В руския официален бюджет има повече от милиард долара заделени за пропаганда в чужбина, а тайните пари са вероятно повече, казва бившият депутат и общественик
– Вие сте един от хората, които бяхте в Сдружението за честни избори веднага след промените през 1989 г. и може да се каже бяхте строителите на демокрацията в страната. Очаквали ли сте, че 35 години по-късно българите още ще се колебаят в цивилизационния си избор? Означава ли това, че за тези години не са научени уроците от историята на социализма у нас и еднопартийната власт?
– И на двата въпроса отговорът е не. Не съм очаквал обществени колебания в такава степен и се оказва, че не сме научили добре урока си от еднопартийното управление на БКП. Забравихме, но знаем, че Източна Европа след Втората световна война беше държана в подчинение с лагери и бодлива тел и армията на Варшавският договор.
Но, все пак, на всички избори от 1990 година досега огромното мнозинство от избирателите са подкрепяли партии и кандидати, които са били за членство в НАТО и ЕС. Този избор е потвърден на различни избори повече 15 пъти. Няма съмнение какво искаме българите. Предишните поколения политици си свършиха работата и днес, през 2024 година, най-хубавото е, че България е член на НАТО и ЕС.
Разбира се, винаги има критици, но малко от тях са истински противници на цивилизационния ни избор. Изглежда, че малка шумна част от тях са просто платени от враговете ни. А огромната група днешни привърженици на Кремъл у нас са жертва на вражеската пропаганда. В руския официален бюджет има повече от милиард долара заделени за пропаганда в чужбина, а тайните пари са вероятно повече. Нали сте сигурни, че голям процент от тези пари отива в най-близките държави – Прибалтика, Полша, Румъния, България. Крайната цел е ясна – България да не помага на Украйна, България да няма мотивирано за отбрана население, държавата да е икономически слаба и зле въоръжена.
Вероятно ще кажете, че политиката ни излъчва хаос и липса на перспектива и че за това не може да е виновен Путин. И ще се съглася с вас. Знаците са повече от ясни – гласуват под 30% от избирателите и почти половината бюлетини са невалидни. Явно демокрацията у нас има нужда от ремонт, от освежаване. Ремонт на политическата инфраструктура – закона за партиите, избирателния кодекс, финансирането на изборите, избирателните списъци. Необходимост от закон за лобизма и етичен кодекс на депутатите, неща, за които говорим още от 2001 г. насам.
– Какво означава за вас разделението на русофили и евроатлантици през 2024 г. Защо е възможно 20 години след влизането ни в НАТО това да бъде дискусионен въпрос?
– Защото не казваме, че ако излезем от НАТО, ще трябва да върнем казармата, но този пъти за момичета и за момчета. И веднага ще трябва да намалим пенсиите и парите за здравеопазване. Кой го иска? Кой иска да върнем казармата?
Нали от 1990 г. насам искахме да живеем в свят, който е базиран на общоприети правила, от които най-важното и полезно за малки и бедни държави като нас е – забранено е на големите риби да изяждат малките. Робството в различните му модерни форми е забранено също. Това ни го гарантира членството в НАТО и ЕС. Здравият разум предполага, че няма алтернатива. Или с други думи разделението е на нормални и луди. На такива, които приемат робството и на такива, които не искаме нито ние, нито украинците да сме роби или новосъветски крепостни.
Лудост е да мислиш, че личните ти несполуки или пък кривиците на нашата демокрация могат да бъдат излекувани от новият Дядо Иван – Руснака. Да търсиш отмъщение или политическа кариера чрез предателство е също и лоша прокоба.
– Обявихте се еднозначно за военната и всякаква помощ за Украйна като казахте – „И прашки да имаме, трябва да ги дадем на Украйна“. Струва ли ви се, че процесът по предоставяне на такава помощ се случва прекалено бавно и всъщност това забавяне и ненавременност не саботира ли смисъла от тази помощ?
– Още си спомням от първите дни на войната ужасените гласове на приятели от Украйна, които ми се обаждаха с молба да им намеря каска и бронежилетка за децата им на фронта. Отново мисля, че каквото оръжие имаме, трябва незабавно да го дадем, защото Украйна пази нашия начин на живот, нашето имане и култура. Украинските деца се бият и не могат с голи ръце да пазят нашите деца.
А иначе бързата сметка показва, че помощта, която трябва и беше обещана на Украйна от ЕС за тази година е да се даряват по 4 лева на месец от всеки гражданин на ЕС, а ако американците не помогнат с оръжие, ще трябва да дават по 12 лева на месец. Възможно е! И освен, че е възможно, е полезно, ако мислим за българския стратегически интерес да не попаднем е желязната клетка на т.нар. Руски свят. Много се каза и написа за героизма на украинците, но винаги ще е малко, ако си дадем сметка за техните човешки жертви, за да ни пазят.
Съгласен съм, че процесът е бавен и политически болезнен. Оправданието е, че от близо 80 години войната и оръжието бяха само в кината. Изглежда все още нямаме политически и административен опит, но и в другите държави е подобно. Войната ни завари с много „фейсбук политици“ в парламента. Политици и военни нямат опит и практика да си говорят прагматично. Отстрани изглежда, че още не всички са разбрали, че има истинска война, а не парад с факли и фойерверки.
– Как се влияете от различните канали за руска дезинформация, които действат у нас? Как могат са борят те – чрез нови разкази за историческите истини? Възприемате ли това като война за мозъците и съзнанието на съвременните българи?
– Вероятно вашите колеги от армията недоумяват как има хора и политици, които са противници да сме въоръжени с модерно оръжие и техника. Нали за живота на българските войници и офицери става дума, нали за сигурността на държавата ни. Сигурен съм, че се чудят дали депутатите противници на модернизация на армията ни и разполагането на натовски сили у нас са руски шпиони или просто са прости.
Освен да кажа, че в днешни времена отпор на дезинформацията с цензура не става, а само с истина и още истина, и факти. Руската дезинформация очевидно е професионална по отношение на съдържание, финансиране и канали за разпространение. Всъщност всичко, за което говорихме до тук беше по проблеми, възникнали или катализирани от руската пропаганда и дезинформация. Правдоподобен анализ е възможен само за професионалисти и отпорът може да бъде само резултат от организиран професионален труд. Моето мнение е, че само Министерството на отбраната може да създаде организация за анализ и отговор/отбрана от страна на България. Вижда ми се непосилна задача за индивидуални анализатори или неправителствени организации.
Аз мога да ви разкажа с какво се сблъсках наскоро. Имам съседи украински бежанци – жени с деца и старци. Много добри хора. Виждам един ден местната съседка, която също е много добра и скромна жена да рони сълзи заедно с една от украинките заради ранен на фронта роднина и същата вечер виждам, че съседката (българката) е качила във фейсбук профила си статия от странен сайт със заглавие „Путин е помислил за всичко“ и съдържание за украински нацисти – че, ако Зеленски се предаде, войната ще свърши веднага и прочие. За друг съсед, който на мравката път прави, разбирам, че спира тока в коридора на бежанците, за да ги принуди да си ходели. А те са от Мариупол. Това го давам като потвърждение на вашите думи за реалната война за мозъците и съзнанието на българите.
За тези хора, за хората като моите съседи, ме е страх. Те са пряка жертва на руската дезинформация. Те не четат големите вестници, рядко гледат публицистика по телевизията и вероятно никога не са гледали парламентарните дебати. Явно са облъчени през интернет и социалните мрежи, на които вярват повече отколкото на мен въпреки, че се познаваме от години. Разказвам това само като доказателство, че пропагандата е насочена не само към депутатите и елита, а към многото обикновени хора. И тези хора трябва да бъдат бранени като всеки ден да им се разказва истината, да им се дават доказателства, да бъдат образовани включително на тема история, да им бъдат припомняни нашите български истини и ценности. Да им се припомня, че те самите учат внуците си да помагат на хора в беда и ако видят бабаит да бие немощен старец, да му се притекат на помощ и извикат полиция, защото това фактически се случва в Украйна.
Като си говоря с тези съседи те не ме разбират като им казвам, че най-много ме е страх от нова Ялта и от опасността да има нова „сталинска салфетка“. Ако ги питам дали ще отидат доброволци на фронта, ако някой ни нападне веднага, ми отговарят, че няма да се бият за тези от парламента.
Нямам ваксина срещу дезинформацията, но знам, че трябва да се търси.
