Запазени са описания и разкази на архимандрит Рафаил Вълчанов, Георги Попаянов, Петко Росен и др.
По повод отбелязването на 120 години от Илинденско -Преображенското въстание, продължаваме да ви разказваме за документите и снимките запазени в Държавния архив в Бургас свързани с организирането и провеждането на Преображенското въстание в Странджа.
Културната институция съхранява голямо количество спомени свързани с подготовката и провеждането на Преображенското въстание. Една част от тях е от преки участници в събитията, а не малка част са и на родственици, които са ги чували от свои близки и след това са ги записали, разказа директорът на архива Данка Георгиева:
„Държавен архив – Бургас се гордее с това сериозно количество спомени, които има за тези отминали събития! За да илюстрирам това, което казвам ще цитирам това, което ни остава архимандрит Рафаил Вълчанов, който е пряк участник във въстанието и по- късно записва своите спомени. Например една от тетрадките му започва с историята на печата на Малкотърновския революционен окръг. Той се е постарал да го опише точно как е изработен и дори на края го е и нарисувал!“
Съхранени и са и спомените на бележития краевед и учител Георги Попаянов, деец на ВМОРО, добави Георгиева:
„Той отправя една молба към Централния комитет на тракийската организация в София една молба за поборническа пенсия и съвсем накратко се представя като участник във въстанието. Разказва как като учител в Малко търново разбира, че ще започне преследване към него и той се изтегля в чертите на България и става пунктов началник във въстанието в Айлан Кайряк, това е днешната Ясна поляна.“
Тези документи се ползват от изследователи, които пишат за въстанието, от потомци на участници, които искат да научат повече за семейната си история.
Държавният архив в Бургас пази и не по малко значимите спомени и описания на Петко Росен, писател и деец на ВМОРО, също участник във въстанието. Той ги е нарекъл „Революционни образи“. В тях посочва, че техният хан в Бургас е бил „свърталище на всички немили – недраги“ , бежанци и революционери. Разказва, че и Гоце Делчев и бил в града ни. Петко Росен остава и една живописна картина на войводата Никола Равашола“, разказ още Данка Георгиева:
“ Равашола бе висок, много висок. Черен, с черна ботевска брада, дълги, малко схванати крака. Лете-зиме с високи, силно подковани ботуши, облечен обезателно с черни панталони… Заседнат ли двама – той е третият. Развеселят ли се, запеят ли – той е пръв. Да пази бог, ако спиш на втория етаж (става дума за втория етаж на Минковия хан, ханът на хъшовете в Бургас на ул. „Фердинандова“ 63, б. а.).
Гръмогласният глас на Равашола не само ще те проглуши, но щеш–нещеш ще се принудиш да слезеш или да се махнеш нанякъде, или да се влееш в компанията. Репертоарът му беше кратък: „Тежко, тежко вино дайте“ и „О, мой боже, прави боже“ и дойдеше ли до „А вий, вий сте идиоти“, той цял се преобразяваше на разярен лъв. Удари с подкованите си ботуши и раздруса цялото здание. Улови ли се на хоро, подскачайки да стигне тавана, висящите лампи винаги пострадваха“.
Това са спомени, които ни връщат назад във времето и ни правят съпричастни на събитията от подготовката и провеждането на Преображенското въстание.
Равносметката от Илинденско – Преображенскато въстание сочи, че в Македония и Одринско се водят 239 сражения, в които участват около 26 400 въстаници срещу многократно превъзхождащ ги противник. Опожарени са 201 села, напълно разрушени са над 12 400 къщи, убити са 4 700 души, оставени без подслон – над 70 800 души. 30 000 са принудени да напуснат родните си домове и да търсят спасение в България. Въпреки своя неуспех, Илинденско – Преображенското въстание има огромно значение. То показва на европейската общественост, че поробеното население в Македония и Одринско не иска повече да търпи османското иго и че ще продължи и по-нататък своята борба до извоюването на националната си независимост.
Източник: bnr.bg
