Героят от Втората световна война, големият родолюбец и общественик навърши 100 години и ни завеща да обичаме България.
За принос към отбраната на Република България и активна обществена дейност, както и по повод навършване на 100 години, държавният глава Румен Радев удостои капитан далечно плаване Атанас Илев с „Почетен знак на президента“. Отличието връчи на днешното честване в ЦВК съветникът на президента по военната сигурност генерал-лейтенант Любчо Тодоров.
Столетникът ветеран от Втората световна война и почетен председател на Съюза на възпитаниците на ВНВУ, ШЗО и родолюбиви потомци бе награден от министъра на отбраната Тодор Тагарев с почетен плакет на МО. Вашата професионална кариера е минала през огромни политически трансформации, няколко пъти в живота ви ориентацията на България се е сменяла, но винаги сте служили за пример с професионализма си и готовност да защитавате свободата, отбраната и интересите на нашата страна, посочи в обръщението си към юбиляря министърът.
С военна грамота офицерът от запаса капитан далечно плаване Атанас Илев бе отличен със заповед на началника на отбраната адмирал Емил Ефтимов. Полковник Ивайло Братойчев прочете поздравителен адрес от адмирала, в който се подчертава, че капитанът е ярък пример за всеотдайност към родината и за изпълнен воински дълг.
Поздравления и паметни подаръци имаше още от началника на Военна академия „Г. С. Раковски“ генерал-майор Тодор Дочев, който обеща да организира честването на 101-годишнина на капитан Илиев, от вицеадмирал Митко Петев, който говори, като представител на българското военно морячество, от началника на ВВМУ „Никола Й. Вапцаров“ флотилен адмирал проф. д. в. н. Боян Медникаров, от командира на ВМС контраадмирал Кирил Михайлов, от областния управител на област София Вяра Тодева, от директора на дирекция „Социална политика и политика по военно-патриотично възпитание“ на МО генерал-лейтенант от запаса Димитър Илиев, от председателя на АСВ генерал-лейтенант от запаса Кирил Цветков и др.
Благодарност за съвместната работа изразиха председателите на СОСЗР генерал от запаса Златан Стойков, на Съюза на ветераните от войните на България доц. д-р Иван Сечанов, на Съюза на военноинвалидите и военнопострадалите младши лейтенант от запаса Петър Велчев и на клуб „Военни моряци“ към Столичната организация на СОСЗР контраадмирал от запаса Петър Странчевски. Те връчиха уникални отличия и подаръци, сред които награден знак „За признателност“ от Съюза на ветераните от войните на България.
Капитан далечно плаване Атанас Илев постъпва във Военноморското училище (тогава в Созопол на остров „Свети Кирил“) през 1939 г. Като юнкер през 1940 г. е сред щастливците, които първи стъпват на свободния бряг на Южна Добруджа – в Балчик. Посрещнаха ни с песни и български знамена, спомня си той.
На 14 септември 1944 г. получава първото си офицерско звание. Участва във войната като командир на български миночистачен кораб в състава на Дунавската флотилия на Черноморския флот на СССР, проявява героизъм, спасява от сигурна смърт 9 съветски моряка на запалил се бронетанкер, награден е с българския орден „За храброст” и съветския „Красная звезда”. За това обича да казва, че на война не само се воюва, но и се помага. На миналогодишния му рожден ден клуб „Един завет“ го посети в дома му и го поздрави за празника. Поднесoхме му автентичен орден „За храброст“, като неговия, откраднат преди години. Поправиха една несправедливост, направиха един герой щастлив и върнаха частица от войнската слава и чест на България.
Дълги години той беше председател на Съюза на възпитаниците на ВНВУ, ШЗО и родолюбиви потомци. Ветеранът столетник е и редови член на Клуб „Военни моряци” към Столичната организация на СОСЗР и на Асоциацията на възпитаниците на Морското училище – секция София. Който го познава не би отрекъл, че е пример на неразривната връзка не само между поколенията военни моряци, но и всички български воини, обединени от дълга към Отечеството.
След 3 – годишно обучение в Морското училище първите 12 души по успех, сред които и той, са удостоени да продължат своето висше военноморско образование в София във Военното училище. Така става част от 64-ти випуск във Военното на Негово Величество училище. Това е било необходимо, защото тогава основното въоръжение на корабите е артилерийско, което трябвало да усвоят много добре. Военноморската подготовка била през лятото във Варна. Иначе е от 39-ти випуск на Морското училище. Веднага след събития на 9 септември 1944 г. е произведен в мичман втори ранг, което отговаря на тогавашното подпоручик в пехотата. Дават му 15 дни отпуск и го изпращат по корабите.
Така започва неговото участие във Втората световна война в състава на сформираната Дунавската миночистачна флотилия, която е предадена към Трети дивизион на Червенознаменния Дунавски съветски флот. Това са 5 кораба. Капитан Илев е назначен за командир на „Кирил Попов”, другите са „Искър”, „Тибър”, „Христо Ботев” и „Осъм”. Това бе война с невидимия враг, припомня той. Реката била осеяна с мини, хвърлени от въздуха, първо от англичаните и след това от немците. Било и война на доказване на патриотичните чувства. Днешният председател на Съюза Борис Станимиров припомни как капитан Илев се е противопоставил на заповедта да бъде свален от неговия кораб българският флаг, за да се постави съветският.
След войната, се посочва в поздравителния адрес на президента Румен Радев, Атанас Илев запазва своята офицерска чест и достойнство и гордо служи под националния флаг, като капитан далечно плаване в търговския флот. Самият юбиляр припомни на приятелите си, които дойдоха на 100-ния му рожден ден, част от живота си преминал през три епохи – монархизма, тоталитаризма и демокрацията, както се изрази той. И им завеща да обичат България!
