Фронтовата линия на британските военни усилия за Украйна се намира на мястото на бившия завод за гуми Dunlop в североизточната част на Англия.
Тук, в завода на BAE Systems във Вашингтон, работниците произвеждат стотици 155-милиметрови артилерийски снаряди за Министерството на отбраната. Британското правителство, заедно с други съюзници от НАТО, изпраща хиляди снаряди от националните си запаси на Украйна, за да подпомогне въоръжените ѝ сили в борбата им срещу Русия.
Повече от 16 месеца след нахлуването на Русия артилерийските снаряди се превърнаха в двигателя на войната и са емблематични за усилията на европейската отбранителна индустрия да разшири производството на всичко – от боеприпаси до танкове, за да отговори на изискванията на своите правителства.
„Виждал съм как този обект се промени през Афганистан и Ирак, а сега и през Украйна“, казва Лий Смъртвейт, програмен директор за боеприпаси в BAE Systems. „Обектът е толкова натоварен, колкото никога не е бил, и ще бъде много по-натоварен“.
Криза с боеприпасите
Тази трескава ситуация е отразена на целия континент, тъй като заводите са увеличили производството си, за да попълнят националните запаси, които са на изчерпване. През март министрите на външните работи и отбраната на ЕС постигнаха амбициозна цел за доставка на 1 млн. боеприпаси за Украйна в рамките на една година.
В Германия военнопромишленият гигант Rheinmetall вече работи по нови производствени линии и тази седмица получи поръчка за боеприпаси на стойност до 4 млрд. евро от германското правителство. Междувременно BAE получи поръчка от Обединеното кралство на стойност 190 млн. паунда, която ще му помогне да увеличи производството на 155-милиметрови снаряди, въпреки че компанията вече беше увеличила инвестициите в производството си на боеприпаси преди време. „Ние просто се заехме с това“, каза Смъртвейт.
Планираната по-рано нова линия за механична обработка във Вашингтон вече ще бъде предназначена единствено за производство на 155-милиметрови снаряди. В завода се произвеждат снарядите за патроните, които след това се пълнят с експлозив в завода на BAE в Гласкоуд, Южен Уелс. BAE не доставя директно на Украйна, но има дългосрочно партньорство с Министерството на отбраната, което е в основата на производството.
В момента се правят още поръчки, но е необходимо време, за да се стигне до тук.
Ръководителите на промишлеността казват, че въпреки обещанията на държавите да увеличат разходите за отбрана и новите инициативи за обществени поръчки от страна на НАТО и ЕС, напредъкът е бавен.
Според Ян Пие, генерален секретар на регионалната търговска организация ASD, около 16 месеца след началото на войната европейската индустрия „повече или по-малко все още е изправена пред същите предизвикателства и препятствия“.
Въпреки че ситуацията в Украйна е много спешна, европейските страни „все още работят по процесите на мирното време“, каза той.
Усилията за привеждане на производствените линии в работа на пълен капацитет също са осуетени от проблеми по веригата на доставки и фрагментирано разработване на политики.
Микаел Йохансон, главен изпълнителен директор на шведската отбранителна група „Сааб“, заяви, че индустрията трябва да си сътрудничи по-тясно по линиите за доставки, за да се намалят пречките. Миналия месец той заяви пред „Файненшъл таймс“, че компаниите трябва да работят заедно, за да разберат „как да определят приоритетите си, можем ли да ги планираме, можем ли да инвестираме съвместно“ и да помагат на правителствата да информират за пречките и за това къде да се инвестира приоритетно.
Алекс Кресуел, главен изпълнителен директор на френската отбранителна група „Талес“ във Великобритания, заяви на конференция на индустрията миналия месец, че правителствата трябва да се откажат от общото „складиране“ на оръжия и вместо това да се съсредоточат върху „истинско споделяне [на] веригите за доставки“.
Сузане Виганд, главен изпълнителен директор на германската компания Renk, която произвежда трансмисии за танкове, включително за „Леопард 2“, заяви, че индустрията се нуждае от „повече сигурност при планирането от страна на политиците“. Тя добави, че Renk подкрепя създаването на постоянна работна група на правителството и индустрията, която да работи съвместно за ускоряване на снабдяването и доставките.
Национално съперничество
Кризата с боеприпасите е в основата на голяма част от настоящите дебати за устойчивостта, но в дългосрочен план ще има търсене на нови оръжия.
Въоръжените сили на Украйна ще трябва да бъдат възстановени след войната, докато НАТО вече посочи, че иска да увеличи своите сили в повишена степен на боеготовност. Всичко това предполага повече оръжия и повече инвестиции.
И все пак паневропейското сътрудничество в областта на отбраната е изправено пред значителни пречки. ЕС се опитва да развие капацитета на блока за независими военни действия и стратегическа автономия още от началото на общата си политика за сигурност и отбрана в края на 90-те години. Разходите за отбрана обаче все още се контролират от всяка държава членка, а националните съперничества продължават да доминират, което подкопава съвместните инициативи за обществени поръчки.
Един европейски служител в областта на отбраната заяви: „Когато си казваме в Брюксел, че искаме по-добро сътрудничество, държавите все още промотират и придобиват свое собствено производство.“
„Нямаше истинско европейско сътрудничество във времената на икономии, когато отбранителната индустрия беше малка и всеки казваше, че трябва да защитава националната автономия“, коментира ръководител на германска отбранителна група.
„Сега имаме обратната ситуация, когато има много пари, но всички казват да ги задържим в страната и да не ги даваме на други – дори да са съюзници. Това не проработи в лоши времена и не изглежда, че ще проработи и в добри времена“.
Майкъл Шьолхорн, главен изпълнителен директор на Airbus Defence and Space, заяви, че е необходимо да има повече сътрудничество в Европа, като добави, че новите пари, които идват в сектора заради войната в Украйна, са подхранили тенденцията да се фокусираме върху националните гиганти.
Въпреки че Airbus се възползва от по-големите разходи, „трябва да признаем, че европейската карта, която играем, в момента не намира толкова голям отзвук в нашите страни“.
Съществуват и опасения, че решенията за обществени поръчки в полза на САЩ ще подкопаят всички европейски планове за укрепване на индустриалната база.
„Това, за което настоявам, е баланс“, каза Шьолхорн. „Ако има нужда да се купува от рафта, защото е крайно необходимо, и това е единственото налично нещо и то работи, добре.“
Европа трябва да реши дали „искаме дългосрочни ключови способности, които ще развиваме в дълъг период от време“.
Обявеният миналата година план, ръководен от Германия, наречен „Европейски небесен щит“, за закупуване на зенитно-ракетни комплекси „Пейтриът“ от САЩ, ракети IRIS-T от Германия и “Arrow” от Израел, заслепи Франция и изключи MBDA, паневропейска група, която произвежда конкурент на ЗРК „Пейтриът“.
Шьолхорн заяви, че инициативата е „нещо добро според мен“, като се има предвид, че войната в Украйна е „засилила необходимостта да се направи повече за въздушната отбрана“. Въпреки това той заяви, че би желал да има „повече дискусии и в крайна сметка сътрудничество… също и между Франция и Германия“.
Инициативата „Небесен щит“ „в идеалния случай трябва да включва и някои от способностите, които имаме в Европа с MBDA и други, защото можем да допринесем“.
Той допълни, че въпреки че в момента в Германия се признава значението на индустриалната стратегия за отбраната, страната „има дефицит … по отношение на дългосрочното стратегическо мислене, когато става въпрос за отбрана и външна политика и сигурност“.
Airbus е партньор на германската компания Diehl по отношение на ракетите IRIS-T. Тя има дял и в MBDA.
Достъп до финансиране
За европейската промишленост съществува още едно сериозно предизвикателство: достъпът до финансиране, тъй като банките и мениджърите на фондове са се вкопчили в тенденцията за социално отговорно инвестиране. Преди войната ръководителите започнаха да се притесняват, че има опасност секторът да стане „неинвестируем“ за фондовете поради етичните въпроси, свързани с инвестициите в отбраната.
Въпреки че войната промени мнението на някои инвеститори, браншовата организация ASD твърди, че трябва да се направи още. „Ако искате да видите това увеличено производство, тогава се нуждаете и от достъп до частно финансиране“, каза Пие.
Асоциацията призовава за промяна в кредитната политика на Европейската инвестиционна банка, за да се насърчат частните инвеститори. То иска също така Европейската комисия да направи съвместно изявление с дипломатическата служба на ЕС, че „инвестициите в отбраната са съвместими с регламента на ЕС за устойчиво финансиране“, добави Пие.
След Украйна
Войната може и да е подтикнала европейските политици и компании към действие, но реалността е такава, че ще са необходими години, за да може производството да отговори на внезапния скок в търсенето. Промишлеността трябва да убеди правителствата, че отбраната не е само застрахователна полица по време на война.
Когато Студената война приключи, резултатът беше „свиване на бюджетите за отбрана, намаляване на поръчките, редуциране на структурата на силите и много по-малък вътрешен пазар“, каза Бастиан Гигерих, директор на отдела за отбрана и военни анализи в Международния институт за стратегически изследвания.
„Именно това ще имат предвид компаниите – средата на заплахи се промени и армиите на ЕС се превърнаха в участници в несъществени мисии за управление на кризи по света. Не е изненадващо, че сега те се замислят дали ако тази война приключи, няма да се случи същото.“
––––––––––-
Анализ на Силвия Пфайфер, Лаура Пител и Патриша Нилсон за „Файненшъл таймс“
Източник: БГНЕС
