Атанас Семерджиев. Той разпорежда проверка, в която комисия от Инспектората на Министерството на отбраната да установи дали разчетите действително ще я издържат. И ако не успеят настройката е да „хвърчат глави”… Ала подчинените на майор Каракачанов откриват и „поразяват” всички контролни въздушни цели и защитават своята чест, тази на бригадата и ЗРВ.
Това са само част от предизвикателства, белязали началото на неговата командирска служба. До генералските пагони следват още много. И както първата любов не се забравя, така и вълненията, преживени в черноморския дивизион, са причината да твърди, че оставя част от сърцето си там.
Бригаден генерал о.з. Йохан Петков, командир на 2 зрбр 2000-2004 г.:
„Беше широко скроен човек, голям професионалист с дълбоки познания в сферата на ПВО. Работили сме заедно в много аспекти в ЗРВ, в Корпус ПВО, когато готвехме стрелбите на полигон „Шабла”, докато приемахме зенитно-ракетна техника от Сухопътни войски, при предислокациите на дивизионите по време на реформите… Бяхме много добри приятели и се шегувахме, че е окопен, а не паркетен генерал, защото повечето му служба премина близо до личния състав и техниката на войските. За мен е чест, че го познавах!
„Сериозен, човечен, професионалист!” – по военному го охарактеризира бригаден генерал о.з. Ваньо Славеев, командир на 1 зрбр 2003-2012 г.
Силвия Желева, журналист, част от PR екипа на ВВС 2009-2015 г.:
„Срещала съм много командири, но генерал Каракачанов беше изключителен. У него нямаше звездомания, беше толкова достъпен, предразполагащ и в същото време респектиращ. Грабваше те с гласа и тембъра си на мъдрец, с откровеността си и новаторските виждания. На каквато и позиция да отиваше, пренасяше стремежа си да се твори нещо ново, за да бъдат ЗРВ в унисон със съвременните изисквания за ПВО. И е единственият, който си отиде от армията заради несъгласие с реформите, довели до големи съкращения в противовъздушната отбрана на България. А това е прецедент… Нека неговата нестандартна душа да намери покой в небесния полк!”
