Офицер с богат международен опит пое командването на 31-ви механизиран батальон от състава на 2-ра Тунджанска бригада.
Подполковник Иван Бонев е роден на 20 септември 1985 г. в Пловдив. Завършил е НВУ „Васил Левски“ през 2008 г., профил „Мотопехотни и танкови войски“. През 2016–2017 г. се обучава в Армейския командно-щабен колеж във Форт Левънуърт, САЩ. Изкарал е и четиримесечен курс за пехотинци във Форт Бенинг в САЩ през 2013 г. Службата му като офицер започва в 38-и механизиран батальон на 2-ра Тунджанска бригада, след което е назначен в щаба на 2-ра бригада в отделение „Оперативно“. Три години е началник на отдел „Политики, оценяване, поуки от практиката и сертификации“ в щаба на Многонационална бригада „Югоизток“ в Букурещ. От 2022 г. е началник на щаба на 31-ви механизиран батальон в Хасково. Участвал е в две мисии в Афганистан – през 2010 г. като командир на пехотен взвод и през 2011 г. като инструктор на афганистанската армия.
Заповедта му за назначаване за командир на 31-ви механизиран батальон от състава на 2-ра Тунджанска механизирана бригада е от 12 юли т.г. и още на 16 юли започна участието му в учението „Платинен лъв-23“ на полигон „Ново село“. На 31 юли се проведе тържественият ритуал по приемане и сдаване на длъжността командир на 31-ви батальон.
– Господин подполковник, усетихте ли вече разликата между предишната ви длъжност началник на щаба и сегашната като командир на 31-ви механизиран батальон?
– Преди една година бях назначен за началник-щаб на батальона след службата ми в международна среда, където процесите и динамиката са различни. Тук, в рамките на батальона, задачите изискват друг подход към изпълнението им и това, че бях началник на щаба, ми даде необходимите време и знания да си изградя своя стил на работа. Преди да заема новата ми длъжност, един офицер ми каза, че ще се преместя само една стая вдясно, а нещата ще се променят тотално. И наистина, премествайки се от стаята на началника на щаба в тази на командира, виждам колко огромна е промяната. А от 1 август имам и нов началник-щаб – майор Георги Пасков.
– Защо се наложи два пъти да ви представят пред строя на батальона?
– Заповедта за назначаването ми за командир е от 12 юли. Командирът на 2-ра бригада бригаден генерал Станимир Христов ме представи пред строя, прочете заповедта за назначаването и ми връчи подполковнишките пагони. И на 16 юли заминах на учението „Платинен лъв-23“ на полигон „Ново село“. Завърнах се на 28 юли в петък следобед. А в понеделник – 31 юли, се състоя церемонията по сдаване и приемане на длъжността командир на 31-ви батальон.
– Участва ли ваше формирование в гасенето на пожари през тази година?
– Освен в потушаването на пожари в района на Любимец военнослужещи участваха и в издирвателна спасителна акция на изчезнал гражданин от Хасково. Имаме четири специализирани формирования от състава на батальона – за потушаване на пожари, за действия при наводнения, при тежки зимни условия и за унищожаване на невзривени боеприпаси. Аз съм и началник на гарнизон Хасково. Имаме готовност за действия в доста широка зона за отговорност и затова поддържаме тези четири формирования.
– Дали през 2006 г., когато като курсант от НВУ „Васил Левски наблюдавахте учение на полигон „Корен“, сте мислили, че може да станете и командир на 31-ви батальон?
– След 2006 г. като курсант в НВУ „Васил Левски“ имах два стажа, които изкарах в 31-ви батальон в Хасково. Но не съм имал конкретни планове, не съм бил свързан с батальона и града по никакъв начин освен емоционално. Но така се стекоха обстоятелствата, че при завръщането ми от Румъния, тук – в 31-ви батальон имаше свободна длъжност.
– При избора на професията повлия ли ви вашият баща – сега вече от запаса подполковник Николай Бонев?
– Доста често ми задават този въпрос, защото хората очакват да е така. Може би съм го направил индиректно. Но си спомням, бях още в 10-и или 11-и клас на Математическата гимназия в Хасково и баща ми веднъж ми подметна идеята – дали мисля да кандидатствам в Националния военен университет. Тогава му казах, че да забрави за такова мое намерение и той повече не повдигна този въпрос. Бях се ориентирал да кандидатствам „Право“ или в сферата на информационните технологии. Но и аз не знам какво и как се промени у мен и когато вече бях в 12-и клас, като випускник на гимназията, прецених, че ще кандидатствам само в НВУ „Васил Левски“. И решението беше изцяло мое. Да, баща ми е повлиял при моя избор най-вероятно индиректно, възпитавайки ме в ценностите, които един офицер носи у себе си, но не и да ми е дал напътствия къде и как да се развивам.
– Не сте избрали и неговата военна специалност?
– Все още доста с него се закачаме на тема пехотинци и свързочници. Ние сме много близки с баща ми, той ми е морален компас, ментор, най-добър приятел. Той все още милее за военната служба, интересува се, слушам неговите напътствия и ги прилагам колкото мога.
– Като командир на полигон „Корен“ баща ви винаги беше спокоен, засмян и в добро настроение. Такъв ли сте и вие в службата?
– Стремя се да бъда като баща ми, но в края на краищата сме различни. Знам обаче че с ведър дух работата върви по-лесно и по-продуктивно. Затова искам да виждам усмихнати, ведри хора – хора, които не се страхуват да работят, да поемат риск, заедно да развиваме процесите, да надграждаме направеното до момента. А това може да стане в една среда, в която хората имат свобода на действия, знаят законовите рамки и мерките за безопасност. И вътре в тези рамки да имат възможност за маневриране и да дават най-доброто от себе си.
– Какви други свои принципи спазвате през годините в армията?
– С подчинените винаги съм се ръководил от принципа, че най-важен е човекът. Когато приемах длъжността, заявих отговорно, като обет – аз съм човек, който много рядко дава обещания, защото ги спазвам. Едното обещание към личния състав беше, че за мен човекът е и ще бъде на първо място. И ще дам от сърцето си и енергията си за хората, които управлявам, за човека с всичките му личностни особености и затруднения. И че няма неподходящ човек, има неподходяща работа за него. За всеки може да се намери подходящото място, за да бъде ефективен. Друг принцип е, че аз вярвам в колективния дух, във взаимопомощта, в мисленето, че правиш нещо за другия безкористно, защото знаеш, че и той ще го направи за теб във всеки един момент. Да си сигурен, че човекът до теб винаги ще те пази, винаги ще те подкрепя и няма да те предаде. При нас това е основополагащо. И третото – ще изкоренявам из основи леността, раболепието и лъжата. Тези три неща няма да съществуват, няма да ги толерирам и ще взимам най-крайни мерки да ги изкореня. Защото те пряко влияят на колективния дух на формированието. Затова – с усмивка и бодър колективен дух, обединени в целите, да си изпълняваме задачите.
– Предстоят ли конкурси за набиране на войници?
– През тази година проведохме един конкурс през май и предстои още един през ноември, на който ще бъдат набрани военнослужещи за нас и за учебен полигон „Корен“. Мога да заявя, че тези, които приемаме, са мотивирани за работа, не са хора, които са дошли, без да знаят какво ги очаква.
– Чувствате ли подкрепа от семейството?
– Женен съм щастливо, имам прекрасна жена – Кристина, и две невероятни деца – дъщеря Никол на 10 години и момче Ивайло на 5. Подкрепата, която получавам от цялото ми семейство, е тотална. Съпругата ми Кристина стои зад мен при всяко мое решение, подкрепяла ме е при всичките ми пътувания в службата. Бил съм в движение, отделен от нея и от децата, но те знаят, че това е пътят на офицера и ме подкрепят във всяка една стъпка.
– Остава ли ви време за предпочитано хоби?
– Хоби ми беше фотографията, но след като се ожених, се отказах от това увлечение, защото ми отнема много време. Постепенно хоби ми стана да чета книги с публицистика, като сферите са геополитика, геостратегия, контрол на общественото мнение, психологически операции и международни отношения и, разбира се – военната история, но не фактология, а повече поуките и изводите, които тя ни дава.
Бойно кръщение на „Ново село“
От 16 до 28 юли на полигон „Ново село“ се проведе съвместната подготовка на военнослужещи от България, Албания и Северна Македония „Платинен лъв-23“, завършила с многонационално ротно учение с етап „Бойна стрелба“. От българска участваше ротата на старши лейтенант Стоян Спасов от 31-ви механизиран батальон, усилена с противотанковия взвод на капитан Емил Едрев. Механизираните взводове командваха лейтенантите Иван Станоев и Живко Николов. С по един пехотен взвод бяха представени военнослужещите от Албания и Северна Македония. Офицер, провеждащ учението, бе подполковник Иван Бонев, за когото това бе бойно кръщение като новоназначен командир на 31-ви батальон.
„Отработени бяха въпроси по интегриране на силите, запознаване с тактиките, техниките и процедурите, въоръжението и екипировката на различните държави. Извършено бе бойно сглобяване на взводовете и на ротата. Съвместната подготовка приключи с провеждане на ротно тактическо учение с бойна стрелба на 25 и 26 юли под мое ръководство. Поддържах и всекидневен контакт със старшите национални представители на двете участващи страни, които са към Многонационалната бойна група“, отбеляза подполковник Иван Бонев.
Той е давал заповеди и разпореждания на старши лейтенант Стоян Спасов, който също е имал бойно кръщение – за първи път е командвал многонационално формирование, и според командира на 31-ви батальон, се е справил много добре. Действията са наблюдавали командирът на 2-ра механизирана бригада бригаден генерал Станимир Христов и представители на Многонационалната бойна група на полигон „Ново село“.
Подполковник Бонев заключи, че учението е било динамично. Всеки ден са се виждали градацията, взаимодействието, как с все по-малко обяснения се решават повече задачи.
Споделено след „Платинен лъв-23“
Старши лейтенант Стоян Спасов:
Това учение бе първото за мен като командир на многонационална рота. Най-големите предизвикателства бяха интеграцията, сработването и изпълнението на задачите без проблеми. Обстановката нарастваше с всеки изминал ден. На ротното учение с бойна стрелба показахме постигнатото през двете седмици на полигона.
