Автор: Професор полковник о.з. Димитър НЕДЯЛКОВ
На 14.10.1915 г., когато православните християни празнуват Петковден, ескадра от руския Черноморски флот атакува морската ни столица Варна. Моментът не е случайно избран. В тези дни българските войски успешно настъпват срещу сръбските части в Моравско и Македония и вече освобождават тези стари български краища. Затова руската бомбардировка представлява подъл удар в гръб, нанесен от коварния „освободител“, като наказание на България за нейната национална политика.
В Първата световна война България се включва на 1 октомври 1915 г. на страната на Централните сили, в опит да реализира националния идеал за обединение. Това я изправя срещу силите на Антантата (Англия, Франция и Русия), като в началото на войната, освен на западните граници, изключително сериозна е заплахата от страна на руския военен флот в Черно море. Предприето е усилване на защитата на българското крайбрежие. Варна е обявен за укрепен пункт. Минирани са подстъпите към пристанищата.
За атаката срешу българското черноморско крайбрежие логистична подкрепа оказва лично френският посланик в Санкт Петербург Жорж Морис Палеолог – потомък на последния византийски император Константин ХI Палеолог. В среща с руския император Николай II той настоява Русия „немедленно” да бомбардира Варна и Бургас.
Българската държава реално не е подготвена за въздушна защита. Едва на 25 септември 1915 г. началникът на артилерията на Софийския укрепен пункт полковник Атанас Раковски представя за утвърждаване план за въздушната отбрана на София. Този документ е началото на противовъздушната отбрана на страната. Българската авиация по онова време е съсредоточила ограничените си ресурси на запад, където предстоят настъпателни действия на българските армии. На 14 октомври 1915 г. е предприет първият опит за участие в бойните действия от аеропланното отделение в района на Пирот .
Рано сутринта на същия ден ескадра от 17 руски военни кораба наближава Варна. Тя включва 3 крайцера, 3 броненосеца, 6 миноносеца и 5 спомагателни кораба от състава на Черноморския флот. Два от споматателните са кораби-майки за хидроплани.
Шумът от мотора на руски хидроплан от типа Curtiss събужда варненци в 6,20 часа. Машината се насочва към центъра на града, движейки се на височина повече от 2 000 м. Тя прелита над пристанището и хвърля две бомби. Хидропланът лети известно време в кръг над къщите, за да се отдалечи след това в посока на Бургас. Веднага след него се появява втори хидроплан. Изпълнил вираж над центъра, екипажът му също хвърля бомби, които не дават никакъв ефект. Той е обстрелван от корабна картечница и получава попадения в крилата и пропелера преди да се оттегли в посока на ескадрата. Това въздушно разузнаване, съчетано с въздушна бомбардировка, продължава около час.
Едва тогава на хоризонта се появява бавно движещата се към Варна руска ескадра. Тя се развръща във фронт по направление на Евксиноград. Отново се издига от морето хидроплан, който лети по права линия над града. Започва ужасен обстрел с основните калибри на руската корабна артилерия. Българските брегови батареи отговарят със силен и ефикасен огън. Настава непрекъснато бучене от експлодиращи бомби и заглушаващ шум от мотора на хидроплана, който явно коригира стрелбата на ескадрата. Това са откъси от дневника на варненката Радка Стоянова.
Градът е разтърсен от мощни взривове. Първите снаряди падат в пристанището, в района на Галата и Евксиноград. Впоследствие обект на артилерийския обстрел стават централната част на града и гъсто населените му квартали. Настъпва паника и хората търсят спасение в мазетата или извън града.
Изведнъж канонадата спира и руската ескадра започва скоростно да се изтегля. Заслугата за това е на две немски подводници UB-7 и UB-8. Когато по безжичния телефон разбират за започналите бомбардировки , подводниците незабавно се отправят към варненския залив и атакуват руските кораби с няколко торпедни устройства. Тогава UB-7 и UB-8 атакуват ескадрата, като от UB-7 с командир мичман I ранг Вилхелм Вернер изстрелват торпедо по един от линейните кораби – „Пантелеймон“. Последва взрив, вероятно не в корпуса на кораба, а в предпазната мрежа около него, но броени минути след това ескадрата прекратява бомбардировката и се оттегля.
Изплашени от загубите, руските нападатели се изтеглят бързо в свои териториални води. Руските историци отричат попадение в своя кораб, но безспорният факт е прекъсването на артилерийския обстрел и бързото оттегляне на ескадрата. Вечерта на 14.10.1915 г. двете немски подводници пристигат в пристанището на Варна. Когато се появяват над водата, са посрещнати от варненски граждани с „Ура“ и бурни ръкопляскания. Какви са пораженията от руската морска атака?
На място загиват 9 души – петима мъже, едно момче на 12 години и три жени. Сред жертвите е рускинята Мария Филова – съпруга на бившия варненски кмет Добри Филов. Ранени са 24 мирни граждани, двама офицери и четирима войници. Те са откарани във военния лазарет. Раните им са тежки. На някои от тях са ампутирани крака и ръце.
Материалните загуби също са значителни. Разбита е външната част на вълнолома. Пряко са засегнати сградите на първи полицейски участък, телеграфо-пощенския клон, мюфтийството и кулата на морския фар. Повредена е и сградата на руската параходна агенция. Сринати са повече от 50 магазина, къщи и кантори в града, разположени предимно в престижната Гръцка махала. Общо загубите се оценяват на повече от 2 милиона лева, което надвишава многократно годишния бюджет на община Варна. Бомбардирането на града от „братята освободители“ има своята стратегическа и военна логика, но предизвиква възмущението на варненци, които неведнъж преди войната са посрещали с „Добре дошли” руските моряци.
На коварния удар в гърба реагира цар Фердинанд. По негово настояване на 19 октомври е изготвено постановление на Министерския съвет, одобрено на извънредно нощно заседание на XVII Обикновено народно събрание, с което названието на храм-паметника „Св. Александър Невски“ е сменено на „Св. Св. Равноапостоли Кирил и Методий“.
Предвид реалната заплаха от подобни въздушни нападения и над други обекти със стратегическо значение за страната, на полковник Атанас Раковски със Заповед № 31 е разпоредено да започне осъществяване на плана за въздушна отбрана. Приоритетът, разбира се, е столицата. Развърната е една батарея с три артилерийски взвода по две оръдия и седем картечни звена. Артилерийското въоръжение включва две пленени в Одрин турски зенитни оръдия и четири нескорострелни 87-мм оръдия. Картечните гнезда са снабдени с нарочни зенитни станоци, на които са закрепени пет картечници Madsen и две картечници Mie 1914 Hotchkiss.
На 27 октомври полковник Раковски е назначен за „Заведующ въздушната отбрана на царството“. Той развръща поверените му сили в района на Лозенец, Слатински редут, Коньовица, двореца „Врана“, летището, гарата, барутния склад и Арсенала.
Бойната практика на зародилата се система за противовъздушната отбрана започва на 3 ноември 1915 г. . Тгава под командването на подпоручик Богдан Бонев разчетите обстрелват аероплани на Антантата, опитващи се да бомбардират обекти по жп линията Одрин – Дедеагач. Изстрелват 31 снаряда без да свалят или повредят летателен апарат, но прогонват противника. На 7 ноември българските артилеристи свалят край град Фере аероплан тип Farman, с което дават началото на ефективните действия на българската войска по защита на българското небе, територия и акватория от въздушни нападения.
