Подзаглавие – Ако ни пречупи на информационния фронт, врагът няма да има нужда нито от танкове, нито от ракети
Директор на Информационния център на МО
Срещу България, Русия води агресивна информационна война, докато някои правят всичко възможно, само да не я наречем война. Случайно да ви напомня за терминологичните напъни на някои наши политици с руската „специална военна операция“? Така и сега: то не беше „дезинформация“, то не беше „манипулация“, измислиха даже нови думи: едно било „дезинформация“, друго било „мис-информация“, и съвсем трето – мал-информация. Минахме през „враждебно когнитивно въздействие“, вече сме на „информационна манипулация за външна намеса“. Сигурно ще има още хрумвания, само и само да не изречем страшната дума, че това е агресивна информационна война от страна на Русия срещу България и изобщо срещу демокрациите по света.
Ненаучените украински уроци
Ужасно ми напомня поведението на украинското правителство след 2014 година, когато не нарекоха нахлуването на Русия и заграбването на Крим, Донецк и Луганск война, а „тероризъм“ и водеха т.нар. АТО – Антитерористична операция… И ние от демократичният свят гледахме умно, докато Украйна губеше хора, техника, оръжия, инфраструктура… и накрая всички получихме истинската война.
Така и сега – организираме се за „борба с дезинформацията“, вместо да кажем, че това е информационна война и трябва да воюваме както се воюва. Вместо това, броим жертвите: всичките ни към 30% недостиг на хора в армията са всъщност „убити или пленени“ на информационното бойно поле. Ами, колко живите в строя, са „тежко ранени“ на същото това информационно бойно поле и не сме сигурни на българска страна ли са или на вражеска? Ами всичките години забавена модернизация на Българската армия не се ли дължат всъщност на това, че цялата необходима модерна техника и оръжия беше виртуално „унищожена“ на информационното бойно поле? Кой и как успя през толкова години да държи убедени и политици, и депутати, и народ, че няма особена нужда да се дават средства за модернизация на армията, нито да се правят смислени реформи? Украинците споделят, че през всичките тези години са подценили руската дезинформация, защото „била само думи“, но вече знаят, че „след руските думи неизменно пълзят руските танкове и се взривяват руските ракети“.
Колко харчи Москва да ни облъчва с лъжи?
Русия само за миналата година е похарчила „за думи“ срещу умовете и сърцата на българите 78 милиона долара (от всичко 1 милиард за целия свят). На пръв поглед можем да се гордеем, че цели 7,8% от разходите си за стратегически комуникации Русия е хвърлила срещу България, която е далеч под 7,8% от световното население или от световната територия, или от световната икономика или от световните ресурси. Но това показва две неща: първо, че за тях сме важни и второ – че сме слабо звено.
78 милиона долара за насочена срещу нас дез-информация, мис-информация, мал-информация, манипулация и т.н. А колко заделихме ние за някакво, поне, противодействие? И как се противодейства, когато вече си нападнат и си понесъл тежки загуби? Военните знаят – от всички видове бойни действия контраатаката гълта най-много ресурс. Ние, засега, противодействаме предимно на думи.
Най-важното е, че първо трябва да заявим ясно: това е информационна война, а никоя война не се води с мирни методи, нито по мирновременни правила, нито с мирновременни ресурси и организация.
A la guerre come a la guerre!
После, лесно ще направим каквото трябва да се направи.
